Бялата стока

— Първо, стой далеч от Джинкс. Не позволявай да те вижда. Не трябва да ни вижда, докато се намира сред тълпата. Ако те види, кажи й да мълчи и стой далеч от нея. Аз ще намеря начин да я известя, че сме тук. С мене има една жена, която ми помага. Казва се Мег.

— Това е откачена работа — каза Дел.

— Зная, но няма какво да се прави. Аз трябва да измъкна Джинкс оттук и да я скрия, докато нападението отмине. Може би ще се наложи да се крием в джунглата, докато спре стрелбата. Бих искал да дойдеш с нас. Шансовете ти тук не са много добри.

Дел стоеше неподвижно и гледаше Кат.

— Ще направя следното — ще се върна в стаята и ще кажа на Анакондата всичко за това нападение. Той знае какво да прави.

— Какво може да направи? Доколкото видях, на тази среща всички бяха докарани с един хеликоптер за шестима пътници — на летището в Летиция нямаше друг. Знаеш какво ще направи Анакондата, ако му кажеш. Ще се качи на хеликоптера и ще се махне оттук, а останалите да вървят на майната си. Изборът ще бъде или колумбийската армия, или джунглата — решавай.

Дел се изсмя.

— Наистина ли мислиш, че просто ще се махне оттук и ще остави мястото да бъде разрушено? Не виждаш ли колко пари и работа са вложени?

— Дел, това място представлява малка част от богатството на този човек. Той има административна сграда и къща в Кали, които струват повече от това тук, мрежа от предприятия по цялата страна и Бог знае къде още. И знай, че не се е сдобил с тях, като е бил добър с хората.

— Майната ти! — каза Дел. Обърна се и тръгна към порталната врата.

Кат тръгна след него и когато стигна до вратата, Дел беше вътре и стоеше сам в средата на голямото фоайе. Някой беше отворил две големи врати и хората се бяха преместили в друга стая. Дел ги последва, а Кат вървеше след него. Искаше да се опита да говори отново с него, преди да достигне Принс.

Дел се беше спрял, защото вниманието му беше отвлечено от нещо. Кат застана до него в края на групата и проследи погледа му. В центъра на стаята имаше две големи кръгли маси. На едната от тях имаше огромна купчина пари — пачки от стодоларови банкноти. Другата беше отрупана със също толкова висока купчина найлонови торбички, пълни с бял прах. Кат погледна към Дел. Той изглеждаше зашеметен.

Мег подръпна ръкава на Кат и запита.

— С нас всичко наред ли е?

— Не зная — отговори Кат, като не сваляше очи от Дел. — Ние сме…

— Господа! — Гласът дойде от другия край на стаята. — Господа, моля за вашето внимание.

Кат проследи гласа и видя Варгас.

— Господа, имам удоволствието да ви представя човека, който ви доведе тук, който направи всичко това — той разпери ръце, за да посочи парите и кокаина — възможно. Господа… и дами — Анакондата!

Избухнаха бурни аплодисменти и Принс пристъпи между масите.

— Добър вечер, господа — каза усмихнат той. Махна с ръка към масата с парите. — Тук са плодовете на вашите усилия — петдесет милиона долара. — След това посочи към другата маса. — А тук са плодовете на моя труд — най-чист кокаин на стойност петдесет милиона долара. Събрали сме се тук, за да обединим усилията си и да постигнем обща печалба.

Кат чуваше за първи път Принс да говори и беше впечатлен. Гласът му беше богат и приятен, а маниерът му уверен. Той би могъл да бъде председател на някоя компания от „Форчън 500“, който се обръща към продавачите си. Всъщност Кат си помисли, че може би е точно такъв.

Принс продължи: