Зной в полунощ

— Защо смяташ така? Никой не е споменавал и дума за „Киоцера“, когато ми разкриха плана си.

— Защо е необходимо? Подобна авантюра иска много пари. Някой трябва да плати оръжията, някой трябва да плати транспорта. Хората трябва да бъдат обучени. Митнически такси, рушвети, да осигуриш на цяла една малка армия добре защитено местенце. Замисляла ли си се кой им е гърбът?

— Нямам представа. Никога не са споменавали.

— Основната ми цел, за да дойда тук — забрави ли?, — беше да се срещна с твоите приятели и да ги уверя, че моята страна е готова да им предложи всякаква финансова подкрепа, от която се нуждаят. Възниква обаче вероятността вече да са намерили мощен партньор за своето начинание.

— „Киоцера-Мерк“ ли имаш предвид?

— Така изглежда.

— А защо „Киоцера-Мерк“ ще иска да сваля от власт диктатора на Валпарайсо Нуево?

— От желание за господство по всяка вероятност. Говорят, че в момента „Киоцера“ е във фаза на мощна експанзия и може би просто искат да прибавят няколко L–5 сателита към своята колекция. Или пък да си получат обратно някои хора, намерили убежище тук. Не знам, Йоланда. Но щом Фаркас е тук и се готви преврат, за мен това е повод да подозирам, че е замесен по някакъв начин в полза на „К-М“.

— И ако е?

— Трябва на всяка цена да вляза в играта. Партньорска сделка: разпределяме разходите, делим печалбите. „Киоцера“ може да си запази мястото, ако държи на него. Но някои от хората, които от толкова време се крият тук, ни трябват. И ще си ги получим — по един или друг начин.

Енрон се наслаждаваше на дълъг и разточителен душ, когато Йоланда пъхна глава в кабинката.

— Агентът ти се обажда. Смята, че е открил Давидов. Ще разговаряш ли с него?

— Кажи му да почака — отвърна Енрон.

След което отново се пъхна под водата и я пусна да облее обилно гъстото черно руно върху гърдите му, което беше насапунисал. Естествено, в Израел имаше предостатъчно вода за прахосване. Но Енрон беше пристигнал тук от Калифорния, където трябваше да спазва засилените спартански ограничения, наложени от постоянната суша по Западното крайбрежие, и сега отново имаше възможност да се наслаждава на изобилието от вода на Валпарайсо Нуево, където всичко се рециклираше максимално ефикасно и не се налагаха никакви ограничения.

След доста време се измъкна, като бършеше тялото си с хавлия, и влезе в спалнята. Пълното сериозно лице на Клюдж надничаше от монитора. Енрон омота небрежно хавлията около кръста си и застана в обсега на видимост.

— Е?

— Спица В — съобщи Клюдж. — Хотел „Санта Еулалия“ в град Ремедиос. Четирима мъже с калифорнийска адресна регистрация са ангажирали стаи миналата седмица. Този е един от тях. Използва името Дъдли Рейнолдс, но мисля, че е човекът, когото търсите. Ще пусна снимката му по линията.

За момент образът се изгуби поради някакви смущения. Клюдж включваше своя терминал. След това картината отново се избистри и върху екрана се появи лицето на мъж с квадратно лице, дебел врат, строги сини очи и руса, почти безцветна, много късо подстригана коса. Кожата му, която в естествения си вид вероятно беше бледа като на славянин, беше тъмноморава и на плътни петна от прекалена употреба на серум. Това брутално казашко лице с огромна челюст и почти лишено от устни имаше заплашителен израз.

— Какво ще кажеш? — обърна се Енрон към Йоланда.

— Това е Давидов, да. Той е, сигурна съм.

— Прилича на животно.

— Всъщност е много кротък.

— Без съмнение — отвърна той, след което каза на Клюдж да се появи на екрана. — Добре, открил си ги. Много добре. Къде са сега?

— Не знам.

— Какво?

— Освободили са стаите преди около дванайсет часа. Може да са се върнали на Земята.

— Свинщина — измърмори Енрон. — Изтървахме ли ги?

— Не съм съвсем сигурен. Моите хора от емиграционната служба още не са попаднали на данни да са напуснали Валпарайсо Нуево. Но е факт, че са напуснали хотела. Продължавам да търся.

— Действай.

— Имам нужда от предплата — добави Клюдж. — Разходите ми за цялата тази работа са доста големи.

— Колко искаш? — попита Енрон.

— Хиляда калаганос.

— Ще ти дам две хиляди. Тъкмо ще си спестя безпокойството пак да протегнеш ръка след ден-два.

Клюдж изглеждаше крайно изненадан. Йоланда също го гледаше като подплашена.

Енрон измъкна терминала си от чекмеджето, чукна с бутоните банковия номер на Клюдж и изпрати парите. Клюдж изломоти някаква благодарност и образът изчезна.

— Защо му даде толкова много? — попита Йоланда.

— Няма значение. Имам много пари. Бях готов да му дам пет хиляди.

— Не те уважават, ако ръсиш така парите си.

— Ще ме уважават, няма страшно. Клюдж и преди е работил за израелец.

— Откъде знаеш?

— Имаме архив. Да не мислиш, че не съм го проверил, преди да го наема?

Енрон смачка хавлията на топка, метна я напосоки и се зае да избира вечерен костюм.

— Готова ли си да излезем да вечеряме? — попита той.

— Почти.

— Добре. Докато се обличам, обади се на Фаркас в хотела му. Кажи му, че излизаме да хапнем, и му предложи да дойде с нас.

— Защо е нужно?

— За да разбера дали знае нещо за плана за свалянето на генералисимуса. И дали може да ми каже къде е Давидов.