Бялата стока

— Точно така — каза Мег. — Какво можем да направим?

Кат отиде до леглото си и извади радиото на Хеджър.

— Това е указателен маяк. Когато вземем Джинкс, трябва да го включим и да се крием, докато пристигне кавалерията. Ще ни търсят.

— Господи! — каза Мег. — Дано!

Малко след седем часа Кат и Мег напуснаха вилата и се отправиха към голямата къща. Небето над тях беше още светло, но в сенките на гигантските дървета беше почти тъмно. Следваха пътеката. Други мъже също излязоха от вилите си и тръгнаха пред или зад тях. Въздухът все още беше тежък и горещ и Кат се потеше, но не само от жегата. Искаше да се отдели и да започне да търси дъщеря си. Мег хвана ръката му, сякаш знаеше за какво си мисли.

Прекосиха верандата и влязоха в къщата. Голямото фоайе беше осветено от полилей със сложни орнаменти. Двадесет-тридесет човека се хранеха на бара и на масите, отрупани с ястия и добре подредени. Кат предположи, че стопанинът има хладилно помещение, защото един голям съд съдържаше към пет килограма хайвер.

Хората бяха добре облечени, но изглеждаха малко унили. Когато Кат и Мег достигнаха бара, един висок мъж, който се потеше във фино ушит дебел вълнен костюм и говореше с акцент на англичанин от по-горните класи, си поръча джин и тоник с много лед. Взеха си напитки и храна и застанаха в един ъгъл на стаята, като започнаха да разглеждат отблизо новите си колеги. Кат видя хора, които вече познаваше.

В другия край на стаята, в центъра на малка група, стоеше Стантън Майкъл Принс, който сипеше усмивки и чар наляво и надясно, а опашката му се тръскаше, когато се обръщаше към някого. В края на тази групичка, като наблюдаваше внимателно не Принс, а хората около него, стоеше Дени. Стомахът на Кат се сви, когато очите на Дени се спряха върху него. Няма значение, че беше загубил тегло и беше без брада. Сега ще го разпознаят и тревогата ще бъде вдигната. Погледът на Дени се отмести. Той не реагира и Кат отново започна да диша спокойно.

Когато се беше запознал с президента на Щатите, беше забелязал, че охраната му никога не гледаше в него. Гледаха в тълпата, както правеше сега и Дени. Кат знаеше, че той е въоръжен.

Очите му бяха привлечени от раздвижване на стълбището, водещо към горния етаж. Осем-девет момичета, всичките красиви и прекрасно облечени, слизаха надолу. Само след миг Кат осъзна, че последната от тях, високата красавица в тясноскроена рокля без презрамки, беше Джинкс.

Стоеше прикован и не можеше да откъсне очи от нея — косата й беше станала по-дълга. Имаше повече грим от обикновено. Външният й вид не беше такъв, какъвто тя би избрала. Кат изпита особено чувство на въодушевление и болка. Беше я намерил, а не можеше да направи нищо; все още не можеше да я достигне. Ето я там, на десет метра от него, жива и доколкото можеше да види, изглеждаше съвсем добре, а той не беше в състояние да направи нищо.

Мег стисна ръката му.

— Гледай в мене — прошепна му тя.

Кат откъсна очи от Джинкс и се обърна към Мег.

— Високото момиче ли е Джинкс? — запита тя.

— Да. Всичко в нея е различно — гримът, косата, дрехите. Но това е Джинкс.

— Тогава, за бога, спри да я гледаш.

Кат се опита да не гледа точно в Джинкс, а в някой около нея. Момичетата слязоха до долния край на стълбището и се разпръснаха между мъжете, като разговаряха приятелски с тях. Джинкс продължи през групата и отиде до Принс. Той постави собственически ръка на голото й рамо и започна да я представя на тълпата.

Преди Кат да помисли каквото и да било за това, го разсея някакъв вик и раздвижване на входната врата. Група мъже влизаше и един от тях поздравяваше някого, когото познаваше. Кат се обърна натам и замръзна на мястото си. На не повече от три метра стоеше синът му Дел и го гледаше.

28.

Кат никога не беше виждал поглед като този. Дел стоеше с лице, изкривено от омраза, каквато Кат не допускаше, че синът му е способен да изпитва. Преди Дел да се помръдне, Кат знаеше, че всичко е свършено. След няколко секунди Принс щеше да узнае кой е той и защо е тук. Нямаше да има възможност да се добере до Джинкс. Единственото спасение за него и Мег беше да избягат в джунглата. Но Кат си мислеше, че не биха могли да стигнат дори и до вратата.

Някакъв мъж постави ръка на рамото на Дел и очевидно се чудеше какво има. Той се отмести и тръгна към мястото, където се намираше Принс. Кат хвана Мег за ръката и я поведе към предната врата на къщата.

— Върви и слушай — каза той, като си пробиваше път през тълпата. — Тук ме познават. Трябва да бягаме. Щом стигнем до вратата, тичай към пистата и не се бави. Иди направо в джунглата и ме чакай. Това е единственият ни шанс.

Искаше му се да е въоръжен, да има карта, храна и вода, да има поне едно джобно ножче и пет минути преднина. Нямаше нито едно от тези неща.

Погледна назад, видя Дел и спря. Той стоеше като вдървен в средата на стаята и гледаше към Принс, който беше на около пет метра от него. Кат не можеше да зърне лицето му, но разбираше, че е видял Джинкс и при това за първи път. Не би могъл да знае, че сестра му е тук. Кат стисна ръката на Мег.