Бедствие на високи токчета

Но Бренди и Тифани се бяха позабавлявали, и ако Бренди проливаше реки от сълзи, маскирани като гневни изблици, никога не си го изкарваше на майка си.

Сега, на влизане в сградата на кантората, пазачът я пропусна, без да провери самоличността й.

— Но моля ви се, госпожице Майкълс. Знам коя сте.

Тя кимна усмихнато; след инцидента с асансьора сигурно всеки пазач знаеше името й.

Притвори клепачи, докато кабинката я отнасяше на двайсет и седмия етаж, и се помъчи да не мисли за пропадането. Проблемът беше, че щом изпразнеше съзнанието си, това извикваше спомена как лежи на пода, а Роберто свършва между краката й, обзет от великолепна, яростна сласт. Също и спомена, когато си даде сметка, че го обича.

Но какво от това, след като той се оказа лъжлив негодник?

Когато постави този въпрос пред майка си, Тифани махна към цветята и подаръците с думите:

— Може и да е лъжлив негодник, но е лъжлив негодник с отличен вкус.

Бренди беше погледнала отворените кутии с бижута, изящни кристални украшения и книги, подбрани специално за нея.

— Няма да задържим тези неща.

Отговорът на Тифани направо я остави без дъх:

— Но, скъпа, не бива да допускаме нашата неприязън да ни развали удоволствието от подаръците. Целта е да нараним него, не себе си.

Бренди не знаеше как да оспори това.

Вратите на асансьора се отвориха и някой извика:

— Тя е тук!

Тя отвори очи и видя, че коридорът гъмжи от хора — юристи, адвокати, секретарки, — които я гледат втренчено. Бренди се приготви за нова порция проблеми и вместо това чу нещо, което никога не бе очаквала да чуе от тях: овации.

На подбив ли я взимаха? Това някаква шега ли беше?

Бренди предпазливо излезе от асансьора и премина покрай кордона от усмихнати лица.

Даяна Клим подскачаше, докато ръкопляскаше.

Тип Джоуел радостно размаха юмрук, когато Бренди мина покрай него.

Дори Санджин се усмихваше и пляскаше — хладно, но все пак пляскаше.

А щом Глен извика: „Добра работа, Бренди!“, тя вече не се съмняваше, че асансьорът се е разбил, а тя е мъртва и се намира в нещо като чистилище.

Гледката на Шона Милър, която я чакаше пред кабинката й, стискайки някаква преписка, донякъде я отрезви. Шона я мразеше. Щеше да й каже какво става, без да разкрасява нищо.

— Какво ги е прихванало всички? — запита я Бренди.

— Видяхме снимките. Прочетохме репортажа. О, господи, сигурно си била страшно уплашена, но изглеждаш така, сякаш окото ти няма да мигне.

Бренди се ококори.

— Снимките? Репортажа?

— Вчера следобед получихме комюникето, а днес сутринта статията беше излязла в уебсайта на „Чикаго Трибюн“. — Тя издърпа Бренди в кабинката си и посочи компютъра. — Има те във

вестника

.

Точно в центъра на електронната страница бяха поместени две снимки на Бренди: на едната тя изглеждаше грациозна и изискана в прегръдката на Роберто, докато танцуваха танго, а на другата — спокойна и съсредоточена, докато се целеше в Джоузеф.

Бренди се отпусна на стола на Шона.

— Къде…? Как…? — Тя започна бързо да чете статията:

„Бренди Майкълс, новото попълнение на «Макграт и Линдоберт»… помогна на големия бизнесмен граф Роберто Бартолини в операция под прикритие, която трябваше да осуети плана за кражба на Пламъка на Романови… Подземният бос Мосимо Фосера арестуван… Според изявление на ФБР агента Ейдън Тучман: «С голям риск за живота си г-ца Майкълс се намеси в стълкновението и отстрани заплаха за операцията с ритник в гръдния му кош, а когато бандитът пак се опита да попречи, тя се видя принудена да го застреля… хладнокръвна при опасност…».“

— Не мога да повярвам. — Най-неочаквано Бренди се беше превърнала от лековерна жена в героиня.

— Снимката, на която прострелваш бандита, е много яка. Възхищавам ти се!

— Ох… Благодаря. — Снимката навярно беше направена от охранителните камери или от внедрените агенти на ФБР. Бренди не знаеше, защото никой не я беше осведомил. Независимо какво пишеше в „Трибюн“, Роберто я беше направил на глупачка. Но при положение че репортажът във вестника отстраняваше тръните от пътя й в „Макграт и Линдоберт“, не беше редно да се оплаква.

— Щом става дума за Роберто Бартолини, и ти щеше да помогнеш в операцията. — Бренди се изправи. — От моя страна това не беше саможертва.

— Друг път. Успяла си да го придружиш на няколко партита, а той е парче. Но ако от ФБР ми кажеха, че ще има стрелба, щях моментално да си обера крушите. Не си струва да те убият заради него!

— Щом казваш. — Бренди не биваше да разсъждава по този начин.

На минаване край кабинета на госпожа Пеликан възрастната жена я повика:

— Госпожице Майкълс, може ли за момент?