Авемпарта

- Просто всички останали бяха изпратени по домовете си и се чувствам не на място, като че върша нещо грешно. Дякон Томас казва, че няма нищо такова. Казва, че съм наранена и ми трябва време, за да се възстановя и че той щял да се погрижи никой да не ме безпокои. Беше много мил. Струва ми се, че и той като всички останали се чувства безпомощен. Може би вижда грижата за мен като битка, която може да спечели.

- Сбъркала съм в преценката си за дякона - каза й Ариста, - както и за теб. Всички фермерски дъщери в Далгрен ли са толкова мъдри?

- Мъдри? - Тракия изглеждаше засрамена.

Ариста й се усмихна:

- Къде е семейството ти?

- Баща ми е в селото. Те не го пускат да ме види, но дяконът каза, че щял да се погрижи да му позволят. Не мисля, че има значение, тъй като ще се махнем от Далгрен веднага щом мога да пътувам, което е причина да искам да си възстановя силите. Искам да се махна оттук. Искам да си намерим друго място и да започнем начисто. Ще си намеря мъж, ще се омъжа, ще си родя син и ще го кръстя Хикъри.

- Хубав план, но как се чувстваш в действителност?

- Все още ме боли глава и да си призная, в момента съм леко замаяна.

- Може би трябва да те заведем обратно в спалнята ти - каза Ариста и те се обърнаха.

- Но сега се чувствам толкова по-добре. Това е още една причина, поради която станах. Не успях да благодаря на Есра. Мислех си, че може да го срещна някъде из къщата.

- Есра? - запита Ариста. - Това селският знахар ли е?

- О, не, Далгрен никога не е имало лекар. Есра е... много умен човек. Ако не беше той, и двамата с татко вече щяхме да сме мъртви. Той бе този, който приготви спасилото ме лекарство.

- Изглежда е страхотен човек.

- Такъв е. Опитвам се да му се отплатя, като му помагам да се храни. Той е много горд и никога не би помолил, така че аз му предлагам и виждам, че той го оценява.

- Твърде е беден, за да си купи храна?

- О, не, просто няма ръце.

* * *

- Тур е само мит - казваше на джуджето Есрахаддон, когато Ройс и Ейдриън пристигнаха при водопадите.

- Така си мислиш ти - отвърна Магнус.

Магът и джуджето седяха на скалите с лице един срещу друг, над-виквайки шума на реката. Бяха в сянката на спусналото се вече зад дърветата слънце, но кристалните линии на Авемпарта все още улавяха последните лъчи умираща червеникава светлина.

Есрахаддон въздъхна:

- Никога няма да разбера как религията съумява да убеди иначе разумни хора да вярват в приказки. Дори и в света на вярата, Тур е само притча, а не реалност. Ти вземаш митове, основани на базиращи се на суеверия легенди и ги приемаш буквално. Никак не е джуджешко. Убеден ли си, че някъде в потеклото си нямаш човешка кръв?

- Това е просто обидно - Магнус изпепели с поглед чародея. - Ти го отричаш, но ако имаше джуджешки очи, щеше да видиш истината в онова острие.

Джуджето посочи към Ройс.

- За какво е всичко това? - попита Ейдриън. - Привет, Магнус, да си убивал някого напоследък?

Дребосъкът се намръщи.

- Това джудже настоява, че кинжалът на Ройс бил изработен от Кайл - обясни Есрахаддон.

- Не съм твърдял това - сопна се джуджето. - Казах, че е острие от Тур. Всеки тамошен би могъл да го изработи.

- Какво е Тур? - поинтересува се Ейдриън.

- Култ на заблудени фанатици, почитащи измислен бог. Наричат го Кайл. Поне биха могли да измислят по-хубаво име.

- Никога не съм чувал за Кайл - каза боецът. - Не съм схоластик, но доколкото си спомням казаното от дребния монах, богът на джуджетата е Дром, на елфите - Феррол, а човешкият е Марибор. Сестра им, богинята на флората и фауната е... Муриел, нали? А синът й Уберлин е богът на мрака. Как се вписва Кайл в цялата тази история?

- Той е техен баща - обясни Есрахаддон.

- А, да, бях забравил за него, ама името му не беше Кайл. Беше. Еребус или нещо от сорта, нали? Изнасилил дъщеря си и синовете му го убили, само дето той не е наистина мъртъв? Не ми звучеше много смислено.

Есрахаддон се изкикоти:

- Религията никога не звучи.

- Та кой е Кайл?

- Ами, култът на Тур, известен още като Кайл, настоява, че богът е безсмъртен и не може да умре. Тази група откачалки се появила по времето на император Естремон II и започнала да разпространява историята, че Еребус бил пиян - или съответният божествен еквивалент - когато изнасилил дъщеря си и че изпитвал угризения за стореното. Историята продължава, че Еребус позволил на синовете си да мислят, че са го убили. Сетне тайно отишъл при Муриел и я помолил за прошка. Тя му казала, че още не е готова да му прости и че ще го стори само след като той изтърпи наказание. Трябвало да прави добри дела из Елан, но в облика на обикновен човек, не бог или дори крал. За всяко одобрено от нея дело на саможертва и добрина, тя щяла да откъсва по едно перо от изящната си роба и когато робата изчезнела, тя щяла да му прости и да го приветства вкъщи.