Библиотекарите

Ани седеше срещу него и отпиваше оранжада, без да откъсва очи от развития си нетскрийн. В ушите ѝ бяха затъкнати слушалки. Уил не можеше да определи дали тя работи, чати с приятели или играе някаква игричка. Пък и не му пукаше особено. Бяха я натоварили да го дундурка и той го разбираше. Успееше ли да свърши едно-две полезни неща за деня, това щеше да е достатъчно. Филип беше негов син и ако трябваше да нарече всичко това случай, то случаят бе негов.

Стана на два пъти и се разходи до тоалетната, за да наплиска лицето си. Вагон-ресторантът работеше и го изкушаваше ужасно.

Четири часа след потеглянето от Лондон пристигнаха в Къркби Стивън. Ани изпъна загорели крака да вземе сака си и той галантно го свали от багажника над седалките им.

Следобедът бе хладен и мъглив. На перона почти нямаше хора и не се наложи да се надпреварват с други пътници за чакащите таксита. Шофьорът слезе и изключи колата от захранващия възел, върна се на мястото си и мрачно попита „Накъде?" с тона на човек, на когото са прекъснали дрямката.

- Искате ли първо да минем през хотела? - попита Ани.

- Не - рязко отвърна Уил. - Към градската библиотека.

- Долу на юг не останаха ли библиотеки, човече? -попита шофьорът.

Обществената библиотека на Къркби Стивън беше сравнително нова, но се помещаваше в най-старата сграда в града - Старата гимназия от XVI век. Намираше се на Викъридж Лейн, срещу отдавнашното жилище на енорийския пастор и един пансион. Подобно на повечето стари постройки, библиотеката беше построена от груб червеникав пясъчник. Прозорците бяха покрити с плакати за градски събития и публични четения.

Когато влязоха, Уил остана поразен от липсата на хора. До входа имаше купчини книги, но те бяха предимно за показ. Кой четеше книги в днешно време? Само твърдоглавата старата гвардия, вкопчена до последен дъх в усещането от допира и миризмата на хартия. Малкото библиотеки, които бяха оцелели при орязването на бюджета, се бяха преобразили в клубове за старци и места, където заетите майки оставяха хлапетата си, за да напазаруват. Освен това предоставяха достъп до интернет. Устройствата бяха евтини и почти всеки разполагаше с тях, но тази част от страната беше бедна и някои домакинства нямаха покритие. Цялата средна част на партера беше предназначена за точки за достъп до мрежата, отделени от останалите със звукоизолирани прегради, за да могат хората да подават гласови команди на тънките като лист екрани, без да пречат на съседите си.

Ани отиде при централното бюро и привлече вниманието на библиотекарката - стегната белокоса дама с ярък, ръчно плетен пуловер.

- Здравейте, вие ли сте госпожа Мичъл? - попита тя.

Жената се усмихна.

- Да, Габриел Мичъл. Вие трябва да сте дамата от правителството.

- Точно така. - Ани показа картата си, което впечатли донемайкъде госпожа Мичъл.

- Обичам шпионски романи - изгука тя.

- Аз също - рече Ани.

- Значи да разбирам, че още не сте открили момчето - прошепна библиотекарката, сякаш около бюрото имаше цяла тълпа, жадна да подслуша разговора им.

- Боя се, че не. Това е бащата на момчето, господин Пайпър.

Загрижеността на библиотекарката за положението на Уил се стопи, отстъпвайки пред любопитството на зяпач.

- Много се радвам да се запознаем въпреки обстоятелствата, господин Пайпър. Рядко се случва да ни посещават знаменитости. - Поиска да се ръкува и Уил се подчини. - Толкова е хубав - прошепна тя на Ани, сякаш бяха клюкарстващи съученички.

Уил реши да сложи край на глупостите.

- Бихте ли ни показали точката за достъп, от която е било пратено съобщението до сина ми?

Клетката се намираше в края на реда и не се различаваше по нищо от останалите - тапициран стол, бюро, празен полимерен екран, на който при махване с ръка оживя гербът на графство Къмбрия. Едва половин дузина от двайсетте работни станции бяха заети.

- Има ли логове за потребителите? - попита Ани.

- Не, не държим подобни неща - отвърна библиотекарката. - Идентификаторът на потребителя се записва само когато се включва, за да заеме е-книга, а това явно не се е случило по време на въпросната сесия.

- Значи всеки може да използва терминалите анонимно? - попита Уил.

- Абсолютно. Тук нямаме манталитета на кучета пазачи. Желанието ни е да насърчаваме използването на мрежата за обучение и развлечения.

- Повечето публични центрове забраняват определени сайтове - обади се Ани.

- Използваме филтри за ограничаване на порнографията и адреси с неподходящо съдържание за непълнолетни. Имам предвид стандартния филтър на Асоциацията на обществените библиотеки. Кой сайт е използвал синът ви, господин Пайпър?

- Соко.

- Популярен, много популярен - отбеляза Мичъл. - Особено сред младите, доколкото разбирам. Много е технически и прекалено цветен за по-възрастните.

- Било е преди три дни, около осем и четирийсет сутринта - каза Ани. - Както гледам, през седмицата едва ли имате много посетители.

- Всеки ден е различен, скъпа.

- Идват ли много хора преди девет сутринта? - понита Уил.