Бялата стока

Значи всичко беше, както си мислеше. Но каква е тази яхта? Намираше се на по-малко от петдесет ярда и Кат можа да различи ясно мъж и жена, застанали на мостика. На носа й се виждаше надпис — Santa Maria. Лодката беше намалила скоростта си значително и скиперът й имаше намерението да се приближи. Сега Кат можеше да различи лицата на екипажа. Жената, която изглеждаше доста млада, изчезна отдолу. Мъжът беше на около тридесет и пет, с брада и имаше вид на грубиян. Кат си помисли, че му е нужна само превръзка и щеше да заприлича на пират от някоя книга. Пират. Думата отекна в главата му. Обърна се. Извика с равен и ясен глас:

— Дени, моля те, слез долу и ми донеси пушката. Веднага.

— Да, сър — отвърна незабавно Дени и слезе по стълбата.

Кат се обърна към приближаващата яхта, която беше спряла на десетина ярда от десния му борд.

— Какво искате? — извика на скипера им, който беше се облегнал на кормилото и наблюдаваше Кат. Двигателят им работеше на малки обороти. Мъжът се усмихна широко, разкривайки няколко златни зъба, но не отговори. Кат помисли, че може би не говори английски. Чудеше се какво би могъл да каже, когато чу зад себе си стъпките на Дени. Обърна се и видя приближаващия се младеж с пушката. Кейти го следваше по стълбата.

— Какво има, Кат? — извика тя.

Кат протегна ръка да вземе пушката, но за негова изненада Дени отстъпи назад и я насочи срещу него.

— Сега не е време за шеги, Дени — каза Кат с пресипнал и уплашен глас, — пушката ми трябва веднага.

Дени не отговори, нито пък изражението му се промени.

Кат слезе от кърмата и тръгна към Дени. Чу Кейт да вика името му и му се стори, че някакъв плосък и тежък предмет го удари в гърдите и го тласна назад. Главата му срещна щурвала и се изпълни със страхотен рев. Кат има време само да осъзнае, че е бил прострелян, преди ревът да блокира зрението му и да направи всичко червено; преди да го натисне надолу към онова тъмно място, от което знаеше, че няма връщане. Опита да повика тези над него — Кейти! Джинкс! Успя само да изхърка, когато дъхът му го напусна и той потъна в тъмнината.

4.

Кат сънуваше. Сънуваше стъпки на тежки крака по палубата. Сънуваше викове, борба, писъци, странен смях. Изстрели. В съня му беше светло, но той не виждаше нищо. Накрая звуците отшумяха. Той отново се върна в тъмната тишина.

Усети нещо хладно, започна да кашля, задави се и се събуди от болка. Опита се да не диша. Дишането му причиняваше ужасна болка. Отново се задави и почна да кашля. Усети вкус на сол. От собствената си кръв ли се давеше? Видя нещо, някаква дума, написана накриво. „Предпазители.“ Познаваше тази дума, беше я писал. Накриво. Той не я беше писал накриво.

Гърдите му бяха във владение на болката. Той изплуваше в мъчително съзнание и потъваше отново. Долното чекмедже на навигационната маса беше обозначено с „Предпазители“. В устата му нахлу солена вода и той я изплю. Не можеше да изтърпи болката от нова кашлица. Внимателно Кат постави ръка под главата си и я повдигна над водата. Повдигаше му се, но той продължи, докато опря главата и раменете си в нещо, и си почина. Положи усилие да остане в съзнание и да се ориентира. Щом виждаше чекмеджетата под масата, значи е в кухнята. Бузата му опираше в шкафа под мивката. Около инч вода се плискаше на дъното на шкафа. Кат се почувства засегнат. Тази яхта никога не е имала вода над дъските на пода. Никога не е пропускала дори и капка.

Къде беше Кейти? Къде беше Джинкс? Яхтата се полюшваше леко. Беше тихо. Кат се почувства сам. Трябваше да направи нещо, знаеше това. Само ако можеше да си спомни. Очите му се насочиха към навигационната станция на няколко фута от него. Погледът му се разфокусира, а след това се възстанови. Нещо оранжево. Това му трябваше. Опита се да мисли и оранжевото нещо изплува в съзнанието му. Закрепено е за преградата до палубната стълба. РСУМА. Това беше думата. Какво означават тези букви? Никога не можеше да ги изрече. Винаги трябваше да се мъчи да ги запомни.

Няма значение. Не си спомняй. Просто се добери до проклетото нещо. Той опита да се придвижи по безболезнен начин. Оказа се, че няма такъв. Ще трябва да се движи дори и да го боли. Изправи се с усилие и се облегна на шкафа със свити колене. Проблемът беше, че трябваше да диша, а това му причиняваше болка.

Точно пред него се намираше шкафът с непромокаемите облекла и една жълта мушама висеше към него. Защо към него? Трябва да виси право надолу. Яхтата се накланя напред, ето защо. Кат хвана мушамата с две ръце. Сигурен беше, че ще има сили да направи това само веднъж. Бавно и със стенания той се изправи, докато ходилата му се оказаха под него. Изправи крака. Едва тогава видя кръвта по тялото си. Гърдите му бяха яркочервени. Джинсите му бяха накиснати и потъмнели. Не мисли за това. Не сега. РСУМА. Какво означават тези букви?