Аз, вещицата

— Пожелавам ти хубав уикенд — каза той без никаква емоция.

— Лека нощ, Матю. Благодаря, че ме заведе на йога. — Моят тон бе също така равен като неговия и отказах да се обърна назад, макар да усещах, че ме гледа, докато се отдалечавах.

9.

Матю прекоси река Ейвън по високия извит мост. Познатият пейзаж на Ланаркшър с неговите остри хълмове, тъмно небе и поразителни контрасти му се стори успокоителен. Малко неща в тази част на Шотландия изглеждаха приветливо и подканящо, но стряскащата й красота бе в унисон със сегашното му настроение. Намали и зави по покритата с варовик алея, която някога водеше към замък, а сега — в нищото. Чудноват остатък от величествен живот, който вече никой не искаше да води. Спря пред задния вход на стара ловна хижа. Кафеникавите камъни, от които бе построена, контрастираха с кремавата гипсова мазилка на фасадата. Слезе от ягуара и извади чантите си от багажника.

Гостоприемната бяла врата на хижата се отвори.

— На нищо не приличаш. — Хилав демон с тъмна коса, блестящи кафяви очи и гърбав нос стоеше с ръка на бравата и разглеждаше от главата до петите най-добрия си приятел.

Хамиш Осборн се бе запознал с Матю Клермон в Оксфорд преди близо двайсет години. Като повечето свръхестествени същества и те бяха научени да се страхуват един от друг и не бяха сигурни как да се държат. Двамата станаха неразделни, щом осъзнаха, че имат сходно чувство за хумор и еднаква страст към науката.

Лицето на Матю се изкриви от гняв, но той много бързо се смени с примирение.

— И аз се радвам да те видя — каза той мрачно и пусна чантите си до вратата. Пое хладния чист дъх на къщата с пълни гърди. Усети мирис на гипс и старо дърво и уникалния аромат на Хамиш на лавандула и мента. Вампирът отчаяно искаше да прогони миризмата на вещицата от ноздрите си.

Джордан, човешко същество и иконом на Хамиш, се появи без много шум и донесе със себе дъха на лимонов почистващ препарат и нишесте. Той не прогони докрай уханието на орлови нокти и градински билки на Даяна, но все пак помогна.

— Радвам се да ви видя, господине — поклони се той, преди да се отправи към стълбите с багажа на Матю. Джордан беше иконом от старата школа. Дори да не получаваше щедро заплащане, за да пази тайните на работодателя си, пак не би издал на никого, че Осборн е демон и че понякога посреща в къщата си вампири. Това би било толкова недопустимо, колкото да се изпусне, че понякога му поръчват да сервира сандвичи с фъстъчено масло и банани на закуска.

— Благодаря, Джордан. — Матю огледа коридора на първия етаж, за да избегне погледа на Хамиш. — Виждам, че си се сдобил с картина на Хамилтън. — И се взря усърдно в непознатия пейзаж на далечната страна.

— Обикновено не забелязваш новите ми придобивки. — Също като Матю, и Хамиш имаше типичния за Оксфорд и Кембридж акцент, в който обаче се примесваше и още нещо. В случая — провлаченият говор от улиците на Глазгоу. — Сърдит е — добави Хамиш през смях. — Бях обещал на Джордан спокоен уикенд у дома.

— Нямаше нужда да идваш, нали знаеш. Не очаквах да те заваря. — Думите също звучаха сърдито.

— Знам. Но отдавна не сме се виждали, а и Кадзоу е красив по това време на годината.

Матю изгледа злостно Хамиш, на лицето му бе изписано недоверие.

— Господи, наистина имаш нужда от малко лов, нали? — успя само да каже Хамиш.

— И то отчаяно — потвърди вампирът с глух глас.

— Имаме ли време за едно питие преди това, или искаш веднага да се заемеш с лова?

— Мисля, че мога да изпия едно питие — съгласи се Матю тихо.

— Отлично. Има бутилка вино за теб и малко уиски за мен. — Хамиш бе помолил Джордан да извади вино от избата веднага след като Матю му се обади на разсъмване. Мразеше да пие сам, а Матю отказваше да се докосне до уискито. — След това ще ми кажеш защо така спешно се нуждаеш от лов в този прекрасен септемврийски ден.

Демонът го поведе през блесналите подове и после нагоре по стълбите към библиотеката. Ламперията от тъмно дърво бе добавена през деветнайсети век, проваляйки първоначалния замисъл на архитекта да осигури просторно и пълно с въздух място за дамите от осемнайсети век, в което да изчакат съпрузите си, докато те се занимават с любимото си хоби. Оригиналният бял таван бе запазен. По него имаше розетки във формата на цветни венци и ангелчета, излъчващи сякаш упрек към модерността.

Двамата мъже се настаниха в кожените кресла край камината, където вече гореше весел пламък и прогонваше есенния хлад. Хамиш показа на Матю бутилката вино и вампирът издаде одобрителен звук.

— Прекрасно.

— И аз така мисля. Господата от „Бери Брадърс и Ръд“ ме увериха, че е отлично. — Хамиш му наля вино и отпуши гарафата с уиски. Двамата седяха с чаши в ръце и приятелски си мълчаха.

— Извинявай, че те въвлякох във всичко това — започна Матю. — Намирам се в трудно положение. Ситуацията е… сложна.

Хамиш се засмя.

— При теб винаги е така.