Читаем Жертвата полностью

Телефонът звънеше. Ръцете ми бяха в пяна до лактите. Помолих Елън да вдигне, но едно от децата вече го бе направило. Доизтърках скарата и я подадох на сестра ми да я избърше.

— Джак — каза Елън, — трябва да започнеш да виждаш нещата такива, каквито са в действителност, а не каквито искаш.

— Имаш право — съгласих се. — Ще й се обадя.

В този момент в кухнята влезе Никол. Изглеждаше пребледняла.

— Татко? Търсят те от полицията. Искат да разговарят с теб.

Пети ден, 21:10

Кабриото на Джулия бе излязло от пътя на осем километра от къщи. И беше паднало на дъното на стръмно дере, дълбоко петнайсет метра, прорязвайки пътека в храсталаците от пелин и хвойна. Сигурно се бе търкаляло, защото сега лежеше под ъгъл с колелата нагоре. Виждах само шасито. Слънцето почти беше залязло и в дерето цареше мрак. На пътя блестяха червените светлини на три линейки. Спасителните екипи вече се спускаха по въжета долу. Донесоха портативни прожектори, които окъпаха останките от колата в остра синя светлина. Навсякъде пращяха радиостанции.

Стоях на шосето до един полицай. Вече бях помолил да сляза долу и ми бяха отказали. Трябвало да остана на пътя. Когато чух радиостанциите, попитах:

— Тя ранена ли е? Жена ми ранена ли е?

— След малко ще разберем — спокойно отвърна полицаят.

— Ами мъжът?

— Един момент. — Явно имаше слушалка в каската си, защото тихо заговори. Като че ли използваше много кодове. Чух „промяна на четиристотин и две със седемстотин трийсет и девет“.

Стоях на ръба и се взирах долу. Навсякъде около беемве-то имаше хора, неколцина бяха скрити зад преобърнатото купе. Сякаш изтече цяла вечност.

— Жена ви е в безсъзнание, но е била с предпазния си колан и е останала в колата — каза полицаят накрая. — Смятат, че е добре. Няма наранявания на гръбначния стълб, но изглежда си е счупила ръката.

— Но е добре, така ли?

— Така смятат. — Той се заслуша. Чух го да казва: — Тук е съпругът, затова предлагам осемдесет и седем. — После се обърна към мен. — Да. Свестява се. В болницата ще я изследват за вътрешни кръвоизливи. И ръката й е счупена. Но казват, че била добре. Сега я качват на носилката.

— Слава Богу.

Полицаят кимна.

— Този участък от пътя е много опасен.

— Случвало ли се е преди?

Той кимна.

— През няколко месеца. Другите обикновено не са такива късметлии.

Отворих мобифона си, обадих се на Елън и й казах да обясни на децата, че няма за какво да се тревожат и че мама ще се оправи.

— Особено на Никол — подчертах аз.

— Ще се погрижа за това — обеща сестра ми.

Затворих и пак се обърнах към полицая.

— Ами мъжът?

— Жена ви е била сама в колата.

— Не — възразих аз, — с нея имаше мъж.

Той се свърза със спасителите.

— Казват, че нямало следи от друг пътник.

— Може да е изхвърчал от колата.

— В момента питат жена ви. — Той се заслуша. — Казва, че пътувала сама.

— Шегувате се — промълвих аз.

Полицаят сви рамене.

— Така казва тя. — На светлината на проблясващите червени буркани на линейките не можех да разчета изражението му. Ала гласът му ясно загатваше: поредният съпруг, който не познава собствената си жена. Извърнах се и погледнах от ръба на пътя.

Една от спасителните коли бе опънала стоманен ръкав с макара над пропастта. Спуснаха въже. Видях спасителите, които пазеха равновесие на стръмния склон, докато закачваха носилката за въжето. Не различавах ясно Джулия, която бе покрита със сребристо одеяло. Започнаха да я издигат и тя потъна в мрака извън конуса синя светлина.

— Питат за наркотици и лекарства — каза полицаят. — Жена ви взима ли наркотици или лекарства?

— Поне аз не знам.

— Ами алкохол? Пие ли?

— Пи вино на вечеря. Една-две чаши.

Полицаят се обърна и тихо съобщи отговора ми. Чух го да казва:

— Точно така.

Докато се издигаше във въздуха, носилката бавно се въртеше. Един от спасителите, който се катереше по склона, протегна ръка и я спря.

Не видях ясно Джулия, докато не стигна до равнището на пътя. Спасителите откачиха носилката от въжето. Тя бе подута — лявата й скула и челото над лявото й око бяха лилави. Дишаше накъсано. Тръгнах до носилката и Джулия ме видя.

— Джак — каза тя и се опита да се усмихне.

— Спокойно — отвърнах аз.

Джулия се прокашля.

— Джак. Беше нещастен случай.

Санитарите заобиколиха мотоциклета на полицая. Трябваше да внимавам къде ходя.

— Разбира се.

— Не е каквото си мислиш, Джак.

— А какво, Джулия? — Тя като че ли бълнуваше. Гласът й утихваше и се усилваше.

— Знам какво си мислиш. — Джулия ме хвана за ръка. — Обещай ми, че няма да се замесваш в това, Джак.

Не отговорих. Просто вървях до нея. Тя ме стисна още по-силно.

— Обещай ми, че няма да се забъркваш.

— Обещавам.

Джулия пусна ръката ми.

— Това няма нищо общо с нашето семейство. Децата ще са добре. И ти ще си добре. Само стой настрана, нали?

— Добре — казах, за да я успокоя.

— Джак?

— Да, скъпа, тук съм.

Наближавахме първата линейка. Вратите бяха отворени.

