Бялата стока

Шепотът и смехът на двете жени не му попречиха да заспи мигновено. Беше прекалено уморен, за да може да мисли за Варгас или Марибел, за Хеджър, Бергман или Гомес. Да вървят по дяволите! Ако искаше да остане с всичкия си, трябваше да спи.

25.

Кат се облегна на стената на асансьора и погледна двете жени, застанали срещу него. Марибел беше с блед грим и червило, а косата й беше навита в толкова стегнат кок, че той се чудеше как изобщо можеше да мига. Носеше очила с тежки рамки от черупка на костенурка и практични обувки. Фигурата й се криеше под скромен шлифер. Мег се беше постарала да намери достатъчно парцали, за да я превърне в безинтересна на вид жена, а това според Кат не беше никак лесно. От друга страна, Мег приличаше на Кармен Миранда

34

без плодовете. Гримът й беше пъстроцветен, косата буйна, с тясна пола и екстравагантни очила. Не изглеждаше много като Марибел, но ефектът беше страхотен.

Стигнаха на приземния етаж, Кат пое дълбоко дъх и излезе пръв. Отиде бързо до края на редицата асансьори и погледна във фоайето. Видя тримата кубински полицаи, които не стояха на главния вход на хотела, но бяха достатъчно близо, за да могат да дойдат там веднага. Четвъртият полицай се беше разположил до втория вход в близост до гишето на авиолинията.

Кат се обърна и даде знак на Мег, която пое въздух надълбоко и тръгна през фоайето към главния вход, като почти тичаше. Ефектът върху кубинците беше поразителен. След като се насочи към въртящата врата, те се струпаха около нея от всички страни. Тя изписка и удари единия с тежката си чанта, от което той се олюля.

Четвъртият кубинец напусна поста си и се притече на помощ на останалите, като без съмнение се опасяваше, че ще изпусне схватката и наградата за залавянето на беглец.

Кат и Марибел, хванати под ръка, се появиха от коридора с асансьорите и тръгнаха небрежно към втория изход. Когато минаха през фоайето, започнаха да зяпат към суматохата. Щяха да изглеждат много странно, ако не зяпаха. Миг след това бяха извън хотела и се качиха в едно такси.

— Американското посолство — каза Кат, а Марибел повтори същото на испански.

Стисна ръката на Кат и се облегна на рамото му, като повтаряше:

— Благодаря ви, благодаря ви!

Кат потупа ръката й.

— Всичко е наред. Скоро ще бъдем в посолството.

— Благодаря ви, благодаря ви! — повтори тя и преди Кат да реагира, залепи една целувка на устните му.

Кат направи всичко възможно, за да я успокои, като избърса с ръка червилото от устните си. Не след дълго таксито спря до същата задна врата, през която неотдавна линейката го беше докарала. Кандис Лий, придружена от един морски пехотинец и някакъв мъж, ги очакваше. Кат предаде Марибел на Кандис и служителя и ги последва.

От канцеларията на Бъз Бергман позвъни до „Текуендама“ и поиска да го свържат с апартамента му. За негово успокоение отговори Мег.

— Добре ли си? — запита Кат.

— О, да! Не съм се забавлявала така от години! Извикахме управителя, местната полиция, портиера — всички се включиха. Сигурно не си виждал латиноамериканец да се изчервява така, както тези! Марибел в безопасност ли е?

— Да. Сега е в канцеларията на консула и се занимават с някакви книжа. Мисля, че вече е разговаряла с баща си.

— Добре. Сега слушай! Кога трябва да заминем за Летиция?

— Искам да излетя утре сутринта точно в осем, ясно ли е?

— Ясно е, но може да не се видим дотогава. Имам да свърша някои неща, но няма да изпусна самолета, вярвай ми.

— Ще се видим там — каза Кат и затвори.

Бари Хеджър влезе в стаята с един куфар в ръка.

— Добро утро! — поздрави той. — Готов ли си за малко шпионско оборудване?

— Да, защо не? — отвърна Кат.

Хеджър отвори куфара и извади един голям транзистор „Сони“.

— Така — каза той. — Тук имаме едно обикновено многовълново радио, нали? — Включи го и завъртя копчето за станциите. От радиото се дочуха смесени гласове и статични смущения.

— Но — продължи Хеджър — ако изтеглиш копчето и го завъртиш обратно на часовниковата стрелка — и той демонстрира, — получаваш предавател, който излъчва сигнал, лесно доловим от системата за автоматично намиране на посоката на всеки самолет.

Кат се опита да включи радиото, както беше инструктиран.

— Само това ли е? — запита той. — Просто да го включа ли?

— Не съвсем. Трябва да бъдеш на открито, далеч от големи постройки, които може да смущават сигнала, и да изтеглиш антената докрай, разбра ли?

— Да. Какъв диапазон има това нещо?

— Около четиридесет мили за самолет на две хиляди мили и повече за по-големите надморски височини.

— Не е много.

— Достатъчно, за да свърши работа. Ние ще прелитаме, над Трапеца през определени интервали от момента, в който тръгнеш от Летиция за базата на Принс. Колумбийското поделение ще бъде разположено в една военна база в Бразилия, отвъд границата през река Амазонка. Ето тук. — И той посочи една точка на картата, надолу по течението на реката. — На батерии радиото може да излъчва в продължение на един час, ако, разбира се, не прекараш твърде много време в слушане на рокендрол. Пази това нещо, защото иначе ще трябва да търсиш телефонна кабина.