Зовът на костите

Амая го подмина, без да спира, и погледна в килията. Миризмата на изпражнения и повръщано изпълваше всичко около Киралте, който лежеше на носилката интубиран и неподвижен. Дори през маската личаха големите рани около носа и устата. Един от санитарите пишеше нещо, а другият спокойно прибираше принадлежностите.

Лекарят на затвора, когото Амая познаваше отдавна, се обърна и свали латексовата си ръкавица, преди да й подаде ръка.

– О, инспектор Саласар, голяма беля стана тук – заговори той, повдигайки гъстите си вежди. – Нищо не успяхме да направим. Аз пристигнах веднага, защото още не бях напуснал сградата, а линейката дойде само след няколко минути. Какво ли не опитахме, но тези отравяния са абразивни и обикновено са фатални, особено когато някой си ги причини сам. Приготвил си е коктейла предварително – добави той, сочейки бутилката за велосипед, захвърлена в ъгъла – и още с влизането си в килията го е изгълтал. Болката със сигурност е била ужасяваща, но въпреки това се е сдържал да не вика за помощ. – Лекарят отново погледна към трупа. – Една от най-страшните агонии, които съм виждал.

– Знаете ли дали е оставил писмо, или бележка? – попита Амая и се огледа.

– Оставил е това – каза докторът и посочи към наровете зад гърба й.

Тя се обърна и се наложи малко да се наведе, за да види това, което Киралте бе написал на стената над горния нар.

ТАРТАЛО

Йонан сбърчи нос също като нея.

– Написал го е с...

– С изпражнения – потвърди лекарят зад гърба му. – Писането с тая гадост е общоприета практика на протест в затвора, само не знам какво означава думата.

7

Когато свикаше съвещание, винаги гледаше да пристигне първа в залата и често оставяше по няколко минути, за да застане до прозореца, който гледаше към Памплона, и съсредоточено да подреди мислите си, заслушана унесено в усилващата се гълчава зад гърба й. Само Йонан се доближаваше мълчаливо да й поднесе чаша кафе, което тя винаги приемаше и често дори не близваше, след като си стоплеше ръцете.

Обърна се към залата, когато чу гласа на инспектор Ириарте, който поздравяваше с усмивка присъстващите. С него влезе и младши инспектор Сабалса, който й кимна, измърмори нещо неразбираемо и седна до своя началник. Амая изчака всички да се настанят и заговори тъкмо когато вратата се отвори и влезе комисарят; той се подпря на стената със скръстени ръце, извини се и я подкани да продължи.

– Все едно ме няма – каза.

– Добър ден на всички. Както знаете, днес се събираме, за да изработим стратегия за действие по поредицата от осквернявания на църквата в Арискун. Предварителните резултати от анализа на костите пристигнаха току-що, но заключенията не хвърлят особена светлина: човешки кости, на дете под една година. Доктор Сан Мартин ще ни информира, ако се появи нещо ново, когато получи изследванията черно на бяло; засега ще започнем с уточнението какво точно значи оскверняване и защо смятаме, че в този случай несъмнено става дума за това... – Тя стана, направи няколко крачки и спря зад гърба на младши инспектор Ечайде.

Оскверняване означава да се отнесеш без необходимото уважение към нещо свещено, да поругаеш, опетниш или покажеш непристойно отношение към неща, които следва да бъдат зачитани. В този смисъл и имайки предвид, че деянието е извършено в храм и че на всичко отгоре са използвани човешки останки, би трябвало да приемем, че се касае за оскверняване, но преди да продължим и да решим как ще действаме, трябва да изясним някои аспекти. Съществуват толкова вида осквернявания, колкото и престъпни поведения, така че ако разгадаем механизма на оскверняването, ще получим профила на типа индивид, когото търсим.