Арена 13

— И така, работи по умението си и се опитай да накараш мозъка си да действа съгласувано с краката. Търговецът посещава Морската порта в ранната пролет. Ще те взема с мен. Това ще ти даде по-добра представа какво се опитвам да направя.

Кимнах, пресуших остатъка от виното си и оставих празната чаша на масата.

Тайрън напълни отново чашата си, но пренебрегна моята. Пет минути по-късно бях в леглото, но не спах добре. Не можех да си избия от главата събитията на арената и посещението в цитаделата на Таласъма. Непрекъснато виждах как Кърн вдига поглед да срещне очите на Тийна за последен път. После видях главата му, положена в онази кутия.

27.

Мемориалната служба

Това е времето за чакане.

Това е времето, когато жените управляват.

Но скоро то ще свърши.

Луната ще избледнее, докато слънцето става ярко.

Тогава Тангандар ще се върне да ни отведе до победа над прокълнатия джин.

Амабрамсъм: Книга на пророчествата на Джентай

Гиндийн беше предимно безбожен град, с малобройни места за отдаване на религиозна почит, никое от тях достатъчно голямо да побере повече от две дузини хора.

Така че възпоменателната служба за Кърн се проведе на Арена 13. Той се беше ползвал с голяма популярност, както сред зрителите, така и сред другите бойци: галерията бе пълна до краен предел. Всички седяха безмълвно, в очакване Пинчън да се появи и да сложи началото на церемонията. Този ден всички носеха черни шарфове, а жените бяха облечени в лилаво и сиво, традиционните цветове на траура; устните им не бяха оцветени.

Седях на първия ред с Дейнън и Палм от лявата ми страна; непосредствено от дясната ми страна беше Тайрън, а Тийна седеше между него и Куин.

Преди да тръгнем от къщата, Тайрън беше дал строги указания, главно насочени към Куин — макар че очите му все пак се спряха за кратко върху мен. Всеки можеше да каже няколко думи по време на службата, но не трябваше да използваме случая, за да нападаме Таласъма. Проговорехме ли открито по този начин, това щеше да навлече беди на цялото семейство.

Големият полилей се спусна, изпълвайки арената с потрепваща жълта светлина, и вратата за бойците „маг“ бавно се отвори с тътен. Пинчън, препасан с черен шарф и с церемониалния си служебен жезъл в ръка, се приближи бавно до центъра на арената и вдигна поглед към галерията.

— Събрали сме се тук да отдадем прослава на живота на Кърн и да поменем смъртта му! — извика той: думите му отекнаха, отразени от стените на галерията. — Той загина храбро, точно както живя. Освен това беше изключително умел боец. Щеше да се превърне в един от най-великите бойци, които тази арена е виждала някога. Кой друг желае да говори за Кърн?

В отговор из галерията се вдигнаха многобройни ръце. Пинчън удари рязко три пъти с жезъла си по пода, а после посочи с него един млад мъж от дясната ни страна.

— Красий ще говори — провиква се той.

Красий беше един от бойците на Тайрън в позиция „мин“; току-що беше приключил тригодишното си обучение. Бях го срещал само веднъж, понеже сега той живееше в пределите на Колелото. Беше риж и луничав, а докато се изправяше на крака, се обля в яркочервена руменина при мисълта да говори пред толкова много събрани хора.

— Освен че беше умел боец, Кърн беше също и прекрасен учител — започна той. — Беше благ и търпелив и му дължа много. Той ме изпълни с увереност, когато нямах никаква. Накара ме да повярвам, че притежавам способността да успея. Дойдох в този град сам и без приятели. Кърн и съпругата му Тийна се сприятелиха с мен. Тийна, съжалявам за загубата ти. Всички споделяме скръбта ти, но твоята сигурно е по-голяма от тази на когото и да е.

Когато той седна, по бузата на Тийна се стече сълза, но тя се усмихна на Красий, а после вдигна ръка.

Изправи се на крака, но мина известно време, преди да успее да проговори, и се боях, че иска твърде много от себе си. Но после тя си пое дълбоко дъх и започна.

— Обичах Кърн, обичам го сега и ще го обичам завинаги. Ужасно ми липсва. Но най-голямата загуба от всичко е тази, понесена от детето ни, което никога няма да го познава. Аз ще помня Кърн и ще разказвам на сина ни, че е имал за баща един прекрасен човек.

След това Тайрън произнесе много официално, сдържано слово и беше последван от още дузина говорещи — главно бойци, ако не броим Уод, учител по бойни умения, приятел на Тайрън и представител на най-голямата букмейкърска къща.

Но никой от събраните не казваше онова, което би трябвало да се каже. Никой не изрази възмущение заради онова, което беше сторено на Кърн. Поражението беше приемливо — нещо, което се случваше редовно на тази арена. Смъртта също трябваше да се очаква. В края на краищата, битката между боеца от Колелото и Таласъма беше равносилна на схватка за отмъщение; беше битка до смърт.