Зовът на костите

Полицаят погледна своя началник, който му кимна в знак на съгласие. Полицаят отвори ципа, бръкна в него с ръкавица и извади острието, за да може тя да го снима. Специално внимание обърна на пожълтялата и напукана от времето ръкохватка. Изпрати снимката заедно с кратко съобщение и изчака няколко секунди, преди телефонът да звънне. Включи на високоговорител, за да слуша и Айеги.

– Нямам никакво съмнение – заяви доктор Сан Мартин от другия край на линията. – Всъщност виждал съм много подобни. Един приятел кардиолог ги колекционира, това е старинен скалпел, по всяка вероятност европейски, от ХVІІІ век. А красивата дръжка е от седеф, материал, който по-късно бил отхвърлен, заради порьозността си. По петната от кръв допускам, че е бил използван като оръжие, а металът е прекалено замърсен, за да го разпозная.

Амая благодари на Сан Мартин и затвори.

– Ако е скалпел, може би не е било нужно да бъде внасян, може да е бил тук – предположи Айеги.

– Госпожо инспектор – извика я един полицай от асансьора, – близките ви пристигнаха.

– Идете да видите – извини я Айеги, – ще дойда при вас след няколко минути.

Росаура тъкмо влизаше в кабинета, след миг я последва и Флора заедно с елегантен мъж, когото представи на всички едновременно.

– Това е отец Сарасола, идва с мен в качеството на психиатър и семеен приятел.

– С доктор Сарасола вече се познаваме – обади се директорът на клиниката, подавайки му ръка с уплашен поглед.

Амая не каза нищо, изчака представянията и приближаването на свещеника.

– Инспектор Саласар.

Тя стисна ръката му, без да издава изненадата си, и след като всички седнаха, се обърна към директора на „Санта Мария де лас Ниевес“.

– В какво състояние беше пациентката през последните дни?

– Малко по-будна. Рехабилитацията дава резултат, ходи с по-голяма лекота, но що се отнася до общуването, напредък не сме постигнали, а и почти не говори. При подобни заболявания физическото и психическото състояние понякога не вървят ръка за ръка.

– Искате да кажете, че физически е била привидно възстановена?

– Нашата модерна система за рехабилитация, в която едновременно се прилагат различни техники, като масажи, гимнастика и електростимулация, дава забележителни резултати – обяви гордо той. – Вече се движи по-свободно, използва проходилката само за сигурност, увеличи малко килограмите и мускулната маса, доби повече сила. – Лицето му леко помръкна. – Габриел, санитарят, когото е нападнала, е много, много, много як, а тя го е повалила.

Инспектор Айеги влезе, без да почука и без да се представя, направо попита:

– Какви лекарства взимаше пациентката?

– Не мога да кажа, това е част от лекарската тайна – отвърна директорът, поглеждайки с недоверие свещеника, който по навик стоеше прав и гледаше през прозореца, привидно далеч от случващото се в кабинета.

– Мисля, че при тези обстоятелства лекарската тайна не важи, но все едно, аз вече знам – каза Айеги с усмивка. – Едни бели капсули, други жълти и червени, както и малки сини и розови хапчета като тези, нали? – обяви той и разтвори дланта си, за да ги покаже на доктора, който ги погледна смаяно.

– Как? Откъде?

– Претърсваме стаята за други оръжия, в случай че има такива, и открихме, че една от кухите тръби на краката на леглото е била пипана и пластмасовата тапа накрая лесно се сваля. Вътре беше пълно с такива хапчета.

– Не може да бъде! – извика директорът. – Росарио е тежко болна. Ако не я бяхме лекували, състоянието й нямаше да се подобри почти до нормалните равнища, каквито наблюдавахме през последните месеци – заяви той, поглеждайки към Флора и към Рос, сякаш се надяваше на повече разбиране от тях. – Лечението й е надлежно документирано. Нашето лечебно заведение се отличава с модерните си грижи за пациентите и с постоянното наблюдение за подобряване или влошаване на състоянието им, за промени в поведението. И най-малката промяна се подлага на оценка и с комисия от деветима експерти решаваме всяка смяна на подхода, всяка смяна на терапията. Едно спиране на лекарствата би се отразило много зле и не би останало незабелязано. Росарио беше видимо спокойна, усмихната, готова да съдейства; вече ви казах, че апетитът й се повиши, понапълня, спеше много добре. Не е възможно – продължи той, подчертавайки думите – пациент с нейната патология да стигне до подобно подобрение без медикаментозно лечение или ако по някаква причина лечението е било прекъснато. Ето моят колега – каза той и посочи отец Сарасола – може да потвърди, че химическото равновесие при такива терапии е извънредно важно и прекъсването на всички или дори само на част от лекарствата щеше напълно да извади от равновесие пациентката.

– Е, пациентката не ги е взимала от месеци, ако се съди по количествата, намерени в тръбата. Някои са леко обезцветени, може би от слюнката. Сигурно се е преструвала, че ги гълта, а после ги е изплювала – обяви Айеги.

– Това е изключено, казвам ви, нали ви ка...

– Което, от друга страна, обяснява защо е нападнала санитаря – сряза го инспекторът.