Бар „Последен шанс“

— Само да му се извиня — помоли я Тара. — Ако не ми разрешиш, ще изчакам да си легнеш и тогава ще го направя. А ще бъде много по-неприятно, ако му звънна посред нощ.

Накрая Кетрин отстъпи.

— Но ако започнеш да му крещиш или да го заплашваш, ще прекъсна връзката — предупреди тя.

— Благодаря — усмихна се Тара насила и набра номера на Аласдър.

— Здрасти! — бързо каза тя, когато чу гласа му. — Аз съм. Ужасно съжалявам, моля те, не затваряй. Няма да повярваш колко съжалявам и колко ме е срам.

Вместо да й затръшне телефона, Аласдър каза:

— Няма проблеми, разбирам те.

Всъщност той изпитваше облекчение. Преди го измъчваше вина заради връзката му с Каролайн, но шамарите и юмруците на Тара бяха наклонили везните в негова полза. Сега хората нямаше да повтарят „горката зарязана Тара“, а щяха да казват „горкият пребит Аласдър“.

— Знаеш ли, крошето ти е направо страхотно — засмя се той.

— Съжалявам — прошепна Тара. — Моля те, прости ми!

— Прощавам ти.

Но след шест седмици, когато се обади да й съобщи, че ще се жени, Аласдър първо смени бравата на апартамента си.

Същата вечер Тара се запозна с Томас.

Бяха на купон у помощничката на Финтан, Доли. Тара, която се бе впуснала в диви танци, взе разсеяно цигарата от устатата на Томас и я пъхна в своята. Не го направи нарочно — дори не забеляза какво върши. Просто умираше за цигара, а нейните бяха изчезнали. Откакто чу за сватбата на Аласдър, губеше всичко.

Макар да се прости с цигарата си, Томас бе очарован от Тира. Обърка лудостта й с жизненост, а според него дързостта й означаваше, че няма никакви задръжки в леглото. Освен това бе впечатлен от слабата й фигура, която се дължеше на хвърлените в боклука кисели млека. Той се поколеба за момент, чудеше се как да я свали.

— Може ли да си получа цигарата? — попита Томас.

Тара се завъртя стреснато и видя някакъв мъж, който мило й се усмихваше. Не беше грозен. Е, не беше и красавец. Не и в сравнение с Аласдър.

Но след като го огледа по-внимателно, забеляза, че има лъскава кестенява коса и набито тяло, и й се прииска да се облегне на него.

Томас продължи да й се усмихва, заливайки я с топлина и възхищение.

— Страхотно маце си! — каза й той едновременно свенливо и самоуверено. — Задръж цигарата.

При нормални обстоятелства Тара отбягваше мъже, които наричаха жените „мацета“, но напоследък й се бе насъбрало много. Очите на Томас не се отместваха от нейните и тя с изненада забеляза в тях обожание и уважение. След стореното от Аласдър си бе въобразила, че е обезценена като руска рубла. Но с удивление осъзна, че този мъж би могъл да спре девалвацията и да й възвърне стойността.

Макар Томас да носеше повече кафяво, отколкото Тара харесваше (всъщност въобще не понасяше кафявото), тя се почувства странно привлечена към него. А когато осъзна, че наистина си пада по нея, радостта й можеше да се сравни само с опиянение от хероин.

— Ела да танцуваме! — игриво каза тя, като го хвана за ръка.

Внезапно й се стори, че светът е прекрасно вълшебно място. Пред очите й се разкриха нови хоризонти. Аласдър щеше да се ожени за някаква досадница, но пък Тара имаше и други обожатели. Мъже, които държаха на нея повече, отколкото тя на тях. Мъже, които можеха по-късно да се оженят за нея. Неочаквано болката й изчезна, а мислеше, че никога няма да й мине. Томас беше нейният спасител.

— Според една китайска поговорка — промърмори Тара, — ако някой ти спаси живота, ставаш негова собственост.

Томас тъпо кимна, после сръга приятеля си Еди и прошепна:

— По-пияна е, отколкото си мислех. Тази вечер ще ми се отвори парашутът.

Прекараха цялото време от петък през нощта до понеделник сутринта в апартамента на Тара, най-вече в леглото. От време на време ставаха да гледат телевизия. Настаняваха се прегърнати на канапето и се целуваха страстно, докато Кетрин и Лив се опитваха да гледат „Целунат от ангел“ и да не обръщат внимание на мляскащите звуци.

— Непрестанно издават звука на конско копито, което се измъква от гъста кал — оплака се Кетрин на Финтан по телефона.

Лив грабна слушалката от ръката й.

— В банята има едно нещо, което се пъха в мивката, за да задържи водата вътре — обясни тя. — А когато го извадиш, издава същия звук като Тара и онзи тип. Може ли да дойдем у вас?

Тара обаче бе невероятно въодушевена.

— Луда съм по Томас — заяви тя пред всички.

— Луда е точната дума — промърмори Кетрин, като огледа враждебно кафявото величие на Томас.

— Пак се котира — мъдро заяви Лив.

— Класира — поправи я Кетрин.

Глава 6

Чувствата, които избухнаха внезапно в душата на Тара, след като подмина улицата на Аласдър, я накараха да примре от желание да види Томас. Изтича от таксито до вратата, но бурният ентусиазъм, съчетан с огромното количество алкохол, което бе погълнала, й попречиха да уцели ключалката. Чак след третия опит успя да отключи и залитна в коридора.

— Томас? — извика Тара въодушевено.

Той седеше във всекидневната, заобиколен от четири празни бирени бутилки и кутия от пай с бъбреци.

— Крайно време беше — изсумтя Томас.

— Липсвах ли ти? — поглези се Тара, зарадвана от присъствието му.