Бедствие на високи токчета

Бренди за пръв път го чуваше да използва титлата си и това й хареса. Сякаш тя подсказваше някаква скромност. Ала Роберто явно не знаеше що е скромност. Или стеснителност. Или елементарните добри маниери. Снощи го беше доказал извън всякакво съмнение.

— Почакайте да му се обадя. — Мелиса избута стола си прекалено силно и едва не се прекатури. — Ох! Съжалявам. Толкова съм непохватна. — Тя се изправи и тръгна към вратата. — Само ще проверя дали… изчакайте ме малко… не отивайте никъде…

— Ще ви чакам… точно тук

6

 — увери я Роберто.

Мелиса хвана бравата, завъртя я и се промъкна вътре, без да отлепя очи от Роберто.

Щом вратата се затвори зад нея, Бренди се нахвърли на Роберто.

— Защо го направи? Наруши координацията на момичето! — Все едно я беше грижа. — Какво се опитваше да докажеш?

— Нараняваш ме, Бренди. — За човек, който бе танцувала половината нощ, изглеждаше забележително свеж. — Изглеждаше адски решена да говориш с Чарлс, затова ти издействах разрешение за среща.

— Много ти благодаря, но вече не ми прави услуги! Не мога да си ги позволя.

— Както желаеш. — Той се поклони с ръце на гърдите.

По европейски изискан. Приветлив и ласкав. Лош, побъркан, опасен. Той беше всичко това и ако не внимаваше, Бренди щеше да загази здравата, защото го намираше неустоим, както клетата Мелиса.

Само че вече си беше научила урока и не бе достатъчно мъжът да е неустоим. По дяволите, тя изискваше уважение и щеше да го получи, дори ако за тази цел се наложеше с голи ръце да извие якия врат на Роберто.

Мелиса отвори вратата и се усмихна на Роберто.

— Господин Макграт ще ви приеме сега.

— Благодаря. — Той закрачи към нея с дългите си крака.

Бренди наблюдаваше, сигурна в намеренията му, и чакаше своя час.

— 

Signorina

, бяхте толкова услужлива. — Той улови ръката на Мелиса и се поклони.

Мелиса запърха като птичка, хипнотизирана от змия.

От змията Роберто.

Бренди се придвижи към вратата.

Той поднесе пръстите на секретарката към устните си:

— Grazie molto.

Докато Роберто се взираше в очите на Мелиса, Бренди се промъкна край него и се шмугна в кабинета на чичо Чарлс.

Роберто рязко се извъртя.

Мелиса рязко се извъртя.

Двамата я погледнаха с ужас, когато тя се усмихна и затвори вратата в лицето им. Завъртя секретния ключ и се обърна към чичо Чарлс.

Възрастният мъж изглеждаше дребен на фона на огромния кожен стол и широкото дървено писалище.

— Много се радвам да те видя. Ела да ме целунеш по бузата. — Той наклони глава, очите му светеха като на някаква любопитна птица с плешива глава. — Как е майка ти тази сутрин? Красива както винаги?

— Не знам. Не беше станала, когато тръгнахме. — Всъщност Тифани спеше като пън в съседното легло както миналата вечер, когато Бренди се върна, така и тази сутрин, когато Бренди излезе. Даже не се помръдна, за да целуне дъщеря си на изпроводяк. Не я укоряваше — вероятно по резките й движения се беше досетила, че е бясна, а Тифани винаги се стремеше да избягва конфронтации.

— Ах. — Чичо Чарлс се усмихна. — Тогава за какво дойде при мен?

— Във връзка с онзи мъж. — Тя посочи през вратата към Роберто. — Знаеш ли какво направи?

Чичо Чарлс се облегна назад в стола си и изпъна пръсти.

— Имаш десет минути да ми разкажеш. — Звучеше бодро и делово. Вече не беше добродушният чичо Чарлс, а заетият шеф на голяма юридическа кантора.

— Снощи ме заведе на три различни партита и се държеше с мен все едно съм някоя манекенка. — Тя закрачи към писалището. — Перчеше се пред чикагските бизнесмени, че съм му била „адвокатка“. — Бренди изписа кавичките с пръсти. — Заведе ме на парти при долнопробните си италиански приятелчета и техните метреси, потупа ме отзад и ми нареди да вървя при другите жени, защото си имал работа.

— Ти какво предприе?

— Какво предприех? Първо казах „не“. Мосимо Фосера го чакаше да… знам ли… сигурно да ме научи на дисциплина, но вместо това Роберто заговори на италиански, и то бързо.

Чичо Чарлс сведе поглед. Ако се мъчеше да скрие усмивката си, не успя.

— Затова отидох да си поговоря с момичетата! Които между другото едва ли владееха който и да е език, освен този на спрейовете за коса и контрацептивите. — Тя се опря на писалището и безмълвно призова чичо Чарлс да я погледне. Когато той го направи, тя сподели най-големия си страх: — Слушай, чичо Чарлс, Мосимо Фосера иска Роберто да открадне нещо и съм напълно сигурна, че заплашва живота на дядо му. Какво ще предприемем?

— От къде на къде? Нищо няма да предприемем. Щом Роберто Бартолини е решил да приеме поръчка за Мосимо Фосера, нищо не можем да сторим. — Бренди се канеше да го прекъсне, но възрастният мъж вдигна ръка. — Моля те, не забравяй кои сме. Не сме полицаи, нито агенти на ФБР, нито супергерои. Ние сме адвокати и нашата работа започва и приключва в съда.

— Да, но аз очевидно съм бавачка, която ще бъде подведена под отговорност от съдия Найт, ако Роберто наистина открадне нещо.

Чичо Чарлс кимна.