Зовът на костите

Амая излезе от кабинета си, отиде до огледалната витрина и в продължение на няколко минути се взира в Гаридо. Ириарте и Монтес стояха неподвижно до нея пред стъклото.

– Два пъти пита колко е часът. Няма да ни каже нищо. Няма да даде показания, само ни разиграва – обяви Ириарте.

Амая внимателно го изслуша.

– Още не ми е ясно защо, но той непрекъснато пита колко е часът; за него е важно времето да тече. Вече го чухте какво каза. Залъгва ни с обещанието, че по-късно щял даде показания, но няма да проговори. Работата му е приключила в мига, в който жена му е престанала да се държи според очакванията му, в този миг тя е престанала да бъде цел; а с разпита на Бенят Салдуа е приключило и оскверняването. Трябвало е да се самоубие, за да ни попречи да го задържим, но след като не е успял, се е задействал планът, за който вие говорите, а той е да ни разиграва до определен момент, докато някой друг си разиграва коня другаде.

– Няма как да разберем къде точно – обади се Монтес.

– Но моментът трябва да е свързан с вас – каза Сабалса, който тъкмо влизаше.

Амая го погледна, без да го вижда, обмисляйки предположението му.

– Може и така да е – съгласи се тя и излезе в коридора. Другите я последваха. – От кой телефон се обади Гаридо?

Монтес посочи към апарата върху един плот. Тя вдигна слушалката.

– Кой още се е обаждал оттук след него?

– Кой ли не... Но може и да извадим късмет, тези апарати запаметяват последните десет обаждания.

Амая натисна един от бутоните, погледна дисплея и изпухтя, загледана в кодовете.

– Всичките са от Памплона. Йонан, провери ги, ако обичаш.

– Защо смятате, че моментът, който чака Гаридо, е свързан с мен? – обърна се тя към Сабалса, докато се връщаха при огледалната стена.

– Защото всичко в този случай е свързано с вас и с Бастан, но най-вече с вас. Моментът, който чака, със сигурност има връзка с вас.

Амая го погледна много сериозно. Ако изтриеше половината от дивотиите в главата си, Сабалса можеше да стане добър полицай.

Йонан се върна тичешком и видимо възбуден.

– Шефке, няма да повярвате. Повечето обаждания са по служба, има две лични: хората са се обаждали вкъщи и така нататък, но вижте този номер. – Йонан го избра от своя джиесем и й подаде апарата.

Тя ясно чу безличния глас:

– Университетска клиника, психиатрия. Какво обичате, моля?

39

Инма Еранс й отправи суров поглед заедно с гримаса на раздразнение, при която устните й почти изчезнаха в грозния процеп, какъвто представляваше устата й. Амая погледна часовника си: или секретарката на съдията работеше извънредно, или бе удължила работното си време, за да е там, когато тя пристигне. Още когато го потърси, за да говори с него, Инма бе прехвърлила обаждането безмълвно и без да отвърне на поздрава й, а сега седеше зад бюрото и се преструваше, че преглежда някакво досие, от което не бе прелистила и една страница през последните десет минути.

Маркина влезе забързано. Носеше дълго палто от вълнен плат, в който капките дъжд не успяваха да проникнат и образуваха по повърхността причудливи матови форми.

– Съжалявам, че ви накарах да чакате – извини се той и забеляза присъствието на секретарката.

– Още ли сте тук, Инма? – каза той, кимвайки към часовника.

– Довършвах тези досиета – отговори тя с меден глас.

– Не сте ли погледнали колко е часът? Оставете ги за утре.

Тя възрази.

– Исках да ги свърша днес, ако нямате нищо против, утре имаме доста работа...

Той се усмихна, показвайки й съвършените си зъби, и пристъпи към нея.

– Дума да не става – каза, затваряйки папката, – няма да ви позволя, вървете си у дома да си починете.

Тя го погледа захласнато няколко секунди, преди да се сети за присъствието на Амая.

– Както кажете – отвърна малко отчаяно.

Веднъж приключил с домашните задължения, съдията тръгна към кабинета си, без повече да поглежда секретарката.

– Заповядайте, инспекторе – каза той.

Амая го последва и усети по гърба си кинжалите, които Инма й забиваше под формата на погледи. Обърна се, за да види едно помръкнало лице, сякаш светлината пред него бе угаснала, устните – по-прави от всякога, а в погледа – древната омраза, присъща за ревнивите жени.

И й се изплези.

Омразата премина в изумление и дълбоко възмущение. Секретарката грабна палтото си от закачалката и излезе почти тичешком. Усмивката още играеше на устните на Амая, когато седна пред съдията. Той я погледна малко объркано, без да е съвсем наясно какво става.

– Сигурно имате новини по случая, иначе нямаше да дойдете – започна любезно той.

– Точно така, още снощи ви съобщих, че сме арестували заподозрения. Държим го при нас, в управлението, но искам да поговоря с вас за друго.

През следващия половин час тя го информира какво са открили през последните часове и какви нови съмнения и подозрения са се появили. Маркина я слушаше внимателно и си водеше бележки, докато тя говореше. Когато свърши, двама помълчаха няколко секунди. Съдията сбърчи леко вежди и наклони глава.