Аз, вещицата

— О, вие също сте вещица, разбира се. Може би не бива да ви говоря така. Но си мислех, че само вие от всички вещици ще успеете да разберете какво са направили с нея. А сега и това — добави тя тъжно, взе захвърления вестник и ми го подаде.

Сензационното заглавие веднага привлече вниманието ми. „Вампир на свобода в Лондон“. Прочетох набързо статията.

„Полицията няма нови улики за загадъчното убийство на двама мъже в Уестминстър. Труповете на Даниел Бенър (22 г.) и Джейсън Енрайт (26 г.) са намерени на алеята зад кръчмата «Бялото сърце» на улица «Сейнт Олбън» рано сутринта в неделя от собственика на заведението Рег Скот. И двамата мъже са били с прерязани сънни артерии и множество прорезни рани по шията, ръцете и торса. Експертизата е доказала, че причина за смъртта е загуба на кръв, макар на местопрестъплението да не е намерена кръв.

Властите, разследващи «вампирските убийства» — както бяха наречени от местните жители тези престъпления — са потърсили съдействието на Питър Нокс. Авторът на бестселъри за модерен окултизъм, сред които «Тъмни дела», «Дяволът и съвремието» и «Възходът на магията: нуждата от мистерии в ерата на науката», е канен за консултант по целия свят, когато има сатанински и серийни убийства.

«Няма доказателства, че става въпрос за ритуални убийства», каза Нокс пред репортери на пресконференция. «Нито пък прилича на дело на сериен убиец», заключи той въпреки приликите с убийствата на Кристияна Нилсен в Копенхаген миналата година и на Сергей Морозов в Санкт Петербург през 2007 година. Когато журналистите настояха за коментар, Нокс допусна, че може да става въпрос за имитатор или имитатори.

Загрижени граждани са организирали доброволни отряди и местната полиция праща свои представители от врата на врата, които да отговарят на въпроси и да осигуряват помощ. Властите настояват лондончани да предприемат допълнителни мерки за опазване на сигурността си, особено през нощта.“

— Това са измислици на вестникар, който търси сензации — изтъкнах и подадох вестника на демона. — Пресата се храни с хорските страхове.

— Нима? — попита тя и се огледа наоколо. — Не съм убедена. Според мен има и още нещо. С вампирите никога не се знае. Те са само на една крачка от животните. — Агата Уилсън изкриви кисело устни. — А казват, че ние сме били нестабилни. Но е опасно за който и да е от нас да привлича хорското внимание.

Говорехме прекалено дълго за вещици и вампири, а бяхме на публично място. Студентът още беше със слушалки на ушите, а другите клиенти бяха потънали в собствените си мисли или бяха приближили глави към хората, с които обядваха.

— Не знам нищо за ръкописа, нито за това, което са му сторили вещиците, госпожице Уилсън. И също така не е у мен — добавих веднага, в случай че и тя си мислеше, че съм го откраднала.

— Наричай ме Агата. — Взря се в шарка на килима. — Значи сега е в библиотеката. Те ли ти казаха да я върнеш?

Вещиците ли имаше предвид? Вампирите? Библиотекарите? Избрах най-вероятното предположение.

— Вещиците ли? — прошепнах.

Агата кимна и погледът й се стрелна из помещението.

— Не. Когато приключих с нея, просто я върнах.

— А, значи си я върнала — подчерта многозначително Агата. — Всички си мислят, че библиотеката е просто сграда, но това не е така.

Отново си спомних онова странно присвиване, което усетих, когато Шон сложи ръкописа върху движещата се лента.