Зной в полунощ

— Върнал се е на Земята — отвърна Клюдж с дрезгав от неудобство глас. — Прецакаха ни. Никога не е отсядал в онзи хотел в Сантяго. Само са наели стая, след което моментално са тръгнали към терминала и са се качили на совалката за Земята под четири съвършено нови имена. Куфарите на тези копелета сигурно са пълни с паспорти.

— Мамицата му — изруга Енрон. — Появили се и изчезнали. Просто ей така.

— Направо са неуловими.

— Да. Наистина неуловими.

Този Давидов май действително заслужаваше уважение. Изглежда, не беше обикновен гангстер, след като се беше измъкнал от Валпарайсо Нуево толкова ловко, та дори хитрец като Клюдж не беше успял да го засече. Беше си свършил работата и се беше изпарил направо под носа му.

Енрон се запита дали Давидов се беше срещнал с Виктор Фаркас по време на престоя си тук. Нямаше начин да зададе въпроса на Фаркас, без да му съобщи неща, които все още не искаше да споделя. Може би имаше някакъв друг начин.

— Ще поръчате ли нещо друго? — попита Клюдж.

— Засега не. Не. Впрочем имам нещо предвид. Можеш ли да изнамериш всички места, които Давидов е посетил на Валпарайсо Нуево до най-малката подробност? Всичко, което знам, е, че е бил известно време в някакъв хотел, след което се е преместил под ново име в друг и сега по всяка вероятност лети към Земята. Можеш ли да разбереш колко време е бил тук и с кого се е срещал? Интересува ме най-вече дали се е виждал с безокия. Познаваш го. Фаркас.

— Веднага ще се заема — отговори Клюдж. — Ще проследя маршрута им отзад напред — от днес до момента на пристигането им.

— Добре. Добре. Започвай веднага.

Докато се връщаше към масата, целият се тресеше от яд и безсилие. Беше изминал целия този път за нищо — е, не съвсем за нищо, тъй като попадна на Фаркас и това го наведе на мисълта за възможна връзка между „Киоцера“ и преврата срещу генералисимуса.

Но и това беше само догадка. Щеше да му се наложи да открие Давидов в Лос Анджелис, за да установи достоверността й. По дяволите! По дяволите!

Положи максимални усилия, за да изглежда спокоен. Когато се приближи, стойките на телата им му подсказаха, че в негово отсъствие двамата бяха флиртували, което го вбеси още повече.

Фаркас, който се беше навел недвусмислено към Йоланда, се изправи незабележимо, докато Енрон беше все още на двайсетина крачки от масата. „Интересно — помисли си Енрон, — като че ли има очи и на гърба си.“ Йоланда усети от жеста му, че Енрон се е появил, и също се изправи, но не можа да скрие израза на лицето си: беше поруменяла, а очите й блестяха. Познатата превъзбуда извираше от всяка нейна пора. Това допълнително ядоса Енрон, но същевременно разбуди състезателния му нагон. „Нека я развлича зад гърба ми — мина му през ума, — но повече никога няма да я докосне. А като се приберем довечера в хотела, ще я чукам така, както никой досега не я е чукал.“

— Изглеждаш разстроен — отбеляза Йоланда. — Лоши новини ли?

— Нещо такова. Съобщение от Дъдли. Баща му е много болен и той незабавно се връща на Земята. По тази причина утре няма да можем да обядваме заедно.

— Много неприятно.

— Наистина. Чудесен човек — действително му съчувствам. Ще трябва да му се обадим веднага щом се върнем, нали?

— На всяка цена.

Енрон седна, а Фаркас стана и се усмихна.

— Моля за извинение. Връщам се веднага.

Енрон го проследи, като се питаше дали не беше отгатнал скрития смисъл на казаното от него и сега отива да се обади на някого. Но не беше това. Безокият се насочи към тоалетната.

— Вътре е. Сигурен съм — обърна се към Йоланда Енрон. — Действа под прикритието на „Киоцера“, за да подпомогне операцията на твоя приятел. Няма никакво съмнение.

— Той смята, че ти си изпратен за същото от Израел.

Невероятно хрумване! Енрон се ококори. Тази жена наистина беше непредсказуема. Мисълта й непрекъснато се стрелкаше в неподозирани посоки.

Все пак предположението й го обезпокои.

— Той ли ти го каза? — попита смутено евреинът.

— Не, разбира се, но тази мисъл не излиза от мозъка му. Както ти си убеден, че „Киоцера“ тайно подкрепя тази работа, така и той е убеден за Израел.

Почувства огромно облекчение. Това бяха чисто нейни измишльотини.

— В такъв случай дълбоко се лъже.

— Ами ако и двамата сте прави? Или и двамата се заблуждавате?

— Не разбираш нищо от тези неща — каза раздразнен Енрон.

— Забравих. Аз съм само една глупава крава и толкоз. Впечатлен си единствено от циците ми.

— Моля те, Йоланда.

— Вярно е, че имам хубави цици. Много мъже са ми го казвали и никога не ми е минавало през ума да им се противопоставя. Но в мен има и други неща, повярвай ми, Марти. Ако имаш късмет, може и да ги откриеш.

— Не ме разбра. Дълбоко уважавам…

— Да. Убедена съм.

Йоланда погледна над рамото на Енрон. Фаркас отново бе изникнал зад гърба му.

— А сега поръчката — каза развеселен той, докато заемаше мястото си. — Както вече ви казах, често вечерям тук и ако ми разрешите, бих ви препоръчал едно-две неща…

* * *