— Роднина ли сте й? — попита ме един от спасителите.

— Аз съм мъжът й.

— Искате ли да дойдете?

— Да.

— Качвайте се.

Качих се в линейката пръв, после вкараха носилката. Един от спасителите скочи след нея и затръшна вратата. Потеглихме по пътя с надута сирена.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Брокен-Харбор
Брокен-Харбор

Детектив из знаменитого Дублинского цикла.В маленьком поселке-новостройке, уютно устроившемся в морской бухте с живописными видами, случилась леденящая душу трагедия. В новеньком, с иголочки, доме жило-поживало молодое семейство: мама, папа и двое детей. Но однажды милое семейное гнездышко стало сценой дикого преступления. Дети задушены. Отец заколот. Мать тяжело ранена. Звезда отдела убийств Майкл Кеннеди по прозвищу Снайпер берется за это громкое дело, рассчитывая, что оно станет украшением его послужного списка, но он не подозревает, в какую сложную и психологически изощренную историю погружается. Его молодой напарник Ричи также полон сыщицкого энтузиазма, но и его ждет путешествие по психологическому лабиринту, выбраться из которого прежним человеком ему не удастся. Расследование, которое поначалу кажется простым, превратится в сложнейшую головоломку с непростыми нравственными дилеммами.Блестящий психологический детектив о том, что глянцевая картинка зачастую скрывает ужасающие бездны.

Тана Френч

Детективы / Триллер / Зарубежные детективы
Наблюдатель
Наблюдатель

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные на почти 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999-2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Сочетание глубокого психологизма и мастерски выстроенного детектива-триллера. Пронзительный роман о духовном одиночестве и опасностях, которые оно несет озлобленному и потерянному человеку.Самсона Сигала все вокруг считают неудачником. Да он такой и есть. В свои тридцать лет остался без работы и до сих пор живет в доме со своим братом и его женой… Он странный и замкнутый. И никто не знает, что у Самсона есть настоящее – и тайное – увлечение: следить за своими удачливыми соседями. Он наблюдает за ними на улице, подсматривает в окна их домов, страстно желая стать частью их жизни… Особенно привлекает его красивая и успешная Джиллиан Уорд. Но она в упор не видит Самсона, и тот изливает все свои переживания в электронный дневник. И даже не подозревает, что невестка, которой он мерзок, давно взломала пароль на его компьютере…Когда кто-то убивает мужа Джиллиан, Самсон оказывается главным подозреваемым у полиции, к тому времени уже получившей его дневник. Осознав грозящую опасность, он успевает скрыться. Никто не может ему помочь – за исключением приятеля Джиллиан, бывшего полицейского, который не имеет права участвовать в расследовании. Однако он единственный, кто верит в невиновность Самсона…«Блестящий роман с яркими персонажами». – Sunday Times«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Глазами жертвы
Глазами жертвы

Продолжение бестселлеров «Внутри убийцы» (самый популярный роман в России в 2020 г.) и «Заживо в темноте». В этом романе многолетний кошмар Зои Бентли наконец-то закончится. Она найдет ответы на все вопросы…Он – убийца-маньяк, одержимый ею.Она – профайлер ФБР, идущая по его следу.Она может думать, как убийца.Потому что когда-то была его жертвой..УБИЙЦА, ПЬЮЩИЙ КРОВЬ СВОИХ ЖЕРТВ?Профайлер ФБР Зои Бентли и ее напарник, агент Тейтум Грей повидали в жизни всякое. И все же при виде тела этой мертвой девушки даже их пробирала дрожь.ВАМПИР? – ВРЯД ЛИ. НО И НЕ ЧЕЛОВЕКПочерк убийства схож с жуткими расправами Рода Гловера – маньяка, за которым они гоняются уже не первый месяц. Зои уверена – это его рук дело. Какие же персональные демоны, из каких самых темных глубин подсознания, могут заставить совершать подобные ужасы? Ответ на этот вопрос – ключ ко всему.ОДНАКО МНОГОЕ ВЫГЛЯДИТ СТРАННОУбийство произошло в доме, а не на улице. Жертве зачем-то несколько раз вводили в руку иглу. После смерти кто-то надел ей на шею цепочку с кулоном и укрыл одеялом. И главное: на месте убийства обнаружены следы двух разных пар мужских ботинок…«Идеальное завершение трилогии! От сюжета кровь стынет в жилах. Майк Омер мастерски показал, на что нужно сделать упор в детективах, чтобы истории цепляли. Книга получилась очень напряженной и динамичной, а герои прописаны бесподобно, так что будьте готовы к тому, что от романа невозможно будет оторваться, пока не перелистнёте последнюю страницу. Очень рекомендую этот триллер всем тем, кто ценит в книгах завораживающую и пугающую атмосферу, прекрасных персонажей и качественный сюжет». – Гарик @ultraviolence_g.«Майк Омер реально радует. Вся трилогия на едином высочайшем уровне – нечастое явление в литературе. Развитие сюжета, характеров основных героев, даже самого автора – все это есть. Но самое главное – у этой истории есть своя предыстория. И она обязательно будет издана! Зои Бентли не уходит от нас – наоборот…» – Владимир Хорос, руководитель группы зарубежной остросюжетной литературы.«Это было фантастически! Третья часть еще более завораживающая и увлекательная. Яркие персонажи, интересные и шокирующие повороты, вампиризм, интрига… Омер набирает обороты в писательском мастерстве и в очередной раз заставляет меня не спать ночами, чтобы скорее разгадать все загадки. Поистине захватывающий триллер! Лучшее из всего, что я читала в этом жанре». – Полина @polly.reads.

Майк Омер

Детективы / Про маньяков / Триллер / Зарубежные детективы