АНГЕЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ

Касандра Клеър

Книга първа

от поредицата

АДСКИ УСТРОЙСТВА

Нова завладяваща история за ловците на сенки, но не в съвременен Ню

Йорк, а в потайния свят на викторианска Англия.

Магията е опасна.... но любовта

може да бъде още по-опасна.

Шестнайсетгодишната Тереза Грей пристига от слънчев Ню Йорк в

дъждовния, мрачен Лондон, за да види своя брат Нат, но вместо това

попада в плен на Сестрите на мрака и се озовава в свят на тъмна магия и

смъртоносни интриги. Над нея се надига зловещата сянка на загадъчен

мъж, наричан Магистъра, а тя е неговият ключ към световно господство.

Единствената й надежда за спасение е в Ловците на сенки —

смъртоносните воини, закрилящи човечеството от силите на мрака. Те

обаче също крият свои тайни, а срещу тях се надига армия, която не идва

нито от Рая, нито от Ада...

Действието в АДСКИ УСТРОЙСТВА

предшества събитията от

РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ

Солчица пада в реката, която се надига,

потъмнява до цвета на морето,

подува се, позеленява.

Над бреговете й въртят се зъбци, колелета

от чудовищни машини, които тракат и въртят се,

а скритият дух потъва надълбоко,

шепнейки за стари тайни.

Всеки зъбец има зъбки,

а всяко колело върти се, докле ръцете человешки

крадат водата от реката и правят я на пара

за да тръгне машината, движена от силата

на тази кражба.

Ала вълната бавно се надига,

механизмът разрушава, спиците ръждясва.

А долу по бреговете, железните коруби

потъват подир своите котви

със звън като камбана.

И остава само гладката

повърхност на водата.

Елка Клоук, „Песен за река Темза"

Пролог

Лондон. Април 1878 година.

Демонът избухна в кървав фонтан.

Уилям Херондейл измъкна рязко кинжала, който все още държеше,

ала твърде късно. Лепкавата киселинна кръв на демона започна да

разяжда блестящото острие. Той изруга и хвърли оръжието настрана. То

падна в една кална локва и се разложи в нея, сякаш бе разтворимо. Самият

демон, разбира се, вече бе изчезнал — потънал обратно в адското

измерение, от което бе изпълзял, макар и не преди да успее да навреди.

— Джем! — извика Уил и се обърна — Къде си? Видя ли това? Видях

му сметката с един удар. Не е зле, а?

Ала никой не отвърна на Уил. До преди миг спътникът му стоеше зад

него в мъгливата, криволичеща уличка, пазейки гърба му, но сега бе сам

сред сенките. Намръщи се. Бе му скучно да показва уменията си, ако Джем

не бе наоколо да ги види. Погледна зад гърба си, към посоката, в която

улицата се стесняваше в проход и достигаше мрачните води на Темза в

далечината. През пролуката Уил можеше да види тъмните силуети на

хвърлилите котва в пристанището кораби, издигащи безлистна гора от

мачти. Джем не бе там, може би се бе върнал обратно по улица "Нароу".

Уил сви рамене и се върна по пътя, от който бе дошъл.

Улица "Нароу" пресичаше Лаймхаус* между доковете и

претъпканите бедняшки квартали, простиращи се на запад от

Уайтчапъл**.

* Част от Лондон. — Бел. прев.

** Квартал в Лондон, арена на действието в истории за Джак

Изкормвача и Шерлок Холмс. — Бел. прев.

Улицата бе тясна, както предполагаше името й*, обкръжена от

складове и наклонени дървени сгради. В момента бе пуста, като дори

пияниците, които се клатушкаха по пътя към домовете си, слизайки

надолу от Грейпс, си бяха намерили друго място, където да се търкулнат

за през нощта. Уил харесваше Лаймхаус, допадаше му усещането да е на

края на света, там, където корабите всеки ден тръгват по пътя си към

невъобразимо далечни пристанища. Това бе и любимото място на