Ангел с часовников механизъм

— Не зная — каза Теса за сетен път, — така и не ми обясниха. Вече ви казах всичко, което знам. Те имаха точна представа какво умея и как трябва да бъда обучена, за да се науча да го правя. Всеки ден прекарваха часове с мен...

Теса отново преглътна, за да прогони горчилката от устата си. Спомените изплуваха в ума й — часовете в мазето на Къщата на мрака, начинът, по който й крещяха, как заплашваха, че Нат ще умре, ако не се превъплъти както те искат, агонията, когато най-после овладя умението.

— В началото беше болезнено — прошепна тя, — сякаш костите ми се чупеха и разтапяха в тялото. Принуждаваха ме да се превъплъщавам два-три пъти на ден, после дузина пъти, докато накрая изгубех съзнание. След това, на следващия ден, започваха отново. Бях заключена в онази стая, не можех да избягам... — Тя си пое дъх, треперейки. — Последният ден ме принудиха да се превъплътя в умряло момиче, което помнеше, че е нападнато от някой, въоръжен с кинжал. Че е намушкано. Че е преследвано от нещо, бродещо по уличката...

— Може би това е момичето, което намерихме с Джем — изправи се Уил със светнали очи. — Двамата с Джем се досетихме, че то е побягнало от нещо в нощта. Смятам, че те са изпратили шакс демона по петите й, но аз го убих. Сигурно са се чудили какво е станало.

— Момичето, в което се превъплътих, се казваше Ема Бейлис — каза Теса почти шепнешком. — Имаше много светла коса, вързана с малки розови панделки. Бе просто едно малко момиче.

Уил кимна, очевидно описанието му бе познато.

— Чудеха се какво е станало с нея. Затова ми казаха да се превъплътя в нея. Когато им казах, че е мъртва, изглеждаха облекчени.

— Бедната душица — промърмори Шарлот. — Значи можеш да се превъплъщаваш и в мъртъвци? Не само в живи хора?

Теса кимна.

— Чувам гласовете им, когато се превъплъщавам. Разликата е, че много от тях помнят как са умрели.

— О! — потръпна Джесамин. — Колко отблъскващо.

Теса погледна към Уил. Към господин Херондейл, смъмри се тя наум, но бе трудно да мисли за него по този начин. Чувстваше се, сякаш го познава по-добре, отколкото бе в действителност. Това бе глупаво.

— Намерихте ме, защото сте търсили убиеца на Ема Бейлис? — учуди се тя. — Ала тя бе само едно умряло момиче. Мъртва, как го казвате... мунданка. Защо хабите толкова усилия, за да разберете какво точно й се е случило?

За миг погледът на Уил срещна нейния. Очите му бяха тъмносини. След това изражението му се промени — съвсем леко, — но тя забеляза, макар да не бе сигурна какво точно значи промяната.

— Аз лично не бих се занимавал, но Шарлот настоя. Смяташе, че става нещо нередно. Щом с Джем се внедрихме в клуб "Пандемониум" и чухме слухове за други убийства, разбрахме, че се случват много по-лоши неща от убийството на едно момиче. И макар да не обичаме особено мунданите, не можем да оставим просто да ги колят като пилци. Все пак, заради тях сме създадени.

Шарлот се приведе над масата.

— Сестрите на мрака не са ти казвали какво възнамеряват да правят с уменията ти, нали?

— Вече знаете за Магистъра — отвърна Теса. — Казаха, че съм обещана на него.

— Обещана за какво? — попита Уил. — За вечеря?

Теса поклати глава.

— За жена. Така казаха.

— За жена? — подигравателно подхвърли Джесамин. — Това е нелепо. Вероятно са щели да ви принесат в жертва и не са искали да ви плашат.

— О, не съм толкова сигурен — намеси се Уил. — Претърсих няколко стаи, преди да намеря Теса. Една от тях подозрително напомняше сватбена зала. Дори имаше огромно легло с бели драперии и бяла рокля в гардероба. С вашия размер — той погледна към Теса.

— Церемониалното бракосъчетание е могъщ ритуал. Ако се изпълни както трябва, може да позволи на някой да се домогне до силите ти, Теса, дори да те контролира. — Замислена, Шарлот започна да барабани с пръсти по масата. — Що се отнася до този Магистър, прерових архивите за термина. Често се използва, за да опише предводителя на група или орден магьосници. Група като клуб "Пандемониум". Според мен клубът и Магистърът са свързани.

— Разследвали сме ги и преди, и не сме ги хващали да правят нещо нередно — каза Хенри. — Не е противозаконно да бъдеш идиот.

— За твое щастие — изсъска Джесамин.

Хенри я погледна обидено, ала не отговори. Шарлот също й хвърли убийствен поглед.

— Хенри е прав — вметна Уил, — не е като с Джем да не сме ги хващали да правят пакости, като например да пият абсент, подправен с демонски прахове и други подобни. Но докато нараняват само себе си, няма смисъл да се намесваме. Ако обаче са започнали да вредят и на други хора...

— Знаеш ли кои са те? — попита Хенри любопитно.

— Мунданите не — пренебрежително отговори Уил, — не видях причина да се интересувам от тях, а и мнозина бяха маскирани за клубните церемонии. Ала разпознах много от долноземците. Магнус Бейн, лейди Белкор, Рейгнър Фел, де Куинси...

— Де Куинси? Дано не е нарушил някой закон. Знаеш какво усилие ми костваше да намеря върховен вампир, с когото може да се разговаря — намръщи се Шарлот.

Уил се усмихна, докато отпиваше от чая си.

— Последният път като го видях, бе същински ангел.