Ангел с часовников механизъм

моряците, пълно с бордеи и кръчми, в които можеше да поиграеш хазарт

или да си намериш опиум. Бе лесно да се потопиш в такова място. Той

дори харесваше миризмата му, на пушек, на такелажи и смола, на

екзотични подправки, примесени с речния дъх на Темза.

* Narrow (англ.) — тесен. — Бел. прев.

Той погледна нагоре и надолу по празната улица, след това потърка

лице с ръкава си в опит да премахне кръвта, която щипеше и изгаряше

кожата му. Платът позеленя и потъмня. Бе получил и лоша драскотина на

ръката си. Целебна руна не би му навредила. Най-добре — направена от

Шарлот. Тя бе много добра в рисуването на иратце.

Една фигура се отдели от сенките и тръгна към Уил. Той понечи да я

приближи, но след това спря. Това не бе Джем, а обикновен полицай

мундан, с каскет като камбана, тежко палто и объркано изражение.

Гледаше към Уил или по-скоро през Уил. Колкото и да бе свикнал с

илюзиите, за Уил винаги бе странно да го гледат все едно го няма. Едва се

сдържа да не открадне палката на полицая, докато наблюдаваше как онзи

снове насам-натам, чудейки се къде е изчезнал. Във всички предишни

случаи, когато бе правил това, Джем всякога го бе смъмрял, и макар Уил да

не разбираше причините за възраженията му, не желаеше да го ядосва.

Полицаят сви рамене, премигна и мина покрай Уил, докато клатеше

глава и си мърмореше нещо под носа за това, как трябва да спре алкохола,

преди наистина да започне да вижда разни неща. Уил го остави да се

отдалечи, след което извика:

— Джеймс Карстерс? Джем? Къде си, предателско копеле такова?

Този път един далечен глас му отвърна.

— Тук съм. Последвай магическата светлина.

Уил тръгна в посоката, от която бе долетял гласът на Джем. Той

сякаш идваше от тъмнината между два склада, където проблясваше слабо

сияние, подобно на премигващите светлинки, греещи над мочурищата.

— Чу ли какво ти казах преди малко? Демонът шакс си

въобразяваше, че може да ме докопа с противните си, огромни щипци, но

аз го притиснах в един ъгъл...

— Да, чух те.

Младежът, който се появи в края на уличката, изглеждаше блед на

светлината, мъждукаща от уличната лампа — дори по-блед от

обикновено, което си бе постижение. Бе гологлав, а това от своя страна

веднага привличаше вниманието към косата му, която имаше странен

сребрист цвят, като на току-що излят шилинг. Очите му бяха със същия

цвят, а леко косото им разположение върху деликатното му, ъгловато

лице, бе единственото, издаващо произхода му.

По бялата му риза имаше тъмни петна, а ръцете му бяха лепкави от

кръв.

Уил се напрегна.

— Кървиш. Какво се случи?

Джем махна с ръка.

— Кръвта не е моя — отвърна той и обърна глава към алеята зад

гърба си, — а нейна.

Уил погледна зад приятеля си, към по-гъстите сенки на улицата. В

далечния й ъгъл лежеше сгърчена фигура, сянка в мрака, но когато Уил се

взря по-внимателно, различи очертанията на бледа ръка и кичур руса

коса. — Мъртва жена? — попита Уил. — Мунданка?

— Всъщност момиче. На не повече от четиринайсет.

Като чу това, Уил започна да ругае с неподозирана вещина. Джем

търпеливо го изчака да свърши.

— Трябва да е станало преди малко — каза накрая Уил. — Този

отвратителен демон...

— Точно това е странното. Не мисля, че е дело на демона — намръщи

се Джем, — шакс са паразити. Демонът щеше да иска да завлече жертвата

до леговището си, за да снесе яйцата си в плътта й, докато е още жива. Ала

това момиче е било намушкано няколко пъти. И не мисля, че е станало тук.

Просто няма достатъчно кръв на улицата. Била е нападната другаде и е

успяла да се довлече дотук, след което е умряла от раните си.

Уил сви устни.

— Но демонът...

— Казвам ти, не е бил демонът. Мисля, че шакс я е преследвал, но

заради нещо друго. Или някой друг.

— Шакс имат силно обоняние — рече Уил. — Чувал съм за

магьосници, които ги използват, за да надушват жертвите им. А и това

същество сякаш се движеше с някаква цел.

Той погледна отвъд Джем, към нещастната малка фигурка, сгърчена

в края на улицата.

— Не си открил оръжието, или...

— Ето го — извади Джем от якето си нож, завит в бял плат.

— Трябва да е мизерикорд* или ловен кинжал. Забележи колко е

тънко острието.

* Мизерикорд — кинжал, използван в средните векове. Наричан

"кинжал на милостта" заради предназначението си, а именно убиването

на смъртноранени рицари, които не могат да бъдат спасени. Известен с

изключително тънкото си острие, което прониква през всякакви доспехи.

— Бел. прев.

Уил взе ножа. Острието наистина бе тънко, а дръжката му бе

направена от полирана кост. И тя, и острието, бяха изцапани със засъхнала

кръв. Той се намръщи и започна да чисти ножа с грубия плат на ръкава си,

докато символът, издълбан в дръжката, не стана видим — две змии, всяка

от които бе захапала опашката на другата, оформяйки съвършен кръг.

— Уроборос* — рече Джем и се наведе така, че да вижда ножа — при