Бар „Последен шанс“

Тара изтърпя разходката до Хамърсмит с всичките й сьблазни, без да се предаде. Първо влязоха в „Маркс енд Спенсър“, където Рави провери дали случайно не са доставили нови видове кифлички и кексчета. Тара си купи три чифта стягащи корема чорапогащници. После отидоха в „Бутс“, Рави огледа сандвичите, а Тара изпробва червилата, рекламирани като неизтриваеми.

След това спряха пред будката за вестници. Рави прегледа спортните издания, а Тара се зачете в списанията за отслабване. Накрая си купиха по една карта за изтриване. Рави й подаде монетка и двамата затъркаха мълчаливо. Никой нищо не спечели.

— Колко време ни нямаше? — попита Тара.

— Четиридесет и пет минути.

— Май трябва да се връщаме.

— Права си.

Върнаха се в офиса, а там всички като че ли говореха само за ядене.

Вини нарече новия проект „Маратон“ и Тара веднага си представи плътен млечен шоколад с лешници и карамел.

— Приличаш на пиле — подигра се Евелин на Теди и Тара едва не припадна при мисълта за огромна порция от KFC.

Рави говореше по телефона с приятелката си Даниел.

— Не можеш да отидеш без торта — посъветва я той.

Каква ли беше тортата, размечта се Тара. Напоена с ром бананова? Или шоколадова с лешници? Лека торта с моркови? Или тежка с карамел?

— Иди на Марс — засмя се Рави в слушалката, докато Тара си представяше как разкъсва черната опаковка и забива зъби в прекрасния шоколад.

— Купих си „Хляб по водата“ на Ъруин Шоу — долетя отнякъде.

Какъв хляб, зачуди се Тара. Италиански с шунка и сирене? Френска франзела? Какво й ставаше, по дяволите? Халюцинации ли имаше?

В този миг в офиса влезе елегантна мургава жена.

— Здравейте! — каза тя. — Аз съм Пърл от „Техническа поддръжка“. Чух, че мога да си купя портокал оттук.

Всички впериха очи в Тара.

— Грешно сте чули — отвърна рязко Тара.

— Съжалявам! — извини се Пърл, като отстъпи притеснено към вратата.

— Портокалите са скапана работа — обясни Тара. — Целия се оплескваш със сок. Но ако искате, мога да ви дам фурма.

След работа Тара отиде на курс по степ и изпита страхотно удоволствие, когато едва не припадна. Наложи й се да седи петнадесет минути на пейката, за да се съвземе.

Прибра се у дома изтощена, а Томас я плясна по задника и мило каза:

— Не си лоша за дебелана.

През нощта едва заспа от глад и преумора. Е, като цяло денят бе минал много добре.

Глава 26

Кетрин забеляза, че Джо не се върна на работа след обедната почивка. Очевидно беше отишъл в кръчмата и тя се възхити на способността си да го нарани.

На следващата сутрин бе обзета от любопитство. Джо имаше достатъчно време да се съвземе от обвинението. Ще се държи ли пак очарователно и фамилиарно? Ще идва ли да сяда на бюрото й? Да флиртува и да я сваля?

Щеше ли да продължи да бъде жестока?

За своя собствена изненада откри, че е склонна да се държи по-мило с него. Джо бе проявил такава настойчивост, че нямаше да е честно. Можеше да отиде да пийне с него. Разбира се, щеше да го направи уж неохотно, сякаш й е опрял пистолет в главата.

Непрестанно наблюдаваше вратата, но Джо го нямаше. Кетрин насочи вниманието си към баланса, но към обяд осъзна, че цяла сутрин е била нащрек, очаквайки появата му.

Джо пристигна чак в три часа. Майлс се влачеше зад него с бутилка лимонада в ръка. И двамата бяха бледи и изтощени.

— Господа, радвам се, че ни удостоихте с присъствието си — саркастично ги поздрави Фред Франклин. Джо промърмори някакво извинение, че присъствал на заснемането на реклама.

— Да не са снимали в спалнята ти? — сгълча го Фред.

— Не — защити се Джо. — В банята — усмихна се накриво той и тръгна към бюрото си.

Кетрин веднага надяна загадъчно изражение на лицето си. Започва се!

Джо мина покрай нея и отиде до машината за кафе. След секунди, когато се връщаше, Кетрин отново зачака нетърпеливо, но той я подмина. Дори не погледна към нея.

Реши, че са му нужни няколко минути да провери пощата и съобщенията си и после ще дойде при нея, но той не го направи. Вероятно трябваше да наваксва доста. Наблюдаваше го тайно, но Джо определено нямаше вид на човек, затрупан с работа.

След един час Кетрин осъзна, че Джо няма да дойде при нея. Изглежда се бе отказал от ухажването. В душата й се сблъскаха противоречиви чувства — облекчение и разочарование. Ама че лигльо, каза си тя. Как може един истински мъж да се уплаши от обвинение в сексуален тормоз?

Помъчи се да се върне към работата си, но не успя да се съсредоточи. За външния свят изглеждаше затънала в сметки, но главата й бе пълна с удивителни. Не мога да повярвам, че се отказа от мен! Беше луд по мен вчера! Каза ми, че съм слънцето на живота му!