Бялата стока

Той си помисли, че наистина е разкошна. Черна като смола коса, прекрасна кожа и невероятно бели зъби. Едва сега забеляза, че носеше пеньоар, който не беше стегнат добре и голяма част от гърдите й се виждаха.

— Не разбирам — каза той на Мег. — Как може да се избяга за Щатите от Богота?

— Работя по въпроса — каза Мег. — Баща й е в Маями. Избягал от Куба преди години и оттогава се опитва да измъкне и Марибел. Свързах се с американския консул в посолството. Той не обеща нищо предварително, но намекна, че ако тя напусне трупата и изрази официално желание да замине за Щатите, може да се направи нещо. Тя е голяма звезда в Куба. Администрацията на Рейгън може да превърне в страхотно шоу бягството й.

— И каква е следващата стъпка?

— Трябва да я измъкнем от хотела и да я заведем в посолството.

— Говориш така, сякаш тя трябва да бъде изнесена в коша с прането. Не може ли просто да слезе и да вземе едно такси.

Мег пое дъх и погледна към тавана.

Кат изпита неприятно чувство и запита:

— Е?

— Малко по-сложно е. С трупата пътуват четирима от тайната полиция, за да предотвратяват такива неща.

„Мама му стара!“ — изруга той наум.

— Как се измъкнахте от тях?

— Беше сравнително лесно. Трупата е настанена два етажа по-долу. Аз бях зад сцената и когато представлението свърши и всички тръгнаха надолу, успях да я кача в асансьора и слязохме на този етаж.

— Господи! Четиримата полицаи не ви ли видяха?

— Те се качиха на асансьора преди нас. Ние тръгнахме няколко секунди след тях и сигурно не са видели на кой етаж е спрял асансьорът. Може би си мислят, че сме напуснали хотела.

Някой почука на вратата на апартамента.

Кат подскочи и каза:

— Може би.

Мег каза нещо бързо на Марибел и се отправиха към банята.

— Разкарай го, който и да е той. — Мег затвори вратата на банята.

Кат взе пистолета и го бутна отзад в колана си. Когато отвори вратата, един набит латиноамериканец започна да му говори на испански.

— Съжалявам, не говоря испански.

— Охрана на хотела — каза на английски мъжът. — Търсим две жени, които обраха наш клиент в ресторанта на последния етаж. Трябва да претърся стаята ви.

— Боя се… — каза Кат, но мъжът вече беше минал покрай него. Огледа бързо кухнята, след това хола и се насочи към спалнята.

— Хей, почакай — извика Кат. — Жена ми е вътре.

Мъжът дори не забави крачка. Отиде до вратата и я отвори рязко. Мег стоеше пред огледалото с пеньоара на Марибел и с увита кърпа около главата. Лицето й беше намазано с бял крем. Тя започна да бълва нещо на испански.

Изненадан, мъжът пристъпи назад. Кат застана пред него и извика:

— Добре, а сега се омитай!

Мег продължаваше да крещи отвътре. Кат държеше ръцете си до тялото си, но бутна мъжа с гърдите си.

— Махай се от стаята ми или ще извикам полицията.

Кубинецът се обърна и излезе. Кат заключи вратата и постави верижката. Облегна се на вратата, като държеше лицето си с ръце. Какво още може да му се случи за една вечер? Успокои се и се върна в спалнята.

— Какво имаш на лицето си? — запита той Мег, като я последва към банята. — Никога не съм те виждал да използваш такъв крем.

— Паста за зъби — отговори тя, докато се плискаше с вода. — Това беше единственото нещо подръка.

Мег каза нещо на испански, вратата от матово стъкло на ваната се плъзна и Марибел се показа гола, без ни най-малко да се притеснява от това. Двете се засмяха и се прегърнаха.

Кат се върна в спалнята, но му беше трудно да свали очите си от удивителното тяло на Марибел. Жените го последваха. Марибел, вече облечена в пеньоара, но не го беше завързала добре и това влудяваше Кат.

Мег обясни със спокоен тон:

— Утре сутринта ще намерим начин да я заведем в посолството. Може да остане тук тази вечер, нали? Има две легла. Тя може да спи на едното, а ги на другото.

Кат каза:

— Всичко много се обърква и става прекалено шантаво за мен.

— Чуй ме — започна Мег. — Зная, че се тревожиш за Джинкс, аз също се тревожа, но това няма да ни забави.

— Не знаеш какво се случи от последната ни среща насам. Имам да ти разказвам много неща.

— Трябва ли да предприемем нещо сега?

— А, не, но…

Мег сложи ръка на бузата му.

— Кат, трябва да отведем Марибел при баща й. Мисля, можеш да разбереш, че това е важно за тях.

— Да, добре, съгласен съм. Господи! Какъв ден!

— И какво се случи, докато ме нямаше?

Кат наля бренди за тримата и разказа всичко на Мег.

— Значи отиваме в Летиция?

— Аз отивам в Летиция.

— Слушай, Кат — каза твърдо Мег. — Свикни с това. Идвам с теб, където и да отидеш. Отиваш в Летиция, аз също. Това е. Не знаеш езика, спомняш ли си това? Все още се нуждаеш от помощта ми. Каквото и да става, повече няма да те изпусна от погледа си.

Кат гаврътна брендито си и наля още по едно.

— Бог ми е свидетел, че предпочитам да дойдеш с мен. Не бих стигнал дотук сам. — После стана и каза: — Виж какво, трябва да се наспя. Съсипан съм.

Отиде в спалнята, съблече се и се пъхна бързо в леглото. Винаги спеше гол и нямаше пижама.