Авемпарта

- Сега са на полето за първата коситба, но скоро ще се върнат; става късно. Пърл се грижи за свинете на цялото село, нали, Пърл? - момичето закима енергично, държейки пръчката си с две ръце и Ейдриън под око.

- Какво има натам? - попита Ройс. Той бе напуснал поляната и се взираше по пътя, който отвеждаше на север.

Ейдриън го последва, водейки Мили с кофата, опашката й храбро отбивайки нападението на рояк досадни мухи. Подминавайки ивица смърчове, видя изсечен хълм да се издига само на няколкостотин ярда по-далеч. На върха му имаше ограда от подострени колове, обградила голяма дървена къща.

- Това е замъкът на маркграфа. Дякон Томас се нагърби с отговорността на стюард, докато кралят назначи нов управител. Той е много любезен и не мисля, че ще има нещо против да използвате конюшните, предвид липсата на други коне в селото. Засега просто ги вържете за кладенеца и можем да отидем при баща ми. Пърл, наглеждай им нещата и дръж прасетата надалеч. Ако Тад, Хал или Арвид се върнат преди мен, кажи им да отведат конете до замъка и да питат дякона дали може да ползват конюшните. Разбра ли?

Момиченцето кимна.

- Тя говори ли? - попита Ейдриън.

- Да, просто вече не го прави много често. Елате, ще ви заведа у... каквото е останало от дома. Татко вероятно е там. Не е далече и е много приятна разходка.

Тя ги поведе на изток по пътечка, която водеше надолу покрай къщите. Заобикалянето предостави на Ейдриън възможност да огледа по-добре селцето. Можа да види повече къщи, всички от които бяха схлупени, вероятно с по една-едничка стая. Имаше и други, по-дребни структури: няколко повдигнати за защита от плъхове корита и нещо, което очевидно изпълняваше функцията на обществена тоалетна - също лишено от солидна врата.

- Ще помоля Ботуикови да ви приютят, докато сте тук. Аз самата ще остана при тях, те. - Тракия застина. Ръцете й се стрелнаха към лицето, докато си поемаше рязък дъх, а устните й затрепериха.

До пътеката, недалеч от къщата с люлката, от земята стърчаха две пресни надгробни дъски. Върху тях бяха издълбани имената Мария и Джеси Касуел.

* * *

Фермата на Ууд изникна пред очите им. Няколко изсечени акра, предимно в подножието на хълм, където гъста пшеница растеше в идеално прави редици. Обграждаше я ниска каменна стена, построена от внимателно подбрани камъни. Беше красиво поле: богат чернозем, добре обработено, добре засято и добре дренирано.

Самият чифлик се намираше на възвишение над полето. Къщата приличаше повече на опустошена черупка. Покривът липсваше; вятърът бе разпилял сламата из двора. Бяха останали само няколко раздробени дъски - като скелет на загниващ труп. Коминът и долната част на сградата бяха направени от камъни и се бяха запазили предимно здрави. Тук-та-ме имаше отчупили се, но болшинството изглеждаха странно непокътнати.

Дребни детайли привлякоха вниманието на Ейдриън. Под един от прозорците висеше саксия с украсен ръб и издълбан на нея елен. Предната врата, изработена от солиден дъб, не разкриваше никакви видими сглобки. Изграждащите стените камъни, редуващи сиво, розово и жълто-кафяво, бяха усърдно загладени. Виещата се пътека бе обградена с храсти, подрязани по подобие на плет.

Терън Ууд седеше сред останките от дома си. Едрият фермер, с тъмна груба кожа, имаше къс кичур посивяла коса над изсеченото от вятъра и слънцето лице. Толкова дълго се бе борил със земята, че изглеждаше като част от нея: чепат дънер с лице като обрулена скала. Държеше коса между краката си и си почиваше облегнат на една от непокътнатите стени, бавно следвайки контурите на закривеното острие с точило. Камъкът стържеше напред и назад, докато мъжът се взираше в полето с изражение, определено от Ейдриън като презрение.

- Татко! Върнах се! - Тракия изтича до фермера и увисна на врата му. - Липсваше ми.

Терън изтърпя стискането и се взря в тях:

- Тези ли са?

- Да. Това са Ейдриън и Ройс. Дошли са чак от Колнора, за да ни помогнат. Те могат да вземат оръжието, за което Есра ни каза.

- Аз си имам оръжие - изръмжа фермерът и отново се върна към преустановеното заточване. Звукът бе студен и стържещ.

- Това? - попита Тракия. - Косата ти? Маркграфът имаше меч, щит и броня и...

- Не е това. Имам друго оръжие. Много по-голямо; много по-остро.

Объркана, тя се огледа. Старецът не каза нищо повече.

- Нямам нужда от каквото там е скрито в кулата, за да убия звяра.

- Но ти ми обеща!

- И удържах на думата си - отвърна той, прокарвайки бруса още веднъж. - Чакането само направи оръжието ми по-остро.

Той потопи камъка в кофата вода до себе си. Доближи го отново до острието, но спря и каза: