Бар „Последен шанс“

Беше почти на деветнадесет години, стоеше в един бар в Лимерик и бъбреше с колежката си, когато Лоркан я видя за пръв път. Той беше отегчен и раздразнен като котка без мишка, но внезапно настроението му се оправи.

— Виж онова сладко момиченце там — сръга той приятеля си Джак.

— Не изглежда твой тип — изненадано отговори Джак.

— Момиче е — напомни му Лоркан, — значи е мой тип. Покривай ме, отивам при нея.

След няколко минути, когато Делорес, жената, с която говореше, отиде да си купи цигари, Кетрин изненадано чу нежен глас зад себе си.

— Болеше ли?

Тя се завъртя стреснато и прикова очи в най-красивия мъж, когото бе виждала в живота си. Той стоеше облегнат на бара, гледаше я възхитено и й се усмихваше мило.

— Какво да боли? — попита тя.

— Падането от рая.

Кетрин се изчерви и се зачуди дали красавецът я сваляше. Ако беше така, той се случваше за пръв път.

— Не съм от рая, а от Нокавой.

Знаеше, че не е духовита, но все пак остана ужасно разочарована от отговора си. Но Лоркан се засмя.

— Това ми харесва! Не съм от рая, а от Нокавой — повтори той. — Звучи страхотно!

Кетрин усети как я облива непозната топлина.

— Как се казваш? — попита Лоркан.

— Кетрин. Кетрин с „К“ — добави тя сериозно.

— А аз съм Лоркан. Лоркан с „Л“.

Тя се изкикоти весело.

— Надали би могъл да си Лоркан с „К“.

Лоркан се вторачи в малките й бели зъби, гладката кожа без никакъв грим, лъскавата права коса и изпита познато желание. Знаеше, че се налага да е много внимателен и деликатен с това момиче, което изглеждаше невероятно чисто и непокварено. И не само видът й бе такъв, а и поведението. Нямаше кокетно пърхане с мигли, многозначителни реплики, флиртуване. Това го привлече неудържимо.

— Е, Кетрин с „К“, какво те води в Лимерик?

— Уча за счетоводителка — гордо отговори тя.

Той успя да си придаде изключително заинтригуван вид, докато я разпитваше и слушаше отговорите й. Научи как завършила училище с отличие и живеела в Лимерик от девет месеца, как извадила късмет и си намерила чудесна работа, как живеела сама в гарсониера, а двамата й най-близки приятели Тара и Финтан много й липсвали, но понякога им звъняла от службата и всеки втори уикенд се прибирала у дома.

— Защо и те не дойдат да работят в Лимерик? — загрижено попита Лоркан.

— Работят в хотела в Нокавой и пестят, за да заминат за чужбина.

— Е, надявам се, че поне ти идват на гости.

— Всъщност не. Нали разбираш, налага им се да работят в събота вечер, а аз работя цяла седмица и уча нощем, така че няма смисъл…

— А хората, с които работиш, свестни ли са?

— Да — отговори Кетрин, после сниши глас и добави заговорнически: — Но са доста стари.

— Значи нямаш много приятели тук?

— Нямам.

Това не й попречи да представи Лоркан на бандата дъртаци, с които бе дошла, и той бе принуден да търпи досадните им разговори с часове. След известно време усети, че не издържа повече, наведе се към нея и каза:

— Хайде да изчезнем оттук и да отидем да си побъбрим някъде на спокойствие.

Излязоха на улицата и Лоркан предложи небрежно:

— Да отидем у вас!

Кетрин се закова на място. За каква я взимаше? Малко глупаво момиченце от дълбоката провинция?

— Не — твърдо отговори тя. — Ще отидем в друг бар.

Лоркан избухна в смях.

— Не си глупава, Кетрин с „К“. Права си да внимаваш, но можеш да ми се довериш.

— Всеки би казал същото!

— Приличам ли на изнасилвач? — наранено попита той, като разпери ръце.

— Откъде да знам как изглеждат изнасилвачите? — заядливо отвърна тя.

Лоркан спря, сложи огромните си ръце на рамената й и се приближи до нея.

— Не бих те наранил — обеща нежно той. — Никога.

Кетрин се трогна от искреността му и му повярва. Реши, че мястото й е до този мъжествен красавец, който ще внесе радост и щастие в живота й.

— Добре — съгласи се тя. — Можеш да дойдеш у нас за чаша чай, но без глупости — строго размаха пръст тя.

Лоркан хвана ръката й и се опита да ухапе пръста й. Кетрин се засмя весело.

— Хайде! — каза той, като я прегърна нежно и я поведе напред.

— Говоря сериозно — погледна го тя в очите. — Без глупости!

— Никакви — съгласи се мило той.

Разбира се, Лоркан не се канеше да спази обещанието си.

Веднага щом влязоха в гарсониерата и Кетрин му подаде чаша чай, той я остави върху купчината счетоводни учебници. После взе и нейната чаша и я сложи на нощното шкафче.

— Какво правиш? — попита Кетрин с пресипнал глас.

— Не искам да си разлееш чая.

— Няма да го разлея.

— Напротив. Трудно е да пиеш чай и да те целуват в същото време.

Тя се ужаси. Лоркан наистина се оказа изнасилвач! Отвори уста да протестира, но той я придърпа към себе си със силните си ръце. После притисна красивите си устни в нейните и я целуна.

За миг Кетрин изпита леко отвращение, но тъкмо преди да отблъсне Лоркан, магията я завладя. И преди я бяха целували, но никога по този начин. Искаше й се целувката да продължи завинаги. След малко неохотно отвори очи и го погледна.

— Да се видим утре, Кетрин с „К“ — помоли Лоркан.

— Добре — прошепна развълнувано тя.