Бар „Последен шанс“

Най-после филийките изскочиха и тя с треперещи ръце намаза едната със сирене, а другата — с конфитюр. Докато ги тъпчеше в устата си, пъхна още две в тостера. После още две. Оргия с прекрасни препечени филийки и тя се почувства в рая. Филийки с фъстъчено масло, със сирене, с конфитюр.

Цялата в трохи, тя поглъщаше филийките, облегната на кухненската врата и наострила уши, за да не пропусне ставането на Томас.

На кухненския прозорец се появи някой и Тара подскочи стреснато. После осъзна, че проклетата Берил бе вперила презрително зелените си очи в нея. Тарай показа среден пръст и се върна към препечените филийки, но когато протегна ръка да сложи следващите в тостера, откри, че хлябът е свършил. О, Господи! Беше изплюскала целия пакет! Томас щеше да забележи и да се почуди какво е станало. Обзе я моментна паника, но Тара бързо я прогони. Проблемът не беше нерешим, нали? Просто трябваше да излезе и да купи хляб, преструвайки се, че отива за вестници. Ако пакистанската бакалия на ъгъла не беше отворена, макар бедните хорица да се трудеха неуморно, за да си изкарат хляба, щеше да се завлече до денонощния магазин. Облече се тихо, за да не събуди Томас, и излезе в мъгливата влажна утрин под подозрителния поглед на Берил. Нямаше да се учуди, ако проклетата котка я издадеше.

Бакалията не работеше, затова отиде до денонощния и купи хляб и вестници. Внезапно осъзна, че си купува и три понички — една шоколадова и две с карамел, които изяде по нреме на бавната си разходка към къщи. Изхвърли опаковките им в кофата за боклук на съседите. Изтръска трохите от дрехите си, прокара език по зъбите си, за да премахне издайническите следи, и събра сили да влезе в апартамента.

Томас още не беше станал, което означаваше, че може да продължи да яде колкото си иска. Но лудостта й бе преминала. Плюскам свирепо само заради махмурлука, утеши се Тара и запали цигара. Ще започна истинска диета от утре, а и днес ще се постарая да не ям повече. Седна до кухненската каса и се опита да прочете вестника. Беше ужасно да се събудиш толкова рано в студена и влажна неделна сутрин през октомври. Би могла да си легне отново с вестника в ръка, но се страхуваше да не събуди Томас. И тогава внезапно осъзна защо настроението й беше толкова лошо. Виновни бяха снощните приказки на Томас.

В същия миг стомахът й се сви, но този път не от глад, а от притеснение. С решителност, породена от ужасния страх, тя се опита да разсъждава трезво. Какво от това, че Томас не искаше да забременее? И тя самата не го желаеше. Двамата просто бяха дрънкали безсмислени дивотии. Голяма работа!

Разговорът им нямаше нищо общо с проблемите с Аласдър. Та тя живееше с Томас! При това той й беше предложил да се нанесе при него. Можеше ли да иска още доказателства за любовта му? Е, подозираше, че очите му бяха заблестели при мисълта за спестените пари от ипотеката, а не от силна страст, но какво от това?

Беше залагала само на сигурно през последните две години. Никога не притискаше Томас, дори не споменаваше думата „брак“. Ако продължаваше в същия дух, накрая всичко щеше да се нареди. Нямаше защо да се тревожи. Томас я обичаше и този път щеше да се получи. Никой не го удря гръм два пъти.

Реши да звънне на майка си, защото искаше да поговори с някого, който я обича, но попадна на баща си.

— Майка ти я няма — съобщи той с обичайния си мрачен тон.

— Къде е отишла толкова рано сутринта?

— А ти къде мислиш, езичнице?

Тара изпита още по-голяма нужда от обич и звънна на Кетрин. Не се страхуваше, че и тя може да е отишла на църква.

— Не те събудих, нали?

— Няма проблеми — отговори Кетрин. — И без това трябва да ходя на работа.

— В неделя? Горките рекламаджии!

— Обикновено не работя в неделя, но идва краят на счетоводната година.

— Чувствам се ужасно — оплака се Тара.

— Витамин С и освежаваща разходка — посъветва я Кетрин.

— Гълтам аспирините като бонбони, но не ми помагат много. Всъщност нямах предвид махмурлука, макар че е кошмарен.

— Какво става?

— Не мога да ти обясня сега, защото ще закъснееш за работа. Исках само да те питам нещо. Никой не го удря гръм два пъти, нали?

— Знаеш, че е възможно — каза Кетрин с най-нежния си глас, тъй като разбра, че става дума за нещо важно. — Спомни си как покривът на Били Куили изгоря, а после, две години по-късно, когато включи тостера си по време на друга буря, и той самият се опече.

— Нямах предвид буквално — изхленчи Тара. — Но все пак ти благодаря.

— Съжалявам — утеши я Кетрин. — Кажи ми какво не е наред.

— Може и да няма нищо.

— Ела довечера у нас.

— Благодаря за поканата. Страхотна си!

Кетрин отгатна за какво става дума. Никога не бе смятала, че връзката с Томас ще продължи повече от няколко месеца, и вече от две години очакваше раздялата.

Не хареса Томас още от самото начало. Разбира се, беше доволна, че Тара има ново гадже, защото бе станала свидетел на дивата й мъка след раздялата с Аласдър. Да не споменаваме и факта, че колкото и добър приятел да си, никак не е лесно да живееш в един апартамент с истерична жена, чието сърце е било разбито.