Бар „Последен шанс“

— Да, трябва — съгласи се бързо Ейми.

Лоркан се направи, че не е чул нищо.

— Лоркан? — високо повтори Бенджи.

— Тук е хубаво — отвърна Лоркан с едва прикрита жестокост. После се усмихна на Кетрин, която седеше безжизнено между него и Джо. А усмивката му казваше: „Ще се върна.“

Лоркан се надигна грациозно от канапето.

— Чао! — каза провлачено той и се отправи към вратата.

— Чао! — извикаха едновременно Тара и Бенджи и побързаха да излязат.

Ейми отвори уста, за да се сбогува, но успя само да изстене:

— Аааах!

Вратата се затръшна и отново се възцари мълчание. Атмосферата в стаята бе изпълнена с напрежение и неприязън.

— Откъде познаваш Лоркан? — попита Кетрин, без да се обърне към Джо.

— Работих с него по една реклама. Или по-скоро не работих с него.

— Какво искаш да кажеш?

— Прояви се като такова леке, че се наложи да вземем друг актьор.

— Типично за Лоркан. Голямата звезда!

— А ти откъде го познаваш?

— Изгубих девствеността си, а и много повече, с него — тъжно отговори Кетрин.

Начинът, по който изрече думите, изпълни Джо със страх. Той се опита да я прегърне, но Кетрин се отдръпна.

— Не.

— Не?

— Искам да си тръгнеш — студено каза тя.

— Не го прави — помоли Джо.

— Искам да си тръгнеш.

Джо се обърка. Знаеше, че нещо се е променило и е загубил Кетрин. Защото му бе ядосана заради Анджи? Или имаше нещо общо с Лоркан? Подозираше, че по-скоро е заради Лоркан. Докато наглият актьор бе в стаята, Джо имаше чувството, че въобще не съществува.

— Върви си — нареди му Кетрин.

Той отчаяно се опита да я разубеди, но напразно.

— Ще ти звънна утре — обеща Джо и си тръгна неохотно.

Тара бе ужасена, когато се прибра около час по-късно.

— Кетрин, много съжалявам. Какво гадно съвпадение! Ако знаех, че познаваш Лоркан, никога нямаше да ги доведа тук.

— Рано се прибираш — отбеляза Кетрин сухо.

— Да. Ами…

Вечерта се бе провалила напълно заради скандала, който избухна между Ейми и Лоркан, когато излязоха от дома на Кетрин.

— Правилно ли разбрах? — попита Тара. — Лоркан е голямата ти любов? Гаджето ти от времето в Лимерик?

Кетрин кимна бавно.

— И те изостави?

— Да. Заряза ме.

— Навремето ние с Финтан подозирахме, че сърцето ти е било разбито.

— Но аз не исках да говоря за това.

— Забелязахме — сухо отвърна Тара.

— Съжалявам.

— Много е красив — каза Тара. — Нищо чудно, че бе разстроена, когато се върна в Нокавой. Но в същото време е пълен кретен. Смята се за божи дар. Погледни как флиртуваше с теб в присъствието на приятелката си.

— Да. Лоркан си е такъв.

Съсипаният й вид уплаши Тара.

— Да не си пушила трева? — попита разтревожено тя.

— Не.

— Пияна ли си?

— Не.

— Добре ли си?

— Чудесно.

— Изглеждаш… не на себе си. Разстроена ли си? Голям шок ли бе да видиш Лоркан?

— Защо пък да е шок?

— Ти ми кажи — загледа я сериозно Тара, после внезапно осъзна нещо. — Къде е Джо?

— Майната му на Джо!

Тара ахна.

— Какво искаш да кажеш?

— Спал с едно момиче от работата.

— О, не! Не! Моля те, кажи, че се шегуваш.

— Не се шегувам.

— Не изглеждаше такъв. А и ми се струваше луд по теб. Всички мъже са гадни копелета! И е спал с нея през цялото време, докато се виждахте?

Кетрин отвори уста, но не отговори. О, майната му, нямаше начин. Трябваше да каже истината.

— Е, всъщност го е направил, преди да започнем да се виждаме. Но все тая. Не ми го беше казал, а работим в същия офис и…

— Чакай малко! — прекъсна я Тара. — Да погледнем истината в очите. Кетрин, да не си се побъркала? Ядосваш се, защото Джо е спал с жена, преди да ти стане гадже? Да не очакваше да е девствен? Да се пази за теб?

— Не, но…

— И ти си спала с други хора. Например Лоркан. Нямаш право да се цупиш, че и Джо го е правил. Я стига! Покажи ми човек, който няма минало.

Кетрин небрежно сви рамене.

— Това има ли нещо общо със срещата ти с Лоркан? — разтревожи се Тара. — Не се надяваш пак да се събереш с него, нали? Това ще е пълна лудост!

— Знам.

— Минаха дванайсет години и половина. Цял живот. Той си има приятелка, а ти имаш Джо.

— Ако Джо се обади, няма да говоря с него — ледено каза Кетрин. — Ясно ли е?

— Докога?

— Аз ще реша докога.

— Но…

— Това е моят апартамент.

Край на разговора.

Джо звънна няколко пъти на следващата сутрин и всеки път оставяше съобщение на телефонния секретар.

— Кетрин, моля те, говори с мен!

Тара усети, че сърцето й се къса, докато слушаше умолителния му глас.

— Хайде! — каза тя в два часа. — Отиваме при Финтан.

— Да излизаме? — стресна се Кетрин. — Няма да изляза.

— Защо не? Не искаш ли да видиш буците му? Или по-скоро липсата им?

— Не днес.

— Но, Кетрин, от шест месеца чакаме състоянието му да се подобри. И най-после това стана. Не ти ли пука?

— Пука ми, но не искам да ходя днес. Съжалявам. Много съжалявам — добави тя с престорена искреност.

— Кетрин, моля те, позволи ми да ти помогна. Държиш се адски странно. Поговори с мен.

— Отивай сама. Целуни Финтан от мен. Ще го видя скоро.

Тара най-после излезе, потънала в мрачни предчувствия, а Кетрин въздъхна облекчено.