Ангел с часовников механизъм

Шарлот го изгледа накриво, сетне се обърна към Теса.

— Онази прислужница, за която ми спомена, Миранда... тя също ли имаше твоите умения? Ами Ема?

— Не мисля. Ако Миранда имаше такава способност, щяха да я обучават редом с мен, а пък Ема нямаше никакъв спомен, който да подсказва такова нещо.

— И никога не са ти споменавали клуб "Пандемониум"? И защо правят всичко това?

Теса напрегна мозъка си. За какво си говореха Сестрите на мрака, когато мислеха, че тя не ги слуша?

— Не мисля, че са споменавали името на клуба, но понякога говореха за някакви сбирки, на които смятат да ходят и колко щели да впечатлят другите с напредъка с мен. Веднъж казаха едно име... — Теса сбърчи чело, опитвайки се да си спомни. — Някой, който идвал в клуба. Не помня името, но мисля, че звучеше сякаш е чужденец...

Шарлот се приведе към нея през масата.

— Опитай, Теса! Опитай да си спомниш!

Шарлот не искаше да я нарани или обиди, но въпреки това думите й събудиха ужасни спомени в главата на Теса, за гласове, които я караха да опитва, да потъва в себе си, да извлича сила. Гласове, които можеха да станат твърди и студени при най-малкия повод. Гласове, които ласкаеха, заплашваха и лъжеха.

Теса се изправи.

— Първо искам да разбера какво ще правим с брат ми.

Шарлот премигна.

— Брат ти?

— Казахте, че ако ви предоставя информация за Сестрите на мрака, ще ми помогнете да намеря брат си. Е, казах ви каквото знам. И все още нямам представа къде може да е Нат.

— О! — Шарлот седна, като изглеждаше почти изненадана. — Разбира се. Ще започнем да го търсим още утре — увери тя Теса. — Ще започнем с мястото, където е работил. Ще поговорим с работодателя му и ще открием дали той знае нещо. Имаме връзки навсякъде, Теса. Сред долноземците ври и кипи от клюки, точно както е и при мунданите. Накрая все ще намерим някой, който знае нещо за брат ти.

Малко след това вечерята свърши. Теса напусна трапезата успокоена и отказа предложението на Шарлот да я придружи обратно до стаята й. Искаше й се да остане насаме с мислите си.

Тя стигна до осветения от факли коридор и си спомни деня, в който бе слязла от кораба в Саутхямптън. Бе дошла в Англия, без да познава никой, освен брат си и се бе доверила на Сестрите на мрака. Сега бе попаднала сред ловците на сенки, но как можеше да е сигурна, че те са по -добри? Подобно на Сестрите, те искаха да я използват, да изкопчат от нея всичко, което знае, и сега, когато бяха видели силата й, дали нямаше да пожелаят и нея?

Все още изгубена в мислите си, Теса бе стигнала до някаква стена. Тя спря, огледа се и се намръщи. Бе вървяла много по-дълго, отколкото когато с Шарлот бяха стигнали до трапезарията и още не бе намерила стаята си. Всъщност не бе сигурна, че коридора, в който се намираше, й е познат.

Да, приличаше на другия, осветен от факли и украсен с гоблени, ала дали бе същия? Някои от разклоненията му бяха много светли, а други тъмни. Факлите горяха с различна сила. Понякога, когато минаваше покрай тях, те грейваха силно и след това помръкваха, като че отговаряха на някакъв странен, невидим за нея сигнал.

Коридорът, в който се бе озовала, бе доста мрачен. Тя мина внимателно през него и стигна до ново разклонение, което изглеждаше точно като коридора, през който бе минала.

— Изгубихте ли се? — попита глас зад нея. Той бе провлачен, самоуверен и доста познат.

Уил.

Теса се обърна и видя, че се е подпрял небрежно на стената зад нея. Бе кръстосал обутите си с ботуши крака. В ръката си държеше светещия камък. Прибра го в джоба си, когато тя го погледна.

— Трябва да ми позволите да ви разведа из Института, госпожице Грей — предложи той, — за да не се изгубите отново.

Теса присви очи.

— Но, разбира се, бихте могли, ако предпочитате, да продължите да се лутате самичка — добави той. — Бих искал да ви предупредя обаче, че има поне три-четири врати в Института, които не е добре да бъдат отваряни. Една например води до стая, където държим пленени души на демони. А те, трябва да отбележа, са твърде невъзпитани. Друга стая, която не е подходяща за случайни минувачи, е оръжейната. Някои от оръжията имат собствено мнение за много неща, а са и доста остри. А има и стаи, които водят към ями. Направени са, за да объркват натрапниците. Когато си на върха на църква, да пропаднеш би могло...

— Не вярвам — каза Теса. — Вие сте ужасен лъжец, господин Херондейл. И все пак... — тя прехапа устни, — не обичам да се лутам сама. Можете да ме разведете, ако ми обещаете, че няма да си правите безвкусни шеги.

Уил обеща и за изненада на Теса, не излъга. Той я преведе през серия еднакви на вид коридори, като говореше, докато ходеха. Каза й колко стаи има Института (повече, отколкото можете да преброите), каза й колко ловци на сенки могат да живеят в него (стотици) и й показа огромна бална зала, в която по Коледа се провеждаше тържество на Анклава — което, както обясни Уил, бе наименованието на ловците на сенки, живеещи в Лондон. (В Ню Йорк, добави той, терминът е Конклав. Американските ловци на сенки явно имат свой собствен речник).