Бедствие на високи токчета

— Алан скоро ще се появи — помирително рече майка й. — Може би довечера ще те изведе на вечеря.

— Не искам да ме води никъде. Предпочитам да ми помогне с багажите. — Ох. Определено се държеше като кучка.

— О, не, излез и се забавлявай! Докато си млада, трябва да се наживееш. — Тонът на Тифани се ожесточи.

Чувство за вина жегна Бренди. Причината Тифани да не подвива крак бе, че се опитваше — неуспешно, ала се опитваше — да изкарва прехраната на Бренди.

— Мамо, не може да се каже, че си стара. Дори нямаш петдесет. Ти излез да се забавляваш.

— Мъжете на моята възраст търсят жени на твоята възраст, а мъжете, които искат жени на моята възраст, са престарели и вече не могат да се забавляват. По какъвто и да било начин. — Тифани май се шегуваше. — Обаче ми мина през ума…

— Какво?

Тифани се поколеба.

— Какво? — Не беше в стила на майка й да проявява срамежливост. Даже напротив.

— Де да бях там, за да ти помогна! Затъжих се за теб!

Бренди беше готова да се закълне, че Тифани възнамеряваше да каже друго нещо. Само че бе адски уморена, адски мръсна, адски й беше кофти и не й се занимаваше.

— От седем години не живея вкъщи. Не вярвам чак толкова да си се затъжила.

— Да, знам, но е друго, когато си толкова далеч. „Вандербилт“ беше в другия край на града и смятах, че ако ти потрябвам, мога да се отзова моментално. Сега…

— Добре съм, Тифани. Голям човек съм, сама се грижа за себе си. —

И то далеч по-добре, отколкото ти за себе си.

— Знам. Идеално се справяш. Гордея се с теб. — Тонът й обаче беше язвителен. — Просто ми е жал, че Алан не е при теб. Това момче е такава опора.

Но точно сега никакъв го няма.

— Утре вечер той ще ме води на парти у чичо Чарлс. — А ако и утре от него нямаше ни вест, ни кост, нямаше да слуша оправданията му. Направо щеше да го удуши.

— Парти ли? — оживи се Тифани. — В къщата на Чарлс? Ау, бижу. Знам, че той неотдавна направи основен ремонт на вестибюла. Разбра ли, че когато свалили боята от витото стълбище, се показал чист махагон? Представяш ли си? Де да можех да го видя! Чарлс симпатичен ли ти е?

Майка й така скачаше от тема на тема, че Бренди леко се замая.

— Да. Особено откакто използва правните си познания, за да изкопчи детска издръжка от татко.

— Онази жена беше взела ума на баща ти.

— Значи се надяваме, че не е морално разложен, а просто фустите го въртят на пръста си?

— Не се изразявай така, Бренди. Доста си злобничка, а това не е никак красиво у една млада жена.

— Разбира се, госпожо. — Интересно: започнеше ли Тифани да се държи майчински, Бренди сякаш се успокояваше.

— Разкажи ми за партито.

— Става въпрос за благотворителен бал за набиране на средства за музея. Ще се проведе търг с мълчаливо наддаване, а по време на веселата част — между другото чичо Чарлс е уредил да пее Елтън Джон — съм настанена на масата на „Макграт и Линдоберт“.

И как иначе? Нищо че беше новак, дипломира се с пълно отличие от „Вандербилт“, а това не бе малък подвиг. Дори без влиянието на чичо Чарлс щеше да получи интервю за мястото и това бе козът й. Беше получила работата честно и почтено. Биваше я.

— С какво ще си облечена? — поинтересува се Тифани.

Ооо!

— Тясната черна рокля, дето си я взех за купоните в юридическия факултет.

Тифани не каза: „О, ама ти си я купи от Ан Тейлър“, нито „Тя ти е отпреди две години“.

— Черно ли, скъпа? Типично по нюйоркски. Покажи на тези чикагски адвокати какви хубавици са южнячките!

— Приличам на плашило в розово! — Бренди се намести по-удобно на дивана.

— Носи червено. Мъжете обожават червено.

— Пет пари не давам какво обожават мъжете — озъби се Бренди и бавно си пое въздух. Тифани така и не измени на мисленето си. След четиринайсет години, изкарани в лишения, тя все още смяташе, че мъжът е най-добрият приятел на жената — мъжът и подаръците, с които той би могъл да я обсипе.

— Само че тази рокля не подчертава красотата на фигурата ти.

— Слава богу. Знаеш ли колко ми е трудно да се обличам делово с бюст като моя?

— Всеки ден жените изсипват по един кош пари, за да се сдобият с такъв бюст. Мерилин Монро е натрупала богатство с бюст като твоя. С фигура като твоята! — Тифани гърлено се засмя, за да покаже, че й е ясно как стават нещата между жените и мъжете.

Неволно Бренди също се разсмя. Такава беше истината. Ако не беше станала адвокатка, би могла да се препитава като шоугърла в Лас Вегас. Имаше фигура тип „пясъчен часовник“ — пищен бюст и дупе в комбинация с тънка талия. По време на събеседванията за работа здраво пристягаше гърдите си, защото иначе жените щяха да я намразят тутакси, а мъжете изобщо нямаше да я погледнат в лицето.

— Точно сега не съм за нова рокля. Преместването ми струваше цяло състояние.

— Мислех, че Чарлс е поел разноските.

— Пое ги кантората — поправи я Бренди. — Но аз купих мебели — мебели със сбъркан размер, да му се не види — освен това предплатих наема за апартамента. А от този месец започвам да изплащам на татко студентския си заем.

— Баща ти би искал да се издокараш с нова рокля.