Арена 13

Посочи към лавицата за книги и поклати глава.

— Кой знае дали сме годни да владеем себе си, а какво остава пък за този свят…? Но ще ти кажа това: ако ние не управляваме, тогава други ще го сторят. Тъмни създания като Таласъма. И дори по-тъмни създания, идващи отвъд Бариерата — създания, които подкрепят нашия така наречен Протектор и ни държат на мястото ни, принуждавайки ни да затваряме вратите си, за да се опазим от нощта, понеже се боим за безопасността на жените и децата си.

Сега се взирах в пода, започвайки да виждам случилото се в бърлогата на Таласъма в нова светлина.

— Изпий си виното, момче, но не привиквай към него. Като мой възпитаник, тази единствена чаша е всичко, което ще ти позволя. Искам да запомниш този момент, когато си седял, пиейки вино със стария Тайрън, и той ти е казал истината за това, което се опитва да направи: истина, която дори родната ми дъщеря не осъзнава. Тя смята, че съм сребролюбец, и в някои отношения е напълно права. Парите са важни за мен, но имам нужда от тях по определена причина. Нуждая се от тях, за да купувам лакси от Търговеца, възможно най-добрите лакси. Нуждая се от тях, за да купувам ордуми; ордуми, които могат някой ден да преобразят най-добрите ми лакси в нещо друго. Виждаш ли, момче, въпреки онова, което се случи с горкия Кърн, ние сме все още тук. Още сме живи. И ти ще се биеш на Арена 13. Просто ще ти трябва малко повече търпение, това е всичко. Как ще ти хареса да се биеш зад напълно съзнаващ лакс?

Вдигнах поглед към Тайрън, почти неспособен да повярвам на това, което чувах. Взрях се в очите му и видях, че беше напълно искрен.

— Знаеш ли какво би означавало това? — попита той. — Няма да има повече барабанене по дъските като сигнал за един лакс с мъртъв ум. Той напълно ще съзнава всичко. Ще познава кодовете така добре, както ти, оценявайки всички пермутации. Можете да използвате Улум заедно. Такъв лакс би могъл да поеме инициативата и да дава сигнали на теб

! Можеш да му говориш. Да му даваш словесни тактически команди. Представи си бързината и инстинктите си в съюз с такъв лакс. Може да дойде време, когато с готовност ще очакваме посещение от Таласъма. Спомни си Гюнтер и баща си — спомни си какво са постигнали… Е, да видим какво могат да направят Тайрън и Лейф заедно!

— Можете ли наистина да вложите съзнание в лакс? — попитах.

— Снегът топи ли се през пролетта? Вълкът вие ли към луната? — попита Тайрън с усмивка. — Близо съм, Лейф. Много близо. Може би не тази година и може би не догодина, но много, много близо. Затова удрям глава в земята: за да я запазя на раменете си.

Той посочи към челото си.

— Бях обучен от Гюнтер — Гюнтер Великия, най-добрия учител по бойни умения, когото Гиндийн е виждал някога. Баща ти беше най-добрият боец на Арена 13, когото той някога е обучавал, а аз бях най-добрият създател на кодове сред възпитаниците на Гюнтер. Умна е тази глава, макар самият аз да го казвам. Ще ми се сега в този град да живееше още някой толкова умен. С моята глава и твоите крака нищо чудно да постигнем нещо някой ден, и не говоря само за Арена 13.

Тайрън отпи от виното си и в тишината се опитах да проумея какво имаше предвид.

— Помниш ли какво ти каза Таласъма? — продължи той. — Късче по късче…

— Може би са били просто заплахи…

— Да, безспорно бяха заплахи — заплахи, които е достатъчно отмъстителен да изпълни. Но той разполага с ограничен брой същности. О, могат да бъдат заменяни, но отнема време. Именно така може да бъде погубен, точно това ще му причиним. Ще го отслабим частица по частица. Горкият ти баща сигурно е бил много близо, наистина много близо. Таласъма беше отчаян. Затова го предизвика да се бие на арената пред лакса си по време на цялата схватка.

— Искате да кажете, че ако беше продължил, в крайна сметка можеше да се изправи срещу Таласъма за последен път? Да победи последното му превъплъщение?

— Може би… — отговори Тайрън бавно. — Но помни, хората бягаха от града, ужасени. Притиснат към стената, кой знае какво можеше да направи Таласъма? Има древни оръжия, наречени „атомик“, способни да изгорят до основи един град и да погубят хиляди хора. Кой знае какво е складирал коварен джин като Таласъма в хранилищата на цитаделата си? Не, има друг начин, който може да го завари неподготвен. Първо, бихме могли да го отслабим на арената. Това ще бъде твоя работа. После, когато сме го довели до състоянието, в което искаме да бъде, можем да го нападнем в бърлогата му. Той не би очаквал това. Може и да се получи, особено ако използваме лакси, притежаващи пълно съзнание, за да предвождат атаката.

Зяпнах от удивление. Това, което казваше, звучеше невероятно. Изречено от който и да е друг, то щеше да е просто фантазия, мечта, предлагаща убежище от суровата реалност на живота в града. Но Тайрън наистина мислеше всичко това и вярвах, че беше способен да направи точно каквото каза.

Той се усмихна: