Авемпарта

През летните месеци Ариста и Олрик намираха защита от градския зной в Дрондил Филдс. Тя си припомни как обичаха да се покатерват по дърветата в обградилите замъка овощи и да се замерват с ябълки. Гнилите плодове се пръскаха по клоните и ги обливаха, докато не замиришеха на сайдер. Всяко дърво представляваше суверенен замък и биваха сключвани съюзи. Моувин винаги се обединяваше с Олрик, крещейки „Кралю! Кралю!“, Ленар се присъединяваше към Фанън, за да защити брат си от „зверовете“, както ги наричаше, а Ариста винаги оставаше сама, борейки се и с двете групи. Дори и когато Ленар спря да се катери по дърветата, битката се водеше между момчета и момиче. Тя не възразяваше. Не бе забелязала, дори и не бе мислила върху това досега.

Толкова много неща й се въртяха из главата. Толкова много неща за премисляне. Трудно бе да се мисли в тресящата се карета и при втренчилата се насреща Бърнис. Отчаяно се нуждаеше да поговори с някого, та дори и да чуе звука на собствените си думи. Идеята, че Саули бе за-говорник, бавно заемаше позиции в ума й въпреки неохотата. Ако Саули би могъл да предаде баща й, то кому можеше да се довери? На Есрахад-дон? Бе ли я използвал той, за да избяга? Беше ли отговорен за смъртта на баща й? Изглежда старият магьосник бе някъде наблизо, може би току отвъд стените, нощувайки в някоя от селските колиби. Не знаеше какво да прави или на кого да вярва.

Моувин увенча търсенето си с успех и с изщракване запрати откритието отвъд стената.

Ариста отвори уста да заговори, колебаейки се какви думи да избере. През цялото пътуване бе възнамерявала да обсъди въпросите около Есра-хаддон с Пикърингови или поне с Моувин. Затвори уста и прехапа устна, още веднъж споходена от спомена за отдавнашната овощна градина и ябълковия аромат.

- Ето къде сте, Ваше Височество - каза Бърнис, втурвайки се към нея, за да обвие раменете й с шал. - Не трябва да сте навън толкова късно, не е уместно.

- Честно, Бърнис, трябвало е да си родиш деца, докато още си била във фертилна възраст. Маниакалната ти свръхокупираност с мен трябва да спре.

Дъртата само се усмихна топло:

- Просто се грижа за вас, мила. Имате нужда от грижи. Това отвратително място гъмжи от груби мъже. От вашето целомъдрие ги делят само тези тънки стени и авторитетът на епископа. Дама като вас представлява силно изкушение и предвид нецивилизованата дивост, която ни обгражда, лесно може да подтикне мнозина иначе добри мъже към безразсъдни, необмислени постъпки - тя се вгледа подозрително към братята, които отвърнаха на погледа смутено. - Освен това не бива да се забравя и присъствието на такива, които дори не бих си помисляла да описвам като добри. В съответстващ ви замък с подходяща свита, мъжете могат да бъдат държани под контрол от благоговението пред царственото величие, но тук, милейди, в тази варварска, дива земя, те определено не ще могат да удържат долните си животински нагони.

- О, Бърнис, моля те.

- Започва се - каза Фанън развълнувано.

Със замирането на последната слънчева светлина, портите се отвориха и сър Ендън, придружаван от двама оръженосци и трима пажове, изтрополя навън, облян от светлината на факли. Отправиха се на открито поле, където рицарят се подготви за битка.

От недрата на тълпата се откъсна вик и Ариста вдигна глава, за да види стрелнала се на лунното небе тъмна сянка. Виеше се като сокол; мрачен силует с криле и опашка. Тълпата ахкаше и оживено мърмореше, докато то за кратко се завъртя около замъка, движейки се колебливо, преди вниманието му да бъде привлечено от факлите, които антуражът на сър Ендън размахваше.

То сви криле и се гмурна, падайки от небето като насочена към рицаря на Чадуик стрела. Факлите се раздвижиха бясно и Ариста видя как сър Ендън повдига копието си и се втурва напред. Последваха писъци, викове на ужас и страдание, докато факлите заугасваха една след друга.

- Следващият! - извика Луис Гай.

* * *

Джуджето ги поведе нагоре по реката, където лунната светлина щри-ховаше очертанията на изпъкнала към водата скала. Ейдриън я оприличи на острието на широко копие. Магнус удари силно с ботуш земята, сетне посочи към реката:

- Влизаме тук. Плуваме право надолу около двадесет фута. Има отвор в брега. Тунелът започва точно под нас, извива се надолу, сетне върви под реката до кулата.

- И разбра всичко това само от едно тропване с крак? - попита Ройс.

Ейдриън погледна към Есрахаддон:

- Как си с плуването?

- Не мога да кажа, че съм имал възможността след... - отвърна чародеят, повдигайки ръце. - Но мога да сдържам дъха си дълго време. Влачете ме, ако трябва.

- Аз ще се гмурна първи - обяви Ройс, като не изпускаше Магнус от очи. Хвърли на земята намотката си и завърза единия край около кръста си. - Отпускайте ми въже, но го дръжте здраво. Не знам колко е силно течението.

- Там няма течение - каза им Магнус. - Има подводна скала, която го спира. Долу е като малко езерце.