Читаем Бедствие на високи токчета полностью

— Благодаря ви, господин Контини. — Той миришеше на сапун и вино, беше як и жилав, а акцентът му беше досущ като на Роберто. Обзалагаше се, че госпожи и госпожици се редят на опашка пред вратата му.

— Наричай ме Ноно. — Телефонът настоятелно се раззвъня. Възрастният мъж не му обърна внимание. Хвана я под ръка и я отведе в дневната, декорирана със завеси от кафяв брокат, черно-бели снимки и покривчици от жълтеникава дантела. — И тъй, как се запозна с моя Роберто?

— Срещнахме се на едно парти, но всъщност работим заедно по неговото дело. — Тя хвърли поглед на безжичния телефон край златния фотьойл. Той все така звънеше.

А

nonno
все така не му обръщаше внимание.

— Точно така; той каза, че сте му адвокатка.

— Една от цял екип адвокати — увери го Бренди. — В лицето на „Макграт и Линдоберт“ вашият внук е намерил експертна защита.

Телефонът звънеше ли, звънеше.

— Моето момче го е загазило. — Ноно строго се взря в Роберто, а после лицето му разцъфна в усмивка. — Но ще се измъкне.

— Ноно. — Гласът на Роберто съдържаше предупреждение.

— Не, не. Аз съм дискретен. Аз нищо не казвам.

Телефонът се скъсваше да звъни.

— Ноно, няма ли да вдигнеш? — попита най-накрая Роберто.

— Това е госпожа Чарлтън, старата клюкарка. Телефонът ще иззвъни още пет пъти и ще спре. Слава богу, че е студено, иначе тя щеше да довтаса тук, за да се запознае лично с нашата прелестна малка адвокатка. — Ноно й се усмихна. — Седнете. — Постави ръка на рамото й и така я избута на кафявия диван, че старите седалки хлътнаха.

Очевидно всички мъже от тази фамилия обичаха да „насочват“.

Както беше предрекъл Ноно, телефонът най-сетне престана да звъни.

— Вино? — Той вече наливаше три чаши от кристална гарафа.

Бренди забеляза следи от богатство, в които се долавяше нотка на запуснатост. Шлифован кристал и изтърбушен диван. Безчет книги с кожени подвързии и парно, чиито старомодни вентили съскаха неравномерно. Картина с маслени бои от Марк Шагал, която спокойно можеше да е оригинал, и сплъстен зелен килим. Стаята беше удобна, но занемарена — любима стая, в която доста се е поживяло.

Роберто потъна от другата страна на дивана и се изпружи — сякаш за пръв път можеше да се отпусне спокойно.

Ноно й подаде виното и тя видя ръката му. По кожата имаше белези, пръстите бяха вдървени, сякаш не можеха да се свиват. Злополука? Заради това ли се беше пенсионирал?

Ноно я изчака да отпие.

— Харесва ли ви?

— Великолепно е. — Руйно вино, което я сгря и остави в устата й после вкус на боровинки. По-добре да не се напива, защото умората ще я повали на този изтърбушен стар диван. Подобно на Роберто, топлината и уюта, които излъчваше домът на

nonno
, вече я бяха отпуснали.

— Заповядайте бисквитка. — Ноно й подаде чиния.

Бренди загриза една бисквитка. Съвършенство. Ваниловото ухание и бадемовият вкус на ронливо маслено тесто изпълниха главата й, опияниха я с богатство на аромати — идеше й да грабне целия поднос и да види сметката на всички бисквити.

— Това е най-божественото нещо, което съм опитвала. Кой ги е приготвил?

— Аз. Пенсиониран съм, жена ми почина, затова все гледам да съм зает. — Очевидно доволен, Ноно подаде една чаша на Роберто, взе своята и се настани на фотьойла пред телевизора. Там се изтегна, подпря петите на износените си ботуши на една табуретка и им се ухили.

— Моето момче. То ще се оправи с бизнеса. Развива се добре и има сръчни пръсти. — Той размърда пръстите на здравата си ръка и й се усмихна хитро. — Това знаете ли го?

Бренди се изчерви.

— Ноно. — Роберто изгледа укорително дядо си.

Ноно невъзмутимо продължи да им се хили.

— Роберто е прекалено висок и едър, за да се превърне в наистина велик крадец на бижута. Един професионалист трябва да умее да се скрие на много малка площ, да се промъква незабелязано в спалните. Но майка му не ме послуша, когато се влюби, да-а.

— Графът също ли е висок? — Бренди се обърна и насмешливо погледна Роберто.

Той седеше абсолютно неподвижно, фиксирал леден поглед върху своя дядо с ярост, която сякаш изсмукваше въздуха от стаята.

Ноно отметна ръка, все едно парираше удар.

— Роберто, честна дума, не знаех!

Роберто не спираше да го гледа яростно.

— Честна дума. Ти си любимият ми внук. Щях да ти кажа, ако знаех.

Роберто кимна рязко.

— Добре. Вярвам ти.

Какво се беше случило? Какво толкова беше казала? По-скоро… какво беше казал Ноно?

Пред очите й Роберто отново стана кротък като агънце.

— Днес се натъкнахме на клана Фосера. Мосимо ти изпраща поздрави.

— Да гори в ада дано. — Той вдигна чаша към внука си, който отговори на поздрава. Навеждайки се напред с напрежение, което учуди Бренди, Ноно запита: — Видя ли пръстена?

— Носи го на кутрето си.

— Дръзва. — Ноно присви устни.

Бренди си спомни пръстена на Мосимо — малък, стар, от масивно злато, обаче цветът на изумруда беше фантастичен. Очевидно той беше обект на някакво съперничество и Бренди усети, че е притисната между чука и наковалнята. Благодарение на родителите си добре познаваше това усещане.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Связанные долгом
Связанные долгом

Данте Босс Кавалларо. Его жена умерла четыре года назад. Находящемуся в шаге от того, чтобы стать самым молодым главой семьи в истории чикагской мафии, Данте нужна новая жена, и для этой роли была выбрана Валентина.Валентина тоже потеряла мужа, но ее первый брак всегда был лишь видимостью. В восемнадцать она согласилась выйти замуж за Антонио для того, чтобы скрыть правду: Антонио был геем и любил чужака. Даже после его смерти она хранила эту тайну. Не только для того, чтобы сберечь честь покойного, но и ради своей безопасности. Теперь же, когда ей придется выйти замуж за Данте, ее за́мок лжи под угрозой разрушения.Данте всего тридцать шесть, но его уже боятся и уважают в Синдикате, и он печально известен тем, что всегда добивается желаемого. Валентина в ужасе от первой брачной ночи, которая может раскрыть ее тайну, но опасения оказываются напрасными, когда Данте выказывает к ней полное равнодушие. Вскоре ее страх сменяется замешательством, а после и негодованием. Валентина устала от того, что ее игнорируют. Она полна решимости добиться внимания Данте и вызвать у него страсть, даже если не может получить его сердце, которое по-прежнему принадлежит его умершей жене.

Кора Рейли

Остросюжетные любовные романы / Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература