Бедствие на високи токчета

— Докато те нямаше, изпитах нужда да узная всичко за теб, затова помолих Чарлс за твои снимки. Видях те като бебе. Видях балерината Бренди на първия й рецитал. — Той протегна към нея нокът. — Чух всичко за баща ти.

Тя отвори куфарчето и се засуети около съдържанието му, преподреждайки спретнато наредените тефтер, химикалка, молив, пидией и чисто нов лаптоп.

— Колко мило от страна на чичо Чарлс да ти разкаже това

.

— Само че аз не съм като баща ти.

— Не, ти си света вода ненапита.

— Нито пък съм син на граф Бартолини.

Бренди вдигна поглед. Затвори куфарчето и седна на бюрото.

— Окей. Печелиш. Имаш цялото ми внимание.

— Преди две години на майка ми й поставиха диагнозата рак на гърдата.

— Съжалявам. — Но защо й го разказваше?

— Състоянието й силно се влоши и тя повярва — ние всички повярвахме — че ще умре. Затова ме извика край леглото си и ми разкри тайната на моето рождение. — Роберто сключи ноктести лапи пред люспестите си гърди. — Баща ми е мъж, с когото излизала в колежа. Тя се върнала у дома при Ноно, който я изпратил при семейството си в Италия. Преди да ме роди, срещнала графа. Омъжила се за него, аз съм се родил и съм израснал с мисълта, че той е родният ми баща.

— Никой ли не те опроверга през това време? — Не беше за вярване.

— С изключение на майка ми и графа никой не знаел истината. Всички мислели, че са имали любовна връзка, докато той бил на посещение в Щатите. Според клюката двамата се скарали, от гордост майка ми отказала да му каже, че е бременна, но щом заминала за Италия, те отново се намерили и заживели заедно.

— Виж, неприятно ми е да споря с теб, но Мосимо знае. Той… той обиди майка ти.

— Мосимо подозираше истината и по всяка вероятност не липсват слухове. Но кой ли ще повярва на Мосимо, когато пръска отровата си?

— Да, тогава изобщо не ми хрумна да обърна внимание на приказките му. — Тя залюля единия си крак и заби поглед надолу. — Това какво общо има с нас?

— Майка ми не издаваше кой е баща ми.

— Аха. — Това е човъркало Роберто. Изпитвал е нужда да научи

.

— Казва, че прегрешила. Казва, че се срамува. Казва, че той не е добър човек и би предпочела да не ми разкрива името му. Бих вдигнал скандал, но, слава богу, сега тя е в ремисия, здравето й се подобри и не искам да я разстройвам.

— Ами баща ти? Графът, имам предвид.

— Той е добър родител във всички отношения. Няма как да му призная, че трябваше да науча… — Той поклати драконовата си глава, сякаш объркан от собствените си чувства. — … да видя

мъжа, от когото съм заченат. Какво у него е накарало майка ми да го отблъсне и да побегне ужасено?

Бренди започваше да разбира събитията от изминалата седмица.

— Трябвало е да узнаеш, затова си потърсил начин.

— И го открих. Не съм международен крадец на диаманти — по принцип — обаче съм наясно с тънкостите на семейния занаят и поддържам контактите на Контини. Ноно ми се обади да каже, че Мосимо Фосера смятал да открадне Пламъка на Романови. Използвах свръзката си. Отидох при ФБР и съобщих на Ейдън Тучман, че ако разбере кой е баща ми, ще му помогна да разбие клана Фосера. — Драконът повдигна масивните си плешки. — Просто като фасул.

— Просто като фасул — за теб. Аз например допуснах грешка. Зърнах те на партито у Чарлс и реших, че това е съдба.

— Не е било грешка. Било е съдба, защото, щом те зърнах, щом те любих, пожелах да си с мен. Когато открих, че си един от адвокатите ми, реших, че съдбата ми е подарила жената на моите мечти. — Той притисна лапа към гърдите си. — Грешах.

— Значи не съм жената на твоите мечти, а? — За човек, който е майстор на словото, можеше да си спести тази издънка.

— Определено си жената на моите мечти, само че не си ми подарена

.

— Охо. — Така беше по-добре.

— Не си ми подарена. Трябваше да те спечеля. Все още трябва да… — Той затвори зиналата паст на дракона. Сведе поглед.

И я удари в главата с муцуната си.

— Ох!

— Cara! Извинявай! — Той се опита да я приближи и се заклещи между стената и бюрото. — Добре ли си?

Тя разтри натъртеното място. Зелено сияние заля раменете й.

— Добре съм, но ти май му разби носа.

Роберто опипа носа с ръка и откри изкривената ноздра.

— Сега, когато бълвам огън, ще ми пари — скръбно изрече той.

— Държиш се нелепо. — Идеше й да се засмее отново, което бе изключено. Смехът бе признак за размекване, а ако Тифани я беше научила на нещо, то беше, че ако един мъж желае една жена, трябва да се постарае, а после да се постарае пак. Освен това Бренди май още обичаше Роберто. Май още го желаеше. Но той бе премълчал истината… макар че сега разбираше защо.

Припряно, преди да й хрумнат още причини да му симпатизира, Бренди каза:

— Значи си хванал Мосимо в капан. А Ейдън изпълни ли уговорката ви?

— Да. В нощта на операцията, след като ти си тръгна ядосана, се запознах с полубрат си.

Тя се наведе към него с напълно събуден интерес.

— Синът на баща ти от друга жена?

— Карик Манли. Той е единственият законен син на индустриалеца милиардер Нейтън Манли.

Тя си спомни нещо.