Ангел с часовников механизъм

Теса се размърда в ръцете на Уил, за да види какво става. Госпожа Дарк сочеше с треперещ, все още покрит от ръкавица пръст тъмната дупка в стената. Прахта започваше едва-едва да пада и фигурите, придвижващи се към тях станаха видими. Всяка от тях носеше острие и всяко от тях светеше със същата синкаво-бяла светлина, като оръжието на Уил. Ангели, помисли си Теса, ала не го каза на глас, такава ярка светлина!

Какво друго можеха да бъдат?

Госпожа Блек нададе остър, пронизителен звук и се спусна напред. Тя вдигна ръце и от тях, подобно на внезапно избухнали фойерверки, изхвърчаха искри. Теса чу как някой — очевидно човек — надава вик, а Уил я пусна, завъртя се и замахна с яркото си оръжие към госпожа Блек. Острието изсвистя във въздуха и се заби в гърдите й. Тя отстъпи назад с крясъци, като се тресеше в конвулсии, след което залитна и падна върху една от отвратителните маси, която се разпадна на купчина от трески и кръв.

Уил се ухили. Усмивката му не бе приятна. След това погледна към Теса. За момент те останаха втренчени един в друг, без да продумат, а после спътниците му нахълтаха и застанаха до него. Бяха двама мъже с тъмни наметала, които размахваха блестящите оръжия и се движеха така бързо, че погледът на Теса се замъгли.

Тя отстъпи към далечната стена, мъчейки се да избегне хаоса в центъра на стаята, където госпожа Дарк сипеше проклятия и задържаше нападателите си с ярките искри енергия, които се сипеха от ръцете й подобно на адски дъжд. Госпожа Блек се гърчеше на пода, а кълба от черен пушек се издигаха от нея, сякаш вътрешностите й горяха.

Теса тръгна към отворената врата, която водеше към коридора, когато усети силни ръце да я хващат и дърпат назад. Тя извика и се опита да се измъкне, но ръцете, хванали я за рамената, бяха неумолими. Теса обърна глава на една страна и захапа ръката, стиснала я за лявото рамо. Някой извика и я пусна. Тя се завъртя и видя висок мъж с рошава червеникава коса да я гледа укорително, притиснал кървящата си лява ръка към гърдите.

— Уил! — оплака се той. — Тя ме ухапа!

— Нима? — отвърна Уил, който, както винаги, изглеждаше развеселен. Той се появи измежду пушеците и пламъците като призован дух от бутилка. Зад него Теса видя втория от спътниците му, мускулест младеж с кафява коса, който бе хванал съпротивляващата се госпожа Дарк. Госпожа Блек приличаше на сгърчена тъмна сянка на земята.

Уил повдигна вежди.

— Много е невъзпитано да хапете — каза той на Теса. — Грубо е. Нима никой не ви го е казвал?

— Невъзпитано е и да се сграбчват непознати дами, на които дори не сте се представили — отвърна хладно Теса. — Нима никой не ви го е казвал?

Червенокосият мъж, който Уил бе нарекъл Хенри, размаха кървящата си ръка и се усмихна кисело. Лицето му бе приятно, помисли си Теса и почти съжали, че го е ухапала.

— Уил! Внимавай! — внезапно изкрещя младежът с кафявата коса. Уил се завъртя, докато нещо прелетя във въздуха, пропусна на косъм главата на Хенри и се удари в стената зад Теса. Бе огромен меден зъбец, който удари стената с такава сила, че се заби в нея като нож в торта. Теса се завъртя и видя как госпожа Блек приближава към тях с очи, горящи като въглени на изпитото й бяло лице. Около дръжката на оръжието, забито в гърдите й, играеха черни пламъци.

— По дяволите! — Уил посегна към дръжката на още едно от остриетата, висящи на кръста му. — Мислех, че сме се отървали от това нещо.

Госпожа Блек оголи зъби и скочи напред. Уил се отдръпна от пътя й, но Хенри не бе така бърз. Тя го удари и го събори на земята. Вкопчена в него като кърлеж, тя заби нокти в раменете му, ръмжейки като диво животно. Той изкрещя.

Уил се завъртя вече с извадено острие. Той вдигна оръжието си и извика:

— Уриел!

Мигновено камата грейна в ръцете му като факла. Теса отстъпи назад към стената, когато той замахна надолу. Госпожа Блек отскочи и протегна животинските си нокти към него...

И острието премина гладко през шията й. Напълно отделена от тялото, главата й се търкулна на земята, а Хенри, погнусен и изцапан с черна кръв, отблъсна с вик останките й от себе си и се изправи мъчително на крака.

В стаята се разнесе ужасяващ писък.

— Нееееее!

Викът идваше от госпожа Дарк. Младежът с кафявата коса, който я държеше, я изпусна с вик, когато тя избълва сини пламъци от ръцете и очите си. Виейки от болка, той падна на една страна, а тя тръгна към Теса и Уил.

Очите й горяха с черен пламък, като факли. От устата й със съскане излизаха думи на език, който Теса никога не бе чувала. Звучеше като пращенето на огън. Жената вдигна ръка и от дланта й изскочи синя назъбена мълния. Уил с вик се хвърли пред нея, вдигнал сияйното си острие. Мълнията отскочи от острието и се удари в една от каменните стени, която грейна в неестествена светлина.

— Хенри! — извика Уил, без да отклонява поглед от госпожа Дарк. — Заведи госпожица Грей на безопасно място. Бързо...

Ухапаната ръка на Хенри хвана рамото на Теса, а госпожа Дарк пусна още една синьо-зеленикава мълния към нея.