Бялата стока

Кат почти можеше да протегне ръка и да го докосне. Намираше се на два-три фута в посока нагоре. Трябваше да се придърпа отново. Притегли се по мушамата, докато се облегна на шкафа. Краката му все още бяха стегнати и го държаха изправен. Прехвърли ръка над последната пръчка на стълбата и се повлече встрани. Не можеше да се хване с ръцете си. Нямаше сили да ги стисне в юмрук.

Този път достигна РСУМА. Улови го, но той беше закрепен със стоманена лента, на която имаше закопчалка. Пръстите му не искаха да я отворят. Най-напред трябва да включи прекъсвача. Можеше да го направи. Включи го. Сега закопчалката. Пъхна пръст под нея. Приличаше на кутия с безалкохолна напитка. Винаги е имал проблеми с тези неща. Натисна по-силно. Боже! Как боли! Но да усети болка на друго място беше почти облекчение. Закопчалката помръдна, а след това се отвори и оранжевото нещо падна.

Кат беше изненадан, че успя да го хване. Приближи го до устата си и захапа края му. Какво значеше тази дума? Не е важно. Тегли или всичко е свършено! Нямаше да изкара още дълго, знаеше. Захапа метала и изпъна ръката си. Хромираната тръба се изтегли леко. Включи! Тръбата да бъде изтеглена! Ето. Внимателно Кат протегна ръце над прага на пътеката и постави РСУМА на пода на кабината. Готово.

Кейти и Джинкс.

Трябва да са на палубата. О, господи. Няма да се добере до кабината, нямаше сили. А трябва. Трябваше да го стори веднага, както беше направил с придърпването по мушамата. Стори го, но организмът му се възпротиви и той повърна. Кат лежеше на пода на кабината сред гъстата локва от снощната си вечеря и опитваше да не диша, защото от дишането го болеше много силно.

Скоро за своя изненада той беше в състояние да се изправи в седнало положение. Нещо го убиваше в гърба. Кат постави РСУМА на седалката и започна да гледа мигащата червена лампичка. Трябваше да потърси Кейти и Джинкс на палубата. Успя да се изправи на колене, с лице, обърнато към стълбата. Не бяха на палубата. Няма ги. Онези хора ги бяха отвлекли.

Защо?

Отпусна се върху петите си и започна да оглежда кабината с неразбиращ поглед. Най-напред видя водата, беше повече от инч. „Катбърд“ потъваше с носа напред и форпикът вече беше наводнен.

Следващото нещо, което видя, го накара да стисне очи. Извърна се и с тихо скимтене се сви на топка върху пода. Опитваше се да изтрие тази гледка, която щеше да го следва завинаги. Не би могъл да я забрави. Мозъкът проектира образите върху клепачите му, щампова ги завинаги на място, където не можеше да ги изтрие. Кейти лежеше върху кушетката от лявата страна на палубата с вдигната до раменете нощница и оголени гърди. Главата й беше притисната под ъгъл до предната преграда, а устата й — отворена. Лицето й беше опръскано с кръв. Кръвта се стичаше на съсиреци от устата й и по преградата, чак до надигащата се вода. В сърцето си Кат нямаше дори и най-слаба надежда, че тя е жива.

Джинкс, просната по лице върху масата, лежеше с крака, насочени към него. Лицето й, слава богу, не се виждаше. Задната част на главата й беше смазана. Краката й бяха разтворени и по тях имаше кръв. На дупето й, върху кожата, останала бяла от бикините, имаше отпечатък от голяма ръка. Не нейната ръка, а на някой, застанал зад нея. Отпечатък с нейната кръв.

Погледна към небето, молейки се за безсъзнание, но то не идваше. Още не. Мозъкът му трескаво започна да търси нещо друго, нещо, което да изтрие гледката.

РСУМА. Какво значеха тези проклети букви? Да, досети се! Радиосигнал за указване местоположението на аварията.

А какво означаваха тези думи? Не можеше да мисли повече. Отдаде се с благодарност на надигащата се червена тъмнина.

5.

Кат се събуди леко. Беше смайващо студено за този климат. Около него всичко беше бяло. Много бяло.

Обзе го паника, опита се да се изправи, но не можа. Чувстваше се много слаб. Какво става? Не можеше да се успокои. Огледа стаята, за да разбере къде се намира. Очевидно беше в болница. В стаята имаше още три легла. Всичките бяха празни и неоправени. На стойката до него имаше съд с прозрачна течност, която с помощта на една игла се вливаше в ръката му. Халюцинации ли беше имал? Дали всичко това не беше някакъв ужасен сън? Сложи ръка на гърдите си. Напипа гъсто навити бинтове. Натисна леко и изпита остра, пронизваща болка. Не сънува. Беше истина и за съжаление си спомняше всичко без никакви затруднения.

Откри до главата си звънец и го натисна. След миг някаква латиноамериканка, явно медицинска сестра, влетя в стаята.

— Вие сте буден? — каза тя.

Кат си помисли, че въпросът звучеше глупаво. Опита се да говори, но гърлото и езикът му бяха сухи като хартия. Нищо не излезе. Сестрата усети това и му наля чаша вода от термоса до леглото, сложи в нея една стъклена сламка и му я подаде. Кат отпи малко хладка вода и изплакна устата си, докато усещането за суха хартия изчезна.

— Къде съм? — успя да запита.

— Намирате се в Куба — отговори жената. Имаше съвсем слаб акцент.

— Семейството ми? — промълви той. Имаше право да знае дали случилото се беше истина.

Лицето й трепна.