Бялата стока

Кат вдигна рамене. Изглежда, щеше да е по-добре да се придържа към истината.

— Отидох до тоалетната.

— Колко време прекара там?

— Мисля, че около две минути. Колкото ми бяха необходими.

— Имаше ли още някой в тоалетната?

— Не… впрочем един мъж влезе, когато аз излизах.

— Опиши го, моля те.

— Не му обърнах внимание. Просто на излизане се разминахме.

— Опиши го колкото си спомняш.

— Ами беше млад, по-нисък от мен, с руса, не много дълга коса. Боя се, че не мога да ви кажа повече.

— Говори ли с него?

— Не.

— Какво направи, когато излезе от тоалетната?

— Върнах се в дискотеката и гледах.

— В кой момент на представлението беше това?

— Ами отначало имаше двама мъже и една жена, а след това две жени и един мъж.

— Разговаря ли с някого, докато беше там?

— Не.

— Познаваше ли някого там?

— Беше доста тъмно, мигаха разни светлини. Пък и вниманието ми беше погълнато от шоуто.

Принс се усмихна.

— Да. Разбирам това. Какво прави, когато представлението свърши?

— Не останах до края. Исках да се върна във вилата — каза Кат и успя да се усмихне. — Напуснах малко след като започна втората двойка.

— Притежаваш ли автоматичен пистолет с калибър девет милиметра? — запита Принс.

— До снощи имах „Магнум 357“.

Принс се намръщи.

— Разбира се. Снощният обир във вилата ти. Какво ти липсва?

— Само пистолетът и един транзистор.

— Имаше ли други ценности?

— Да. Предполагам, че крадецът е избягал, когато мис Гарсия се е върнала.

Принс запита Варгас:

— Какви мерки си предприел?

— Персоналът е на разпит — отвърна не много убедително той.

Принс се обърна към Кат.

— Моля да ме извиниш — каза Принс на Кат. — Но разбираш, че всеки, който е бил на дискотеката, трябва да бъде разпитан.

Кат вдигна рамене.

— Ясно ми е. Бих желал да получа пистолета си, когато го намерите.

— А транзистора?

— Мога да си купя транзистор отвсякъде — отвърна Кат, — но не искам да стоя в тази страна без пистолет.

— Разбира се — каза Принс. Обърна се, качи краката си на дивана и намести една възглавница зад гърба си. — Имам още един въпрос към теб и искам изчерпателен отговор.

— Какво ви интересува? — запита Кат.

— Защо мислиш, че името ми е Принс?

Кат вдигна рязко глава.

— Прощавайте, но не се ли казвате така? — запита той, като се стараеше да печели време. Беше сбъркал някъде, но къде? След миг си спомни, че се беше изпуснал пред Варгас, когато докладва за обира.

— Къде чу това име? — настоя Принс.

— На снощния прием. Може и да не съм чул добре.

— От кого?

Кат сбръчка челото си.

— Не познавам този човек. Доколкото си спомням, стоях на бара и чаках напитката си, когато зад мен някой каза: „Анакондата ли? Та няма ли си име?“, а друг отговори: „Да, името му е Принс.“

— Кой беше този човек? — запита Принс.

— Съжалявам, но не зная. Аз дори и не се обърнах, за да го видя. Но той говореше като човек, който е много сигурен в себе си. Беше съвсем категоричен.

Принс гледа известно време Кат, без да проговори. Накрая каза:

— Дочух, че си разглеждал самолети тази сутрин.

— Да. Излязох да потичам и стигнах до тях.

— Задавал си специфични въпроси за един самолет.

— Да. За оня „Моол“. Виждал съм демонстрация с такъв самолет и исках да зная техниката на пилотиране.

— Ти пилот ли си?

— Да. Съвсем нов. Наскоро получих разрешително. Надявах се вашият човек да ми направи малка демонстрация, но той каза, че едва е кацнал в просеката и няма да може да излети, ако не се разчисти още земя. Очевидно излитането от къса писта не е толкова лесно, колкото изглежда.

— И аз съм чул това — изправи се Принс. — Е, няма да те задържам повече.

Кат също се изправи и като посочи към Джинкс, която все още беше погълната от рисуването, попита:

— Искате ли да поиграем тенис утре сутринта? Вие и вашата приятелка?

— Готово. Осем часа?

— Какво ще кажете за седем? Тук, в джунглата, се събуждам рано.

— Добре — в седем — каза Принс.

Кат последва Варгас към вратата, но спря и се обърна.

— Между другото, ако не мога да си получа пистолета обратно, смятате ли, че ще мога да получа друг? Чул съм доста ужасяващи истории за престъпността в Колумбия.

Принс тръгна към него.

— Мисля, че можем да ти намерим нещо — каза той и се наведе, за да почисти панталона си.

Нещо подтикна Кат да погледне към Джинкс. Тя вече не гледаше през прозореца. Беше се вторачила в него. Направи нещо, от което той онемя. Тя му намигна.

Развълнуван, Кат тръгна след Варгас надолу по стълбите. Джинкс се отърсваше от изолацията си. Той си спомни как, когато беше съвсем малка, тя се учеше да намига с едно око, мъчейки се да държи другото отворено. Оттогава това се беше превърнало в тяхна игричка.

Кат се опита да потисне възбудата си. Тя знаеше кой е той, но дали разбираше какво става? И ако е така, дали ще мълчи до утрешната тениссреща? Знаеше, че ще го стори, ако беше предишната Джинкс. Питаше се дали след всичко, през което е преминала, тя щеше да се върне отново към себе си.

34.

— Трябва да имам целия район от Сейнт Огъстин до Уест Палм бийч — каза ядосан Дел и удари юмрук във водата.

— Успокой се — предупреди го Кат. — Не привличай погледи върху себе си.