Бедствие на високи токчета

— Да, знам, а ти си антитезата на

спонтанност

. — Ким изобщо не беше обидена.

След развода Ким се превърна в по-голямата сестра, която помогна на Бренди да преодолее травмата от това да изгубиш баща си, да видиш как майка ти се срива, да загубиш дома си и да издържиш на застигналата те бедност. Именно Ким настояваше сестра й да гледа напред, да проумее, че един ден ще е в състояние сама да поеме юздите на живота си и няма да е жертва на обстоятелствата.

Бренди се вгледа в господин Нгуен, който нагласи обиците в кутийката и им постави закопчалките. Като забеляза, че го гледа, той се усмихна и ги поднесе към нея.

— Желаете ли да си ги сложите?

Бренди желаеше. Бяха страшно красиви, а освен това нали сапфирите носеха добър късмет. Или лош, не си спомняше. Пък и какво я интересуваше? Щеше да оцелее. Щеше да просперира. Кучият син Алан щеше да има да се кае.

Наведе се към огледалото и си сложи първо едната, после другата.

— Мили боже, Ким. Фантастични са! — Наистина бяха с цвета на очите й. Бренди се усмихна на отражението си и подаде кутийката на виетнамеца. Чу как той щракна капачето и се откъсна от пленителната гледка — продупчените й уши с тези разкошни обици. Изправи се, прие кадифената кутийка от господин Нгуен и я пъхна в джоба си.

— На чие име да напиша чека?

— Бренди Лин Майкълс. — Бренди старателно издиктува името си.

— Планът — настоя Ким.

— Вкъщи нямам вода. Мръсна съм и ми писна да пишкам в замръзнала тоалетна. Вземам парите и отивам в петзвезден хотел.

— Дотук добре — някак си предпазливо отвърна Ким, като че ли нещо не й харесваше в тона на Бренди.

— Ще си наема най-луксозния апартамент. Ще се изкъпя в огромната му вана, после ще се разходя до магазините на Миракъл Майл и ще си купя най-страхотната рокля. Червена. Ще си купя червена рокля, която подчертава бюста ми.

— Да ти имах бюста — непрекъснато щях да нося дълбоки деколтета — завистливо рече Ким.

— И нещо синьо, за да го съчетая със сапфирите. — Бренди се усмихна, докато обмисляше следващия си ход. — Ще си купя фантастично бельо. Модни дантелени бикини и сутиен, от който даже статуя да се надърви.

Младежите в дъното на магазина спряха да се смеят и я зяпнаха. Зяпнаха я така, сякаш се опитваха да запомнят външността й.

Сигурно е говорила малко по-силно, отколкото трябва. Все тая.

— Невероятни обувки. Ще си взема най-високите, непрактични и секси токчета, които някога са били създавани.

Прие чека от господин Нгуен. Беше попълнен за точната сума. Бренди го размаха и се усмихна лъчезарно.

— Ще се върна!

— Вървете. — Азиатецът направи движение, сякаш да я отпъди.

— Да не ви е зле?

— Да. Зле ми е. Трябва да си вървите. Хайде!

— Благодаря. Голямо удоволствие беше да правя бизнес с вас. — Тя тръгна към вратата.

— Обаче следващата част от плана ти няма да ми хареса, нали? — попита Ким.

— Ти непрекъснато ме укоряваш, че съм зряла не като за годините си.

— Сега вече съм сигурна, че няма да ми хареса.

Бренди излезе навън. Студеният вятър сякаш щеше да й одере кожата.

— Непрекъснато ми натякваш, че трябва да направя нещо диво, докато съм млада.

— Сега ли реши да ме послушаш? — изстена Ким.

— Ще отида на масаж, на педикюр и маникюр и ще се издокарам като за световно. В цялата си слава. — Бренди уви шала около ушите си. — А накрая ще отида на голямо, престижно благотворително мероприятие в къщата на Чарлс Макграт.

— Недей — предупреди я Ким.

— Ще си избера някой мъж.

— Не бива така.

— И една нощ ще правя невероятен секс, който ще има да помня, докато съм жива.

Четири

Докато таксито превеждаше Бренди по обрамчените с дървета улици на „Кенилуърт“, я жегна чувство за вина. Със старомодните си фенери, огромни имения и безброй дървета кварталът олицетворяваше класа и богатство.

— Ех — промърмори тя. — На мама щеше да й хареса.

— Какво? — Както редовно правеше, откакто я бе взел от спа центъра, шофьорът погледна в огледалото за задно виждане и очевидно реши, че правилата за безопасност на движението и приличието не са толкова важни, защото я зяпна.

Не че Бренди не оценяваше доказателството, че гримьорката и фризьора са се представили брилянтно, но действително не искаше да извърви пеша няколкото километра до къщата на чичо Чарлс, защото са се блъснали в някой уличен фенер. Трудно се вървеше на високи токчета.

— Внимавай! — предупреди го тя.

Той рязко завъртя глава и се втренчи във вечерните сенки.

— Какво?

— А… стори ми се, че видях куче. — Не беше вярно, но поне този тип отново гледаше пътното платно.

— Куче ли? — Той поднесе. Предупреждението й влоши бездруго ужасното му каране. — Тия хора са толкова богати, че като едното нищо ще ти вземат книжката, ако им удариш кучето. Представяш ли си?

Да, Бренди много лесно си представяше. За да се разсее от мислите за катастрофа, която ги грозеше на всеки завой, извади телефона си и го стисна в шепа.

Още не беше честитила на баща си. А трябваше. Ако му позвънеше точно сега, той вероятно щеше да е на някаква вечеря и нямаше да вдигне, но ако за кофти късмет все пак се обадеше, тя можеше да остане на телефона само докато пристигне на партито.