Бар „Последен шанс“

Но инстинктът й подсказа, че Томас не е подходящ за Тара.

— Струва ми се, че Тара си е хванала ново гадже — промърмори Финтан, когато за пръв път видя как Тара и Томас се целуват страстно в кухнята на Доли, забравили, че на света има и други хора, освен тях.

— Аха — изсумтя Кетрин в потвърждение.

— Какво има?

— Не знам. Може да е заради кафявите му джинси.

— Кафявото е модерно в момента.

— Но джинсите са ужасни! А и ризата му е кафява.

— Не се настройвай против кафявото — посъветва я Финтан. — А и може да е свестен човек.

Но по-късно, когато се прибираше с Тара, Кетрин и Лив, Томас отказа да даде своя дял от сметката за таксито.

— Не — твърдо заяви той. — Ако не бях с вас, щяхте да си я платите. Тъпо е да печелите от мен. Казвам каквото виждам.

Кетрин избухна в смях. Може би Томас наистина беше готин.

— Казвам каквото виждам? Страхотно! — извика тя и продължи с насечен йоркширски акцент. — По-добре не им се давай! Където има дим, има и огън! Не получаваш нещо срещу нищо! Влюбена съм в тези северняшки изрази. Има ли още?

Внезапно осъзна, че Тара, Томас и Лив са притихнали, и в същия момент приятелката й изсъска:

— Затвори си голямата уста!

Тогава разбра, че Томас не се шегува. В напрегнатата тишина Тара плати на таксиджията. А докато Кетрин гледаше как Томас влиза в апартамента им и потегля направо към спалнята на Тара, й се струваше, че ще се пръсне от възмущение.

„Казвам каквото виждам“ бе любимият израз на Томас. А това, което виждаше, рядко му харесваше. И той винаги казваше тежката си дума.

В деня след запознанството му с Тара, когато всички се бяха проснали удобно във всекидневната, Кетрин реши, че е време да поразтребят малко, макар да знаеше, че ще има възражения.

— Трябва да сваля това бреме от гърдите си… — започна Кетрин.

— Наричаш това гърди? — грубо я прекъсна Томас.

Тара избухна в толкова силен смях, че дори Томас се сконфузи. А когато Кетрин се съвзе от шока и се опита да възрази, той отново я прекъсна.

— Вярно е, нали?

— Не това е важното — ледено му обясни Кетрин. — Признак на лошо възпитание е да…

— Но е вярно, нали? — упорито повтори той. — Нямаш цици. Това си е факт и няма да те лъжа.

— Никой не ти е искал мнението — отвърна тя.

— Не можеш да понесеш истината, а? — ухили се презрително той. — Прекалено си крехка. Казвам каквото…

— … каквото виждаш — довърши Кетрин вместо него. — Знам.

За броени дни Томас успя да обиди всички приятели на Тара. Нарече Лив „великанка“ и ужасно я разстрои. А когато го запознаха официално с Финтан, колебанието му да се ръкува с него и скоростта, с която след това си избърса ръката в джинсите, им показаха ясно, че великият Томас не одобрява хомосексуалистите.

По-късно обидите му се насочиха към Тара и останалите го намразиха още по-силно. Но Тара вече бе влюбена. Томас я бе спасил точно когато й се струваше, че ще остане стара мома за цял живот. Не можеше без присъствието му и правеше всичко възможно да се съобрази с мнението му.

Месец след първата им среща Тара спомена пред прияте лите си, че Томас се дразни от няколкото излишни килограма, които бе качила.

— Това е ужасно! — шокирано извика Лив. — Би трябвало да те обича въпреки дребните недостатъци.

— Но той ми го казва само защото държи на мен — защити го Тара. — И е прав. Качила съм няколко килограма. Но ще ги сваля.

Лив гневно стисна юмруци.

— След онова, което Аласдър ти причини, самочувствието ти се изпари. Томас е грубиян, не го слушай.

— Е, стига де — меко каза Тара. — Знам, че те засегна за височината ти. А Кетрин е обидена, понеже се подигра с гърдите й, но той просто е откровен. Не е ли освежаващо да си с човек, който ти казва истината право в очите?

Точно в този миг Кетрин реши, че ще се изнесе от апартамента и ще си купи собствен.

— Харесвам категоричните му убеждения — призна Тара. — Възхищавам се на начина, по който ги отстоява. Не мислите ли, че убедеността в собствената му правота го прави секси? А като говорим за секс, той е истински звяр в леглото, готов е денонощно… Добре ли си, Кетрин? Страхотно се изчерви.

— Добре съм — промърмори Кетрин, но щеше да закрещи, ако отново й се наложи да слуша какъв добър любовник е Томас.

— Освен това — върна се Тара към основния проблем — Томас не е виновен, че понякога наранява хората.

Забелязала скептичните им изражения, тя им разказа как майка му го изоставила на седемгодишна възраст.

— Вероятно ако нашите майки ни бяха изоставили на такава ранна възраст, и ние щяхме да казваме каквото виждаме.

Финтан и Лив се опитаха да й налеят малко разум в главата, но не постигнаха голям успех, Мекошавата Тара бе решила да обича Томас каквото и да й струва това. И дори в най-гадните моменти, а те доста зачестиха напоследък, винаги му прощаваше.

Виждаше изоставеното дете във възрастния Томас. Имаше ли нещо чудно, че след подобно предателство той понякога се държеше грубо?

А имаше и бонус. Предаността бе изключително важна за Томас. Изискваше вярност, но и я обещаваше.

Глава 11