Бялата стока

— Разрешете ми да видя други документи.

Кат подаде на мъжа портфейла си, където бяха шофьорската книжка на името на Елис и кредитните карти. Какво да прави сега? Дали Варгас ще уреди друга среща, след като разбере, че Кат е пипнат от полицията? Сигурно е, че той наблюдава всичко това.

— Имате ли визитна картичка?

Кат му подаде една.

Мъжът я разгледа отблизо.

— Въоръжен ли сте?

— Разбира се, че не.

— Разкопчайте якето си, моля.

Кат разкопча якето си и го отвори.

— Какво има в левия вътрешен джоб на якето ви, мистър Елис?

Кат трепна неволно. Ако полицаят види парите, ще го арестуват. Само търговец на наркотици може да носи толкова много със себе си.

— Плик — отговори Кат.

— Какво има в него?

— Пътните ми разноски.

— Моля, поставете го на масата.

Кат извади дебелия плик и го сложи на масата пред себе си. Полицаят го отвори, повдигна вежди и опипа пачките. Сложи парите в джоба си, след като побутна паспорта и портфейла през масата.

— Това обир ли е? — запита Кат. — Това ли прави полицията в тази страна?

Мъжът се усмихна и каза:

— Аз съм Варгас. Вдругиден в пет следобед бъдете на бара в „Парадор Тикуня“ в Летиция. Носете деветстотин хиляди долара със себе си.

Без да кажат нищо повече, двамата мъже станаха и си отидоха.

Кат си допи питието и се опита да успокои нервите си. Нещата не се развиха така, както очакваше. Подписа чек и се върна в апартамента си. Затвори вратата и набра номера на Гомес.

— Тук е Катлидж.

— Добре ли си? — запита тревожно Гомес. — Моят човек каза, че си бил проверяван от полицията.

— Беше Варгас. Трябва да бъда в някакво заведение в Летиция, наречено „Парадор Тикуня“, вдругиден в пет следобед и да нося остатъка от милиона.

— Какво те пита?

— Поиска да се легитимирам и да му кажа по каква работа съм тук. Доста усърдно разглежда документите ми.

Кат погледна към вратата на спалнята. Когато излезе, тя беше отворена. Вероятно камериерката е била тук, за да оправи леглата, защото сега я намираше затворена.

— Добре — каза Гомес. — Наспи се добре и ела утре в девет сутринта в посолството. Питай за Бергман. Ще направим някои планове.

Гомес затвори телефона, преди той да се опита да каже нещо.

Кат отново погледна към вратата на спалнята. Под нея не се виждаше светлина, а той беше оставил лампата включена. Малката му брезентова чанта лежеше на бюрото в хола. Отиде до нея, намери пистолета на Блуи и провери дали е зареден. Върна се при телефона и без да вдига слушалката, набра 0.

— Ало, операторът ли е? Искам да се обадя до Съединените щати — каза той и даде номера. — Да, ще почакам.

Изхлузи обувките си и отиде бързо до вратата на спалнята, като дишаше ускорено. Знаеше, че ако се колебае, не би могъл да го направи, и затова отвори вратата и насочи пистолета пред себе си.

Някой седеше на леглото в тъмната стая, някаква жена. Намери ключа за лампата и го завъртя. Лампата освети стаята и Кат установи, че е насочил пистолета към водещата танцьорка и певица от състава на „Тропикана“. Той замръзна на мястото си. Беше изненадан и не можеше да говори.

— Господи! — дочу някакъв глас вляво.

Кат се завъртя с насочен напред пистолет. На вратата на банята стоеше Met, завита в хавлиена кърпа. Отпусна пистолета и запита:

— Какво става? Къде беше?

Радваше се, че я вижда, но и го беше яд, че толкова време я нямаше.

— Бях заета — отвърна тя. Отиде до него, взе пистолета от ръката му и го остави на шкафчето. — Бари Хеджър не ти ли предаде съобщението ми?

— Какво съобщение? — запита Кат, все още задъхан.

— О, разбирам какво е станало — каза Мег и седна на леглото. — Когато полицаите от аерогарата ти се нахвърлиха, аз се обадих на Хеджър.

— Знам за това — каза Кат. — Благодаря. Иначе щяха да ми се случат много неприятни неща.

— Не можех да направя нищо сама и затова чаках пред затвора, докато Хеджър дойде с линейката и те откара. На следващата сутрин се обадих, за да разбера как си. Хеджър каза, че са те били лошо и ще останеш в болницата на посолството няколко дни.

— Не ми е предавал, че си се обаждала втори път. Защо не ми остави бележка или някакво съобщение?

— Мислех, че ще се върна, преди да излезеш от болницата. Съжалявам, ти сигурно си се тревожил за мен.

— Да, точно така.

— О, прости ми. Кат, това е приятелката ми, Марибел Иноченто.

Кат се обърна към жената на другото легло.

— Здравейте. Гледах ви в представлението тази вечер. Бяхте прекрасна.

Жената се усмихна безизразно и запита:

— Que?

33

Мег преведе, а тя се усмихна отново и отговори на лош английски:

— Благодаря ви!

Мег представи Кат на испански.

— Къде сте се запознали? — попита Кат.

— Преди три години отидох в Хавана за интервю с Фидел Кастро. Бях в „Тропикана“, а Кастро отлагаше интервюто, та останах две седмици. С Марибел се срещнах на плажа и се сближихме.

— Значи сега имате малка приятелска среща?

— Не точно това — отговори Мег. — Марибел иска да емигрира от Куба.

— В Колумбия ли?

— Е, в Съединените щати.

Марибел отправи ослепителна усмивка към Кат.