Бар „Последен шанс“

— Няма страшно. Обикновен скандал. Знаеш какви са мъжете — нужно им е време, за да преодолеят лошото си настроение. Трябва да го оставиш на мира за няколко дни. Да, знам, че е адски трудно. След време ще си припомняте историята и ще се смеете. Вероятно това дори ще ви сближи. Извини ме за любопитството, но какво точно е полицейска гаранция?

След като се върна в офиса, Тара изпита непреодолимо желание да се обади на Томас. Обикновено не обичаше да го търси в училище, особено ако трябваше да го извикат от класната стая. А и тъй като тя самата работеше в огромно общо помещение, невъзможно бе да проведат интимен и нежен разговор. Всичките й колеги бяха любопитни, най-вече Рави, който силно се интересуваше от живота й. Но пък имаше нужда от утеха, защото се страхуваше, че нещата между тях не вървят добре. Искаше да се убеди, че враждебното му отношение сутринта е било само плод на въображението й.

Най-после събра сили да звънне, но Лулу, училищната секретарка, отказа да извика Томас. Проклетата крава вечно се държеше така, сякаш той бе нейна лична собственост.

— Ще съобщя на господин Холмс за обаждането ви — нагло излъга тя.

— Гадна кучка! — изруга Тара, като затръшна телефона.

— Лулу ли? — попита Рави веднага.

— Кой друг?

За известно време Тара се утешаваше с мисълта, че поне не бе изпращала ченгета по петите на Томас. Какъв ужас! Той никога не би й простил подобно нещо. Все още разстроена, тя звънна да се оплаче на Лив. Включи се телефонният й секретар, затова Тара реши да я потърси на мобилния.

— Ало? — чу се гласът на Лив.

— Заета ли си?

— В момента съм в Хемпшир с една ужасна жена, която иска всичко в къщата й да е златно — изхленчи Лив.

— Пфу! Крановете в банята и дръжките на вратите ли?

— Не. Кухненските шкафове и градинската барака.

— Стига бе! А как вървят нещата с Ларс?

— Много добре — отговори Лив с нетипичен за нея оптимизъм. — Обеща ми, че този път наистина ще зареже жена си.

— Прекрасно! — насили се да прояви въодушевление Тара.

Щеше да повярва, когато го видеше с очите си. Никак не харесваше Ларс. Само защото бе висок, рус и красив, нямаше право да връзва Лив повече от година и половина с фалшиви обещания, че ще се разведе.

— Кога си заминава?

— В събота.

— Добре, ще дойда да те утешавам в събота.

— Трябва да изчезвам. Женският Мидас се завръща.

— Е, Ларс оставил ли е вече жена си? — полюбопитства Рави, когато Тара затвори.

— Обещал, че скоро ще го направи.

Двамата се спогледаха недоверчиво. После Тара звънна на Финтан. Вини я изгледа мрачно.

— Ако не звъня по телефона, ще се наложи да пиша имейли на хората — оправда се Тара.

— Не го прави — помоли я Рави. — Как ще научавам последните клюки?

— Е, поне и двамата си вършите добре работата — утеши се Вини.

Финтан не беше в офиса. Обадил се да каже, че е болен. Тара знаеше много добре какво му е. В дванадесет часа снощи, когато тя си тръгна от апартамента на Кетрин, той и Сандро се канеха да продължат нощта по клубовете. Звънна на домашния му телефон.

— Махмурлия ли е Финтан? — попита Рави.

— Бих заложила живота на баба ми, че е.

Телефонът звъня цяла вечност, преди Финтан най-после да вдигне.

— Как си, пияна главо? — жизнерадостно попита Тара.

— Нещо не е наред с врата ми. Имам гигантска буца.

— Господи, толкова си суетен! — въздъхна Тара. — На всеки му излизат пъпки.

— Не, не е пъпка, а подутина, с която приличам на Човека-слон.

— И аз самата едва не умрях от чума сутринта.

— Говоря сериозно, Тара — настоя Финтан. — На врата ми има буца колкото пъпеш.

— Продължавай. Какво представлява?

— Истинска буца.

— Но едва ли е с размера на пъпеш? — усмихна се Тара, докато си мислеше каква кралица на драмите е приятелят й. — Може би е колкото зърно?

— Не, много по-голяма. Кълна ти се, Тара, колкото пъпеш е.

— Какъв пъпеш? „Медна роса“? Галски?

— Добре де, може и да не е пъпеш. Но със сигурност е колкото киви.

— Намажи го със „Савлон“.

— „Савлон“! Имам нужда от лекарства!

— В такъв случай трябва да отидеш на лекар.

— Стига бе! — отвърна той саркастично. — Аз пък си мислех просто да си лежа и да чакам да ми мине. Имам час при доктора довечера — добави той.

Финтан беше притеснен и Тара съжали за закачките си.

— Искаш ли да дойда с теб? — предложи тихо тя. — Вини ще ме пусне, ако му кажа, че съм в мензис. Понякога ми идва по два-три пъти в месеца, а той е прекалено свенлив, за да го спомене.

— Не, ще се оправя.

— В колко часа ще си бъдеш у дома?

— Не знам точно, но предполагам, че около осем ще съм се прибрал.

— Добре, ще ти звънна тогава. Пожелавам ти късмет. Убедена съм, че не е нещо сериозно.

Веднага щом Тара затвори, Рави попита нетърпеливо:

— Какво е станало с Финтан?

— Подути лимфни възли или нещо такова. Той е истински хипохондрик — сви рамене Тара.

После звънна на Кетрин, но тя още не се бе върнала от обяд.

В три и половина, учуди се Тара. Това не е присъщо на нашата старателна госпожица.

— Е, Вини, вече звъннах на всички — похвали се гордо тя.