Ангел с часовников механизъм

товари, включително купчини плодове и зеленчуци, които се спаружваха

под дъжда. Наблизо един параход заминаваше за Льо Авър и група

моряци, говорещи шумно на френски, минаха покрай Теса. Тя опита да се

отдръпне, само за да попадне на пътя на тумба пътници, които тичаха към

подслона на близката железопътна гара.

А Нат го нямаше никакъв.

— Вие ли сте госпожица Грей? — попита гърлен глас със силен

акцент. Към Теса се бе приближил мъж. Той бе едър и облечен с дълго

черно палто и висока шапка, която поемаше дъждовната вода като леген.

Очите му бяха странно изпъкнали, като на жабок, а кожата му изглеждаше

грапава, като груб плат. Теса едва се сдържа да не побегне от него. Ала той

знаеше името й. Как би могъл да знае името й, ако не познава Нат?

Затова тя кимна:

— Да?

— Вашият брат ме изпрати. Елате с мен.

— Къде е Нат? — попита Теса, но мъжът вече бе тръгнал. Походката

му бе странна, като да е окуцял от някаква стара рана. След миг на

размисъл, Теса събра полите си и тръгна подире му.

Той целеустремено си проправяше път през тълпата. Хората се

отдръпваха и мърмореха за грубите му маниери, докато той минаваше

покрай тях, следван от Теса, която трябваше да подтичва, за да не

изостане. Мъжът зави рязко покрай купчина кутии и се спря пред огромна,

черна карета. Отстрани върху нея бяха изписани златни букви, ала

дъждът и мъглата правеха разчитането им невъзможно.

Вратата на каретата се отвори и от нея се подаде жена, която носеше

огромна шапка с пера, прихлупена над главата й така, че да скрива лицето.

— Госпожица Тереза Грей?

Теса кимна. Мъжът с изпъкналите очи бързо помогна на жената да

излезе от каретата, след което стори същото за още една жена, която

последва първата. И двете незабавно извадиха чадъри, с които да се

предпазят от дъжда, а след това заразглеждаха Теса.

Бяха много странни жени. Едната много висока и слаба, с костеливо,

изпито лице и безцветна коса, стегната на кок. Облечена бе с рокля от

ярка виолетова коприна, тук-там намокрена от дъжда, и носеше ръкавици

в същия цвят. Другата жена беше ниска и дебела, с малки хлътнали

очички и ярко-розови ръкавички, които бяха опънати по такъв начин

върху месестите й ръце, че им придаваха вид на оцветени лапи.

— Тереза Грей — каза ниската — толкова се радвам, че най-после

имаме възможност да се запознаем. Аз съм госпожа Блек, а това е моята

сестра, госпожа Дарк. Вашият брат ни изпрати да ви придружим до

Лондон.

Теса, която бе мокра и трепереше от студ, се уви с влажния си шал,

объркана.

— Не разбирам. Къде е Нат? Защо не дойде лично?

— О, работата в Лондон не му позволява. Ала той ти изпрати писмо,

мила — и госпожа Блек й подаде навит лист хартия, вече мокър от дъжда.

Теса го взе и се обърна да го прочете. Бе кратка бележка, в която

брат й се извиняваше, че не може да я посрещне лично и я уверяваше, че

може да се довери на госпожите Блек и Дарк*. "По разбираеми причини ги

наричам Сестрите на мрака, Теси, и те си харесват прякора!" . Според

писмото те бяха заможни дами и добри приятелки, и заслужаваха пълно

доверие.

* Black — черен. Dark — тъмен. — Бел. прев.

Това я убеди. Писмото със сигурност бе от Нат. Почеркът бе негов, а

и никой друг не я наричаше „Теси". Тя преглътна и пъхна писмото в

ръкава си, след което отново се обърна към сестрите.

— Много добре — каза тя, борейки се с чувството на разочарование,

тъй като копнееше да види брат си.

— Да извикам ли носача да донесе багажа ми?

— О, не, няма нужда — каза госпожа Дарк с жизнерадостен тон,

който никак не се връзваше със злокобните й черти — Вече уредихме да

го изпратят до дома ни отделно. Няма как да се побере в каретата.

Тя щракна с пръсти към мъжа с изпъкналите очи и той скочи на

мястото на кочияша. След това постави ръка върху рамото на Теса.

— Ела, дете, да те скрием от дъжда!

Докато Теса влизаше в каретата, побутвана от костеливата ръка на

госпожа Дарк, мъглата се разсея и разкри яркия златен надпис, изписан на

вратата: „Клуб Пандемониум*". Странен символ ограждаше буквите — две

змии, захапали опашките си и оформящи кръг.

* Пандемониум — свърталище на демони, пъкъл. — Бел. прев.

Теса се намръщи.

— Какво означава това?

— О, не се безпокой — рече госпожа Блек, която вече бе влязла и бе

седнала на едно от по-удобните места. Вътре каретата бе богато украсена,

със седалки, покрити с червено кадифе и златни завеси, закриващи

прозорците.

Госпожа Дарк помогна на Теса да се настани, след което се качи след

нея. Докато Теса сядаше на едно от местата, госпожа Блек затвори вратата

зад сестра си, и така скри сивото небе. Когато се усмихна, зъбите й

блеснаха, сякаш бяха от метал.

— Настани се удобно, Тереза. Пътят е дълъг.

Теса постави ръка върху механичния ангел, успокоявайки се от

равномерното му тиктакане.

Каретата потегли в дъжда.

ШЕСТ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО

1

Къщата на мрака

Оттатък този свят на гняв и скръб