Зной в полунощ

— Това е вътрешен проблем на компанията. Първо да приключим с претенциите на пристанищните власти. Всичко по реда си. Но е излишно да ви казвам, че подобно обвинение няма да се отрази положително на кариерата ви. Както и да е, за това ще мислим…

— 442, дело 100–939399 — обади се неочаквано О’Рейли или О’Брайън от отсрещния край на тръбата и удари с чукче. — Пол Карпинтър, капитан, временно отстранен, елате напред и отговаряйте.

Фактът, че е обект на подобна дисциплинарна процедура, предизвикваше необикновени усещания. Почувства се като ученик, когото мъмрят за някаква детинска беля. Прехвърлянето на командването на Свенсон, резервния капитан, също не беше приятен ритуал най-вече заради самодоволните усмивки на Хичкок и Ренет, но в него поне имаше нещо драматично, някаква театрална приповдигнатост, която го правеше по-поносим. Тук беше застанал в центъра на някакво нелепо, дълго като макарон, проветриво помещение, по чийто метален покрив барабанеше проливният дъжд, вторачен в някакъв дебел, кривоглед бюрократ, който изобщо не го поглеждаше, но който именно притежаваше властта да промени или направо да сложи точка на кариерата му. Това беше наистина унизително, нелепо, абсурдно.

Един от заседаващите — жена, която приличаше на андроид, но явно не беше — се изправи и монотонно изреди цяла камара обвинения. Неадекватно поведение, неизпълнение на задълженията, нарушаване на тези и тези, и тези, и тези разпореждания. Обвинители — неговият екипаж. Собственият му екипаж. Нещо във връзка с временното отнемане на разрешителното му за плаване по море до изясняване на случая. И т.н., и т.н. — пет или десет минути досадни технически подробности, които Карпинтър така и не успя да проследи докрай.

— Заведено — измърмори О’Рейли или О’Брайън. — Върнато за допълнителни доказателства.

Удар на чукчето.

— Молба 376.5 подадена и отхвърлена. Молба за облекчение 793 удовлетворена. Да се определи дата за разпит и да се изпрати известие.

Удар на чукчето. Още веднъж.

— Отложено.

Последен удар на чукчето.

— Това е — каза му Тедеско. — Сега можете да правите, каквото искате. Но не напускайте района на Сан Франциско, докато не приключи всичко.

Тедеско тръгна към изхода.

— Един момент — спря го Карпинтър. — Ако обичате. Какво отхвърлиха и какво потвърдиха? Какви бяха тия 376, точка и не знам какво, и 793 не знам какво си?

— 376.5 е молба за отхвърляне на обвиненията. Формално заведена и също така формално отхвърлена. 793 е молба за освобождаване на собствена отговорност без гаранция. Удовлетвориха я, защото досието ви е чисто до сега.

— Гаранция? Обвинението да не е криминално?

— Чисто административно разследване — обясни му Тедеско. — Но винаги съществува вероятност за възникване на допълнителни обвинения за криминални действия или пък други нарушения от страна на законните представители на обвиняемите. Пристанищните власти носят отговорност пред официалните власти за вашето присъствие до приключването на случая. Ние поехме отговорност пред пристанищните власти, което ви освободи от необходимостта от гаранция, затова носите пред нас отговорност да не се получат усложнения. Надяваме се, че можем да разчитаме на съдействие от ваша страна.

— Разбира се. Но щом ще има още обвинения и още съдебни процедури освен тази…

— Все още не знаем дали ще има. Какво ще кажете да не избързваме, а, Карпинтър? Ако нямате нищо против…

— Моля ви. Интересува ме още нещо.

— Кажете.

— Все още ползвам привилегиите на ниво единайсет, така ли? Квартира, дневни разходи?

— Разбира се — отсече Тедеско. — Нито едно от обвиненията не е доказано, Карпинтър. Пристанищните власти само се опитват да установят истината във връзка с предявените срещу вас обвинения. При това компанията стои зад вас. Не забравяйте това. Компанията стои зад вас.