Бялата стока

— Дори и да не можеше да излита и каца на къса писта, пак щеше да е много добър самолет. Има същите двигатели „Ликъминг“ с по двеста тридесет и пет конски сили както твоят „Чесна“, но тежи с двеста и двадесет килограма по-малко.

— Витло с променлива стъпка — каза Кат, като опипваше един бутон. Посочи един лост до седалката си, който наподобяваше ръчна спирачка на стар автомобил, и попита: — Какво е това?

— Клапи с ръчно управление. По-бързи са от електрическите. Пробвай ги.

Кат дръпна лоста и клапите се спуснаха.

— Това са двадесет градуса — каза пилотът. — Има още две деления — четиридесет и петдесет градуса.

Кат дръпна лоста отново и клапите слязоха още.

— Какво ще кажеш за една демонстрация? — запита Кат.

— О, нее. Не, докато не разчистят поне още петнадесет метра от пистата. — Пилотът посочи към края на просеката. — Онези дървета са високи към двадесет метра. Едва вкарах тоя самолет тука, сбърках се от страх, но няма да го вдигам, докато не се освободи известно място за грешки.

— Разбирам те — каза Кат. — Тези дървета изглеждат доста обезкуражаващи. — Това беше истина. — Обясни ми процедурата по излитането. Искам да имам представа как стават тези неща.

— Е, натискаш копчето за управлението на клапите и го държиш така, че да не застане в някое от деленията. Пускаш клапите на двадесет градуса и седиш с натиснати спирачки, като даваш газ до пълна мощност. И когато ти се стори, че двигателят ще се откъсне, пускаш спирачката. Карал ли си някога самолет с колело на опашката?

— Не.

— Не е като триточковия колесник на твоя самолет. Почти веднага, щом тръгнеш, буташ лоста напред, за да повдигнеш опашката, и при четиридесет мили пускаш клапите на петдесет градуса и дърпаш лоста назад. Самолетът ще подскочи от земята и ще набере скорост много бързо. Ще ти се стори, че си на влакче в Дисниленд. Когато стигнеш около тридесет метра височина и пред теб няма препятствия, започваш да отпускаш клапите, докато полети като нормален самолет.

— Звучи доста просто — каза Кат.

— Не се заблуждавай, приятел — изсумтя пилотът. — Производителите казват, че трябва да си налетял седемдесет и пет до сто часа в самолет, преди да опиташ истинско късо излитане. Досега имам около сто и десет и все още ме е шубе до смърт.

Кат протегна ръка и включи главния прекъсвач. Дочу се виенето на жироскопите зад таблото и приборите.

— Хей, недей да правиш това! — каза пилотът.

— Извинявай — отвърна Кат. Изключи прекъсвача, след като успя да погледне горивомера. — Какъв е обхватът му?

— Около четиристотин и петдесет мили. Хайде. По-добре е да го завием отново. Анакондата не желае да бъде забелязан от въздуха.

Кат слезе от самолета и помогна на пилота да го завие.

— Благодаря за обясненията. Аз ще ида да закуся. Ти също трябва да закусиш. Всеки ден ли идваш толкова рано?

— А, не. Сега имам малко работа, която предпочитам да свърша преди жегата.

— Прав си. Аз я чувствам вече.

Кат махна с ръка за сбогом и затича по пътеката към голямата къща. Излитането го плашеше, но едно нещо му даваше кураж. В торбичката за картата ниско долу до краката на пилота беше поставен полетен лист. На щипката, с която той беше прихванат, се намираше и ключът за стартера. Няма да му се налага да свързва жици, за да запали двигателя.

Но имаше и друг проблем. Горивомерите показваха, че горивото е около една четвърт. Ще трябва да помисли за нещо друго.

33.

Кат беше в канцеларията на Варгас. Нямаше стол, на който да седне, и затова стоеше като новобранец пред командира си.

— Вилата ми е обрана — каза той.

Варгас се изправи.

— 

Какво?

Изглеждаше изненадан. Кат установи това с облекчение и реши да се възползва.

— Сметнах, че трябва да ви дам възможност да ми обясните, преди да отнеса въпроса до мистър Принс.

— До кого?

— До Анакондата.

Варгас се смути, а Кат се наслаждаваше.

— Мистър Елис! Няма да е необходимо да разговаряте с Анакондата за това. Моля, кажете ми какво е изчезнало от вилата ви?

— Само един доста скъп транзистор „Сони“ и пистолет „Смит и Уесън .357 Магнум“. Не ме е грижа за транзистора, но бих желал да си получа пистолета.

— Мистър Елис — каза пламенно Варгас, — незабавно ще се заема със случая. Можете да бъдете сигурен, че нещата ще ви бъдат върнати.

Кат тъкмо мислеше да му благодари, когато един индианец с униформа на прислужник нахлу в стаята и започна да бръщолеви нещо на испански, жестикулирайки възбудено. От това, което му каза, Варгас се разстрои още повече.

— Мистър Елис, извинете ме, започвам разследването.

— Какво се е случило? — запита Кат, като посочи индианеца.

— Извършено е убийство — каза Варгас.

Кат изпита панически страх, но се надяваше, че изглежда като изненадан от новината.

— О! Кого са убили?

— Човек от персонала.

— Смятате ли, че това може да има връзка с обира във вилата ми?

— Трябва ми време да си изясня този въпрос — отговори Варгас. — Моля да ме извините. Имам много работа.