Бедствие на високи токчета

На другия ден нито Тифани, нито Бренди вдигаха телефона, когато Роберто ги търсеше. Наложи му се да се разкарва до имението на Макграт, колкото да установи, че двете жени са се пренесли в апартамента на Бренди.

Чарлс Макграт съвсем не беше в екстаз от начина, по който Роберто се бе оправил със ситуацията:

— По дяволите, момче, когато ти казах, на теб и на ФБР, че ще ви съдействам, нямах предвид, че съм готов да загубя годеницата си заради криза с нейната дъщеря! Тифани вече живееше при мен. Правех й подаръчета, а тя ми помагаше с украсата на къщата, заедно ходехме по партита. Бяхме щастливи! После Бренди цъфна хълцаща на прага ми, Тифани разбра, че и аз съм замесен в тая работа, и сега двете отказват да ми проговорят. Много ти благодаря!

Затова той натовари цветята и подаръците си обратно в беемвето — Нюби беше агент на ФБР и след края на маскарада Роберто шофираше сам — и пое към апартамента на Бренди.

Щом натисна звънеца, вратата отвори Тифани.

— Прекрасни цветя! — Тя пое от него весело аранжирания букет от жълти слънчогледи и лилави астри. — Подаръците за Бренди ли са? — Прибра и тях. — Не че нещо от това ще има ефект. Трябва повечко да се постараеш! — жизнерадостно го осведоми тя и затръшна вратата в лицето му.

Той остана там, сигурен, че всеки момент ще отвори и ще му каже, че просто се е пошегувала.

Но това не се случи.

След като в продължение на два дена оставяше първо разумни, после разкаяни и накрая гневни съобщения на телефонния й секретар, накрая не му остана избор. Обади се на експерт по тънката част — граф Джорджо Бартолини, женен за темпераментната му майка повече от трийсет и две години.

Когато чу цялата история, графът въздъхна тежко.

— След толкова години още ли не си научил нищо? Тази млада жена, Бренди — възхищаваш се на ума й, обичаш нейната независимост, но си я използвал.

Роберто се възмути. Беше очаквал баща му да вземе неговата страна:

— Не беше така, татко.

— Напротив, точно така е било. Тя си има гордост, а ти си я направил на глупачка. — Роберто едва ли не виждаше как баща му поклаща отвратено глава. — Любов, която надживява борби и изпитания, загива при звука на смеха.

— Не съм й се присмивал. — На Роберто взе да му се струва, че не е бивало да се обажда. — Позвъних ти, за да обсъдим как да си я върна. Вместо това ти ме изкарваш по-черен от дявола!

Един дълъг миг баща му не каза нищо.

— Трябва да разбереш, че си се издънил! Не очаквай тя да се държи

разумно

. Когато си имаш работа с жена, ти си виновният, даже да не си виновен! Това е то да си мъж!

— Отдавна съм мъж, татко, и досега с никоя жена не съм бил втора цигулка.

— Досега никоя жена не е спасявала мижавия ти живот!

Роберто се опъна:

— Аз също я спасих!

— 

Това

е работата на мъжа. Обичаш ли тази Бренди?

— Да, но…

— Без „но“! Накарай я да те изслуша, признай си грешката и ако имаш късмет, тя може би ще ти прости!

— Роберто Бартолини не пълзи на колене пред никоя жена!

* * *

— Довиждане, слънчице. Ще ги накараш всички да те заобичат. — Тифани я целуна, все едно дъщеря й беше първокласничка, която отива на първия си учебен ден.

В действителност Бренди беше млада жена, отиваща да приеме хвърлената ръкавица на недоволните си колеги от „Макграт и Линдоберт“, които сега бяха уверени, че тя не притежава капчица етичност.

— Ще опитам с мъничко търпение.

— Знам, че няма да ти е леко, но трябва да отидеш. Имаш да изплащаш заем от банката!

Ах, да. Заемът от банката. Заемът, който беше изтеглила, за да плати на баща си. Заемът, за който чичо Чарлс й беше поръчителствал.

— Ще го изплащам три години. Три години на работа в „Макграт и Линдоберт“, където ще ми се стъжни животът с тези хора. — Бренди си пое дъх. — Три години не са чак толкова много.

— Това се казва дух! — Личеше си, че Тифани е била мажоретка. — Не забравяй, че изглеждаш страхотно!

Бренди наистина изглеждаше страхотно в син костюм на „Долче и Габана“, бял пуловер с красиво деколте и високи токчета на „Доналд Плайнър“. Вчера Тифани извади кредитните карти, които чичо Чарлс й беше дал, и увери дъщеря си, че той я е умолявал те двете да проведат шопинг терапия. Бренди щеше да откаже — не бе никак радостна от факта, че чичо Чарлс и Роберто са били прикрити съюзници — но трябваше да направи нещо по въпроса с косата си. Ножът на Джоузеф Фосера беше отрязал кичур с дебелина два и дължина пет сантиметра близо до скалпа й. Налагаше се вещата ръка на професионалист да й създаде нов имидж.

Затова Тифани и Бренди се поглезиха със спа процедури. Фризьорът на Бренди изпадна в див ужас, след което го обзе творчески порив, намерил израз в асиметрична подстрижка, с която Бренди напомняше на шикозна французойка. След маникюр и едно хубаво пазаруване на двете с Тифани животът вече не им се струваше чак толкова скапан.

Разговорът с Ким изобщо не ги успокои — Ким беше лудо влюбена и макар че се опитваше да им съчувства, беше ясно, че никакъв облак не може да помрачи щастието й.