Бедствие на високи токчета

Господи! Тифани се държеше като куче, захапало кокал. Не пускаше.

— Баща ти обича хубавите млади госпожици да носят хубави неща.

— Само ако хубавата млада госпожица е секретарката му и той я чука. — Преди Тифани да е възразила, Бренди добави: — Да не говорим, че щом Алан ще е с мен, няма да си търся кавалер.

— Така е, но трябва да си сигурна, че ще има очи само за теб и няма да те остави за секунда от страх, че някой може да те открадне.

Бренди пак се засмя, но този път криво.

— Алан е стабилен. Професионалист. Знае, че може да разчита на мен. Просто не е ревнивец.

— При правилно стимулиране всеки мъж става ревнивец.

— Не искам такъв мъж. Според мен бракът е съюз на равни… затишие сред вихъра на днешния забързан живот. — На нейния забързан живот, който се градеше на здрав разум, умереност във всичко и методично напредване към поставените цели — да не бъде като майка си, да опровергае баща си, да изплати дълговете си и да бъде модерна жена.

Не искаше да си цапа ръцете с идеи тип „Отчаяни съпруги“.

— Боже господи — озадачи се майка й. — Да не искаш да кажеш, че вие с Алан сте сдържани и в леглото?

— Не ставай смешна. — Въпреки че откакто Алан започна да следва медицина, беше започнал да се държи в леглото кратко и делово, а напоследък беше толкова уморен, че и за това не му стигаха силите. — Имаме си нашите бурни мигове. Обаче минаваме без писъци, битки и големи драми.

— Значи сега си му ядосана, но няма да му се развикаш?

— Кога си ме чувала да викам?

— Нямам представа на кого си се метнала — безпомощно отвърна Тифани. — Даже като малка беше невероятно спокойна.

Защото големите драми ги разиграваха родителите й.

— Като се видя с Алан, ще му обясня, че трябва да е по-отзивчив към нуждите ми. — Бренди си наложи шеговит тон. — Не мога хем да съм достатъчно разумна, за да преценя, че е прекалено натоварен и сигурно е забравил, че се местя тази седмица, хем да горя от такава страст по него, че да не мога без присъствието му.

— Е… щом казваш. Но през първите години на брака ни, щом се озовяхме в леглото с баща ти, избухвахме в пламъци…

Бренди отдръпна слушалката от ухото си.

— О… мамо, не ми разправяй това!

— На този ранен етап връзката ви не бива да е толкова куртоазна. — Тифани се разведри. — Затова ти трябва нова рокля!

Бренди въздъхна мрачно.

— Ще отделя време да помисля. — Около три секунди.

— И непременно да си изрусиш косата. Че с това твое мише кафяво…

— Русо-кафяво. — Бренди разтърка между пръстите си цъфналите краища. Ако ги видеше, Тифани щеше да припадне.

— Да бе, русо-кафяво. Да се изрусиш!

Мобилният й избипка. Слава богу.

— Тифани, трябва да превключа. Ало?

— Бренди, ти ли си? Алан е.

— Да, Алан, познавам гласа ти. Чакай да затворя на мама — рече тя и ласкаво добави: — Алан, обещай ми, че няма да затвориш.

— Няма — унило промърмори той.

Страхотно. Само това й липсваше — един от

онези разговори. Но не можеше да рискува той да затвори и по-късно да се оправдае с някакъв спешен случай. Беше го правил преди, а сега действително се налагаше да разговарят.

Превключи обратно на майка си.

— За вълка говорим, а той в кошарата. Сега трябва да обсъдя нещо с Алан, мамо, а после ще ти се обадя. — Когато не бе толкова уморена и можеше да контролира раздразнението си по-добре.

Прекъсна Тифани по средата на излиянията й за довиждане и се обърна към Алан:

— Къде се губиш? Притесних се. — Това звучеше по-добре от: „Ядосана съм ти“.

— В Лас Вегас съм. — Иначе равният му масачузетски акцент трептеше от някаква силна емоция.

— Лас Вегас!

 — Ама че глупачка беше! Нищо не подозираше. — Да не би някой да се е разболял? Какво се е случило?

— Разболял? Толкова ли не схващаш? — Алан направо крещеше. Дотук с неговата сдържаност.

— Аз…

— Гаджето ми е бременно. Току-що се ожених. И вината е изцяло твоя.

Три

Бренди немощно стискаше телефона и гледаше опулено апартамента, за чийто наем и обзавеждане бе похарчила луди пари, само за да бъде близо до Алан. Опита се да смели думите му.

Тя беше умна. Беше адвокатка. Думите бяха нейно оръжие, неин инструмент. Но не можеше да схване какво й каза той. Тук имаше някаква грешка.

— Алан, да не си пиян?

— Малко. Да не мислиш, че ми беше лесно да ти се обадя на трезва глава?

Лесно!

На кого му беше лесно?

— Нещо не разбирам. Ти… имаш гадже?

— Сега ми е жена. Казвам ти, че това изобщо нямаше да се случи, ако се беше преместила в Чикаго заедно с мен.

Бренди съвсем се обърка.

— Мен ме приеха да уча право във „Вандербилт“, а теб приеха в Чикаго. Как да дойда с теб и едновременно да завърша?

— По дяволите, ще бъда лекар. Да не мислиш, че нямаше да мога да те издържам?

— Мисля, че тук не става дума за подобно нещо. Държах да бъда удовлетворена от това, което работя. Ти нали ме разбираше? — Вцепенението й отминаваше. Алан беше женен. Женен.

— Дрън-дрън.

— Спал си с друга жена. — Беше женен и щеше да има дете. Алан. Мъжът, който винаги си слагаше презерватив и настояваше тя да използва едновременно контрацептивна пяна.