Бар „Последен шанс“

Монахините в училище им бяха казали никога да не обуват черни лачени обувки с пола, защото някой мъж може да види отражението на гащите им. Дори Кетрин се бе засмяла презрително на тази дивотия, но все пак някои от поученията на католическата църква бяха пуснали корени в душата й. Не й пукаше как живеят Тара и Финтан, но възнамеряваше да се омъжи девствена. Бе твърдо решена да не стига докрай с Лоркан, но й бе приятно да я целува. И той го правеше.

Прекарваха всяка вечер заедно. Понякога ходеха в неговия апартамент, но по-често в нейния. Там лягаха на тясното й легло и се целуваха с часове. Дълги горещи целувки. Лоркан се притискаше силно в нея, ръцете му нежно я галеха, а тежестта на тялото му бе страшна и великолепна.

Якето му ухаеше на цигари, одеколон и мъж. Косата му бе като коприна под пръстите й. Той стенеше възбудено, когато Кетрин хапеше леко врата му и я целуваше още по-страстно. Но когато се опита да разкопчее сутиена й, тя се ужаси от наглостта му, а и от себе си, защото й се искаше да му позволи. Накара го да спре, надигна се от леглото, обясни му, че не е такова момиче и му забрани да опитва отново. Той се извини и обеща.

Но на следващия ден опита отново и Кетрин се разгневи.

— Отивай си у дома! — нареди му тя.

Лоркан бе съкрушен. Закле се, че никога вече няма да го прави. Но Кетрин повтори твърдо:

— Искам да си тръгнеш.

Той си отиде, а тя се сви и заплака. Реши, че всички е свършило. Излизаше с него само от две седмици, но никога не се бе чувствала толкова самотна и изоставена.

Но в седем часа на следващата сутрин на вратата се почука. Тя отвори, пребледняла и измъчена от безсънната нощ, и видя Лоркан. Безмълвно се хвърли в обятията му и го поведе към леглото. А когато той повдигна нощницатай, погали гърдите й и захапа нежно розовите зърна, Кетрин не протестира.

Знаеше, че това, което прави, е нередно, но й харесваше. Срамът й се смесваше с мръсно лудо желание. Всеки път, когато бяха заедно, искаше да каже на Лоркан да спре да я докосва, но не можеше. Накрая сключи примирие със себе си и будната си съвест, като реши, че може да я гали над кръста. Все пак всички го правеха. Тара позволяваше на момчетата да пипат гърдите й, откакто навърши четиринадесет години. А и стига да не правеха нищо „там, долу“, всичко щеше да е наред. Освен това Лоркан бе луд по нея.

По време на един от интимните им разговори между изгарящите целувки, Кетрин се увери, че връзката им наистина е нещо специално. Лоркан я погледна многозначително и каза:

— Обзалагам се, че си имала милиони гаджета.

— Не — искрено отговори тя. — Не много. Само две.

— Караш ме да ревнувам — изръмжа той.

— Не, недей! — извика тя. — Бяха просто момчета, които идваха на почивка в Нокавой през лятото. Но с никой от тях не беше така.

— Е, заслужаваше ли си да ме изчакаш? — засмя се той.

— Да.

И точно това си мислеше. Лоркан бе наградата за доброто й поведение. Хубавите неща отиваха при онези, които можеха да чакат.

— А ти имал ли си много приятелки преди мен? — свенливо попита Кетрин.

Стегна се, за да чуе отговора му, защото бе сигурна, че е имал. Беше седем години по-голям от нея, а и толкова красив.

— Една или две — лениво отвърна той. — Нищо особено.

Кетрин се обади на Тара и Финтан от службата и шепнешком им разказа, че има гадже. Сподели с тях, че бил великолепен, а тя била луда по него, както и той по нея. После попита приятелите си кога ще дойдат в Лимерик, за да ги запознае с него. Но никой от двамата не можеше да пътува в близкия един месец, защото работеха нощем.

— Жалко! — разочарова се Кетрин.

— И аз ужасно съжалявам — каза Тара. — Умираме да го видим. Обясни ни отново колко е прекрасен. По-хубав ли е от Дани Хартиган?

Кетрин се засмя презрително. Дани Хартиган беше гадже на Тара в продължение на две седмици по-миналото лято и еталонът, според който оценяваха останалите момчета. Но в сравнение с Лоркан бе гола вода.

— Много по-готин е от Дани. Прилича на филмова звезда, а и наистина е актьор.

— Мили боже! — извика Тара, като едва прикри завистта си. — Актьор! Разказвай!

Кетрин чу как Тара вика на Финтан:

— Той е актьор!

После Тара се върна на телефона.

— Познаваме ли го? — развълнувано попита тя. — Гледали ли сме го в нещо?

— Може би — гордо отвърна Кетрин. — Знаеш ли онази реклама за омекотител за пране? Там където играят футбол и…

— Не мога да повярвам! — прекъсна я Тара. — Реферът, който им казва да си свалят фланелките, за да бъдат изпрани? Страхотен е!

— Жесток е! — изкрещя Финтан някъде отдалеч.

— Не, не е реферът — призна Кетрин. — Един от играчите в десния ъгъл.

— Успокой се — каза Тара на Финтан. — Не е реферът.

— Не можеш да го пропуснеш — обясни й Кетрин. — Тича към вратата и се вижда идеално в гръб. Сещаш ли се?

— Май да — промърмори неуверено Тара.

— Много висок и е с червена коса.

— Червена коса! Никога преди не си го споменавала. И е висок? Сигурна ли си, че е хубав? Звучи малко зловещо. Представям си Бийкър от „Мъпет шоу“.

— Великолепен е — твърдо каза Кетрин.

— Извинявай! Не исках да те обидя. Е, сериозно ли е?

— Да, така мисля.