Ангел с часовников механизъм

— А, дано не. Аз самият смятам да се омъжа за нея. Може и да е на хиляда години, но прави несравними сладкиши с мармалад. Красотата повяхва, ала готвенето — не.

Той спря пред една голяма дъбова врата, с дебели месингови панти.

— Стигнахме — каза и вратата се отвори при докосването му.

Стаята, в която влязоха, бе по-голяма от балната, която бе видяла

преди това. Бе по-скоро дълга, отколкото широка, с правоъгълни дъбови маси в средата, простиращи се до далечна стена, на която бе нарисуван ангел. Всяка маса бе осветена от стъклена лампа, от която мъждукаше бяла светлина. На половината височина на стените имаше вътрешна галерия с дървени перила около нея. Можеше да се стигне до нея чрез вити стълби в двата края на стаята. Между тях имаше множество редици с лавици за книги, които бяха поставени на разстояние една от други, като стражи, оформящи ниши от двете страни на стаята. В галерията също имаше лавици, ала книгите в тях бяха скрити от ръждиви метални паравани, всеки от които бе щампован с четири букви "С". Огромни прозорци от зацапано стъкло гледаха навън, а помежду им имаше изтъркани каменни пейки, поставени на равни разстояния между лавиците.

Огромен том бе поставен на стойка. Стоеше отворен и страниците му сякаш приканваха гостите да го прочетат. Теса го приближи, като сметна, че е речник, но откри, че страниците са изписани с неразбираеми, искрящи букви, и пълни с непознати за нея карти.

— Това е голямата библиотека — каза Уил, — всеки Институт си има библиотека, но тази е най-голямата от всички, поне на Запад.

Той се облегна на вратата, кръстосал ръце пред гърдите си.

— Нали ви обещах още книги?

Теса бе толкова изненадана, че той си спомня какво й е обещал, че няколко секунди не можа да се съвземе.

— Но тези книги са зад решетки! — възрази тя. — Като в книжен затвор!

— Някои от книгите хапят — ухили се Уил, — трябва да бъдем внимателни.

— Човек винаги трябва да внимава с книгите — каза Теса, — и това, което те съдържат. Думите имат силата да ни променят.

— Не съм сигурен, че някога книга ме е променяла — каза Уил. — Е, има един том, който съдържа заклинание, позволяващо на човек да се превърне в стадо овце...

— Само много простите хора отказват да се влияят от литературата и поезията — отвърна Теса, решена да не го оставя да смени темата на разговора.

— Защо обаче човек би искал да се превърне в стадо овце вече е друг въпрос — завърши Уил. — Има ли нещо, което ви се чете от книгите тук, госпожице Грей, или не? Само кажете и ще се опитам да я освободя заради вас от затвора.

— Дали библиотеката има „Големият, широк свят”*? Или „Малки жени ?

* Роман от Сюзън Уорнър, написан през 1850 година. Счита се за първия американски бестселър. — Бел. прев.

— За пръв път чувам тези книги — каза Уил. — Нямаме много романи.

— Е, аз пък искам романи — каза Теса, — или поезия. Книги за четене, не затова как да се превръщаш в добитък.

Очите на Уил светнаха.

— Мисля, че някъде имаме екземпляр на „Алиса в страната на чудесата”.

Теса сбърчи нос.

— Е, тя е за много малки деца. Никога не съм я харесвала особено. В нея има пълни глупости.

Уил я погледна с дълбоките си сини очи.

— Понякога в глупостите има мъдрост, но трябва да я потърсиш.

Теса обаче вече бе видяла позната книга на една от лавиците и отиде

до нея, сякаш за да поздрави стар приятел.

— Оливър Туист! — възкликна. — Имате ли други книги на господин Дикенс? — тя плесна с ръце. — "Повест за два града” например?

— Тази глупост? За мъже, които губят главите си заради някаква си любов? Нелепица — Уил се отдръпна от вратата и приближи Теса, която стоеше до лавиците. Махна с ръка към огромния брой томове около себе си. — Не, но тук можеш да разбереш как да отрежеш нечия глава в случай на нужда. Което е доста по-полезно.

— Не изпитвам нужда да режа глави — възрази Теса. — И каква е ползата от толкова много книги, ако никой не чете? И наистина ли не бихте чели никакви романи?

— Е, ако „Тайната на лейди Одли” е, че убива демони в свободното си време, може и да премисля — Уил се покатери на една от стълбите и измъкна една книга. — По-добре аз да ви намеря нещо за четене. Вземете това.

Той я пусна, без да гледа и Теса трябваше да се спусне напред, за да хване книгата, преди да падне на пода.

Бе голяма, квадратна книга, подвързана с тъмносиньо кадифе. Върху кадифето имаше изрисувани знаци, спираловидни символи, подобни на знаците, татуирани върху кожата на Уил. Заглавието бе написано със сребърни букви: „Кодекс на ловците на сенки”.

Теса погледна към Уил:

— Какво е това?