Бедствие на високи токчета

— Спрели сме на двайсет и четвъртия етаж.

— Ужас. — Беше й зле, от страх гласът й прозвуча несигурно.

— Падането можеше да започне още когато влязохме.

Това беше толкова глупаво, че тя не издържа:

— Да, защото ако се блъснем в земята от двайсет и четвъртия етаж, ще бъдем мъртви, но ако паднем от трийсет и деветия, ще трябва да ни изтребват със снегорин.

— От тавана.

Бренди не се засмя.

— Асансьорите са обезопасени — успокои я той.

— Току-що пропаднахме с десет етажа. — Дори през ужаса тя виждаше очевидното.

— И спряхме. Това не беше инцидент. Има си регулатори и електромагнитни спирачки…

— И много здрава подова повърхност, ако те не се задействат.

— Производителят гарантира, че обезопасителите ще работят. Освен това подът има шоков абсорбатор.

— Щом производителят гарантира безопасността, защо е сложил и такъв абсорбатор?

— Добре де, виждам, че се заяждаш. Значи си по-добре. — Той й помогна да седне. — Чакай малко. Първо да видя дали ще се свържа с…

През говорителя проехтя женски глас:

— Аз съм офицер Рабек. Има ли някой?

— Да. Да! Двама сме. — Италианският акцент на Роберто беше станал дълбок и силен, вероятно заради пропадането. — Какво стана?

— Не знаем, но не се безпокойте. Ще ви извадим.

— Как така не знаете? Сигурен съм, че имате някаква представа. — Роберто се изказа с увереността на изпълнителен директор.

— Изглежда има грешка в компютърната система — неохотно призна офицерката.

— Грешка ли? Как е възможно? — Роберто решително се изправи пред високоговорителя, все едно офицер Рабек стоеше пред него.

— Хакер. Камерите в асансьора не работят, мерките за аварийна безопасност се задействаха като по магия…

Бренди не разбра кога е скочила на крака:

— Значи налице е умисъл?

— Така смятаме, но ви уверявам, че нашите най-добри кадри се заеха с този… — Офицер Рабек се отдръпна от микрофона. Очевидно намерението й беше те да не чуят, но гласът й се разнесе в кабината: — Как така, опитват се в

момента

да прекъснат високоговорителя?

Високоговорителят замлъкна с пращене.

Прекалено слисана, за да намери думи, Бренди се взря в Роберто.

Той се подпря на стената.

— Извинявай,

cara

. Вината е моя.

— Твоя? Знам, че имаш огромно его, но как така разбра, че е твоя?

— Това е работа на клана Фосера. Те се съревновават за надмощие.

— А ти си замесен… по какъв начин?

— Мосимо едва удържа властта. Планирал е една операция. Иска Пламъка на Романови.

Нехайните му думи окончателно я слисаха.

— Охо, целиш се високо.

— Аз съм от съществено значение за успешния изход на тази операция.

— Значи си се съгласил?

— Да. Но ако Мосимо не открадне диаманта…

— Той пада и мястото му заема следващият претендент. — Бренди схвана картинката и краката й се подкосиха. Тя бавно се свлече на земята. — Затова искат да те убият.

— В препродажбата на откраднати скъпоценности има доста хляб, а шеф на чикагския синдикат е престижна длъжност.

Сякаш в подкрепа на теорията му асансьорът хлътна с още няколко сантиметра.

Бренди простена.

— Всичко е наред. — Роберто седна до нея и я прегърна през раменете. — Всичко е наред.

— Господи. — Бренди седеше вдървено. — Ще умрем. Наистина ще умрем.

Той я целуна по тила.

— Казах ли ти колко секси изглеждаш в черно и червено?

Тя учудено се извърна и го погледна.

— Как може да си толкова спокоен?

Устните му оформиха нежна усмивка. Кичур коса падна на челото му. Погледът му я стопли с жаркото възхищение, което струеше от него.

— Cara, с никоя друга не бих срещнал по-радостно края си.

Тя щеше да умре, но в обятията на най-секси, най-благородния мъж, когото някога бе срещала. Нямаше значение, че е крадец на диаманти или че я е развявал из цял Чикаго като манекенка, или пък че планира да задигне Пламъка на Романови (а оживееше ли, непременно щеше да успее). Той беше великолепният любовник, който я доведе до екстаза. Той взе майка й под крилото си без никакви въпроси. А въпреки разпалените си протести, когато видя Алан да лежи на пода, а от носа му да шурти кръв, я беше връхлетял изблик на радост. Той й беше дал да усети вкуса на удовлетворението от суровото отмъщение, защото не бе допуснал един гнусен тъпанар да я мачка.

Асансьорът пропадна с още няколко сантиметра.

Този път Бренди не издаде и звук.

А го атакува.

Обгърна с длани лицето му и жадно го целуна, показвайки му колко трескаво се нуждае от него.

Той й отвърна с не по-малко настървение. Промуши език в устата й, сякаш трябваше да пие от нея, за да оцелее. Пръстите му се плъзнаха по копринения чорап до ластика на бедрото й. Тя притвори очи, когато Роберто докосна голата кожа между краката й; наслади се на екстаза в момент, когато ситуацията, в която се намираха, граничеше с катастрофа.

Той я избута на пода и заметна полата й около кръста. Незнайно откъде в ръката му се появи малко ножче. Очите му се присвиха; изглеждаше жесток. Изглеждаше опасен. Изглеждаше отчаян. Приличаше на пират.

Сряза гащичките й.

Оргазмът едва не я връхлетя още тогава.

Вместо това Бренди се пресегна към ципа му.

Той разкопча колана си.

Заедно смъкнаха бельото и панталона му до коленете.

Бренди разтвори крака и го дръпна към себе си.