Арена 13

Щом влязохме в къщата, промърморих едно „лека нощ“ и се отправих към спалното си помещение. Предположих, че Тайрън ще иска да бъде сам с близките си, но, за моя изненада, той ме повика с жест.

Покорно го последвах на горния етаж в кабинета му, очаквайки да ме нахока здравата. В огнището пламтеше буен огън и без нито дума Тайрън посочи към един стол пред него. Седнах и той ме остави сам за около половин час.

Върна се, носейки гарафа с тъмночервено вино и две чаши. Сложи и трите неща на масата и бях удивен да го видя как пълни и двете чаши до ръба. Донесе ги до огнището и седна, като ми подаде едната.

— Тийна спи дълбоко — каза. — Лекарят възнамерява да я държи в това състояние поне за двайсет и четири часа.

— Какво ще й кажете? — попитах.

— Колкото е възможно по-малко — каза Тайрън пресипнало. — Ще й кажа, че съм получил останките и съм ги кремирал. Ще й кажа, че Кърн е намерил покой.

— Защо не получихме останалата част от тялото? — попитах.

— Защото пискюлестите са канибали — отвърна той.

Потреперих и ужасено сведох поглед. Сигурно затова бяха дошли за тялото на момичето край езерото. Седяхме мълчаливо дълго време, преди да успея да се насиля да отпия.

Опитах предпазливо от виното. Имаше горчив вкус, но се плъзна гладко надолу по гърлото ми, изпълвайки ме с мигновено усещане за топлина.

— Тази къща е едно от най-безопасните места в града — каза Тайрън. — Има здрави укрепени врати, а няколко от слугите ми умеят да се бият и да си служат с оръжия. Пискюлестите рядко влизат в по-заможните части на Гиндийн. Онзи инцидент край езерото беше необичаен. Предпочитат тъмните улици в близост до Колелото. Но ако Таласъма наистина си науми да тръгне да те преследва, не мога да направя нищо.

— В опасност ли съм? — попитах. — От това, което каза той, би трябвало да се тревожа за бъдещето.

— Вярно, но на Таласъма не бива да се има доверие за нищо, което прави или казва. След време може да забрави. А пък може и да не забрави. Най-опасното време може да са следващите няколко дни. Може би ще е благоразумно да отложим излизането ти на Арена 13 поне за година: по-следващия сезон или може би дори след него.

Думите на Тайрън ме зашеметиха. Обикновено през втората година възпитаниците се биеха в няколко състезания един срещу друг. Най-добрите понякога дори се нареждаха сред онези високо в класациите, които имаха многогодишен опит зад гърба си. Това беше част от процеса на обучение. Броях дните до края на първата си година, очаквайки с нетърпение да се бия отново на Арена 13.

— Защо? — попитах.

— Имай ми доверие — каза Тайрън. — Най-добре е, ако не се набиваш на очи. Още първия път, когато се биеш истински, Таласъма може да дойде на арената да те търси. А с онази лотарийна сфера може да се случат странни неща. Може обаче да успея да се договоря с него да те остави за известно време на спокойствие, за да можеш да развиеш уменията си на арената. Ще ми струва скъпо, но е някаква възможност.

— Нищо ли не можем да направим, без да се боим от Таласъма? — попитах Тайрън с глас, изпълнен с горчивина. — Не може ли да има спокойствие или достойнство?

Видях как Тайрън трепна при думата „достойнство“, сякаш го беше ударила. Погледнах към него и дори на приглушената светлина видях натъртеното място там, където беше удрял чело в мраморния под на тронната зала.

— Достойнство ли? Искаш достойнство, момче? — запита гневно. — Е, точно сега има недостиг на достойнство. Ще минат още много години, преди да можем да си позволим достойнство. Предполагам, не беше много впечатлен от поведението ми нощес? Е, бях принуден да платя за две души; ако беше запазил спокойствие, щеше да се наложи да платя само за една. Това ми струваше приходите за почти цял сезон. Но не за пръв път изкачих онзи хълм. Не за пръв път предадох трудно спечелени пари на Таласъма. Не за пръв път горих плът, за да я опазя от него. И бездруго какво е златото, когато се постави на везните срещу изтезаването на един човек?

Бях зашеметен от този изблик на емоция. Предположих, че тук имаше нещо много повече, отколкото Тайрън разкриваше; неща, които още не виждах.

— Мислиш ли, че исках да се кланям и унижавам пред онова създание? Защо мислиш, че го направих? Кажи ми! — настоя Тайрън.

— За Кърн и мен — отговорих неубедително.

— Да, заради клетия Кърн и заради теб, а също и по една друга причина. Все още не разбираш колко могъщ и опасен е Таласъма. Без неговото мълчаливо съгласие нямаше да бъда там, където съм днес. Дори сега би могъл да ме унищожи, стига да си го науми. Затова се кланям и унижавам, и пренебрегвам онова, което наричаш „достойнство“. Правя го, защото тук се готви нещо. Нещо, съсредоточено върху тази къща и върху онова, което аз и други правим в Триг. Разбираш ли, ние ставаме по-добри, момче. Бавно, но сигурно ставаме по-добри. Изкачваме онази дълга стълба обратно към достойнството. Някога хората владеели целия този свят и нямало Бариера от мъгла и страх, която да ни държи затворени на това прокълнато място, наречено Мидгард — така разказват древните книги.