Бялата стока

Проведе кратък разговор с шофьора на испански. Скоро спряха пред група ниски сгради, които заобикаляха плажа и приличаха на съвременен хотел. Промяната се хареса на Кат. Беше започнал да мисли, че в Колумбия имаше само занемарени хотели като „Екселсиор“ и бараки на контрабандисти. Регистрира се на гишето с паспорта на Елис. Не след дълго се намираха в удобен апартамент с две спални и дори с климатична инсталация.

— Искам да поспя, преди да слезем в града — прозя се Блуи.

— Аз ще проверя дали долу в магазинчето имат бански — каза Кат, като гледаше към синьото Карибско море. Не се беше къпал тази сутрин и се чувстваше мръсен. Преоблече се и излезе в някакъв двор с басейн и бар от тръстика. Всичко това, макар и нормално, изглеждаше странно след последните два дни. Излезе на плажа, пусна кърпата и затича към водата. Беше чудесно. Навлезе на стотина метра в морето и започна да плува насам-натам покрай плажа около половин час. Приятно му беше да се раздвижи.

Когато излезе на брега, се просна на пясъка и си поръча една пиня колада. Изпи сладката ледена напитка с ром за рекордно късо време и се опъна върху кърпата. Почувства се почти като във ваканция. По-надолу деца строяха пясъчна крепост, а майките им разговаряха под голям чадър. Една привлекателна жена с къса черна коса излезе от морето и седна на около двадесет и пет метра от него. Беше жива и атлетична и Кат реши, че е към тридесетте. Жената се избърса, а след това седна и започна да нанася лосион по раменете си. Изведнъж Кат изпита желание да я заговори, но се въздържа. Дали тя говореше английски? Пък и откога не беше заговарял жена? Той и Кейти се бяха оженили веднага след завършването на колежа и Кат никога не е имал нужда от друга жена. Внезапният му порив беше силен и доста го изненада. Това не беше ли някакъв признак на съвземане? Не! Нищо не би могло да се заличи, докато не намери Джинкс, сигурен беше в това.

Задряма и когато се събуди, тя си беше отишла. Почувства облекчение. Стана, изчисти пясъка от себе си и отиде на бара. Чернокосата седеше на една маса. Кат си поръча сандвич и една бира и се опита да не мисли за нея.

Появи се и Блуи, който си поръча сандвич. Изглеждаше освежен.

— Много готина женска — каза той, като посочи жената.

— Така ли изразявате одобрение в Австралия? — засмя се Кат.

— Точно така, приятел. Винаги съм намирал латиноамериканките за много готини, а ти забравяш къде съм бил през последните две години.

— Вярно. Действай, ако си в настроение.

— Не съм неин тип — каза печално Блуи. — След толкова житейски опит зная кои са жените, които ми се навиват, а тя не е от тях. Пък и аз не съм сигурен, че тя е мой тип. Прекалено е изискана.

— Щом казваш, Блуи.

Довършиха сандвичите си.

— Ще ли ти се да нахълтаме в Санта Марта и да се поогледаме?

Кат отправи последен поглед към жената и се съгласи.

— Окей. Хайде.

Ще мисли за жени, след като намери Джинкс.

Взеха кола под наем от рецепцията и заминаха за града. Беше по-оживен, отколкото Кат го помнеше. При първото си посещение беше стигнал само до пристанищната зона, а сега влизаха в града откъм сушата и тук изглеждаше съвсем различен. Минаха покрай катедралата, а след това и край някакъв нашарен стар локомотив близо до гарата. Кат не се чувстваше като турист. Безпокойството му растеше. Беше се върнал там, където започна всичко.

Блуи паркира близо до катедралата.

— Хайде да се поогледаме и да видим дали ще срещнем някой познат.

В продължение на час се разхождаха бавно из града и надникваха в кръчмите. Търсеха познати лица. Кат очакваше да срещне Дени, седнал на някоя маса на тротоара с чаша в ръка. Това не се случи. Върнаха се в колата, отидоха до пристанището и паркираха отново.

— Покажи ми къде срещна Дени — каза Блуи.

Пристанището беше отделено от големия площад с верижна ограда. На нея имаше врата, охранявана от млад полицай, който не ги спря. Кат отведе Блуи до мястото, на което бяха вързали яхтата. Загледа се в ръждивата стълба, по която се беше изкачил последния път. Към нея беше завързана една рибарска лодка. Нещо му заседна на гърлото.

— Я да поразпитам — каза Блуи, като заговори един човек, който боядисваше с жълта боя някакъв ръждив двигател за лодка. Мъжът кимна с глава. Блуи преведе:

— Познава Дени, но не го е виждал от доста време — няколко месеца. — Блуи запита още нещо и получи отрицателен отговор. — Не познава оня, когото наричаш Пирата, нито пък спортна яхта, наречена „Санта Мария“.

Продължиха по бетонния пристан, където бяха навързани няколко чуждестранни яхти. Кат изпита желание да отиде при скиперите им и да им каже да се омитат от Санта Марта. Блуи се приближи към някакви хора и поговори с един млад рибар. На Кат му се стори, че когато спомена името „Санта Мария“, той му даде положителен отговор.

Блуи му благодари и се върна при Кат.

— Казва, че е видял такава яхта преди по-малко от месец, закотвена в Гуаирача, рибарско село на седем или осем километра източно оттук. Сигурен е. Да тръгваме.